ÖLECEĞİN GÜN İÇİN TELAŞLANMA!

Onca değer verdiğin bedeninin başına neler gelecek diye kaygılanma!
Ne olacak, nasıl olacak diye hiç üzülme!
Çünkü Müslüman kardeşlerin senin için gerekenleri yapacaklar :
1- Elbiselerini bedeninden çıkaracaklar.
2- Bedenini yıkayıp gusledecekler.
3- Yeni elbisen olan kefeni bedenine giydirecekler.
4- Evinden dışarı çıkaracaklar.
5- Ve yeni evine, kabre götürecekler.
6- Cenaze merasimin için birçokları işlerini bırakıp gelecekler.
7- Özel eşyalarını toplayacaklar.
Elbiselerin, çanta ve ayakkabıların, ne varsa hepsini seçip ayıracaklar;
Muvaffak olurlarsa onları sadaka olarak fakirlere dağıtacaklar…
Emin ol, sen öldükten sonra kimse işini gücünü bırakıp senin hasretini çekmeyecek.
İşler ve ticaret kaldığı yerden devam edecek.
Senin görevin bir başkasına devredilecek.
Malın ve servetin bölüşülecek, mirasçıların hepsini sahiplenecek.
Sen ise kazandığın o malların hepsinden tek tek hesaba çekileceksin.
Öldükten sonra senden
Alınacak ilk şey adındır.
O nedenle öldüğünde sana
“cenaze” derler; kimse seni isminle çağırmaz.
Sana namaz kılmak için geldiklerinde, adını sormaz,
“Cenaze nerede?” diye sorarlar.
Omuzlarında taşıdıklarında ve defnettikleri zamanda da adını söylemez,
Cenazeyi tutun derler…
O hâlde, dikkatli ol;
soy, nesep, milliyet, para ve makam seni aldatmasın…
Bu dünya ne kadar değersiz, karşılaşacaklarımız ise ne kadar da büyük ve
Korkunç!
Öldükten sonra senin için üç tür üzüntü olur:
1- Seni biraz tanıyanlar,“Yazık !” derler.
2- Seni daha fazla tanıyan dost ve arkadaşların birkaç saat veya en fazla birkaç gün üzülür, sonra da
Şakalarına ve gülüşlerine devam ederler.
3- Yokluğunu ve ayrılık acısını derinden hisseden ailen ise birkaç hafta, birkaç ay veya en fazla bir yıl üzüntünü yaşarlar,
Sonra da seni kendi hatıralar arşivine atarlar.
İşte bu şekilde senin halk arasındaki öykün son bulur.
Güzelliğin, sağlığın, çocukların, evin, eşin, malın ve mülkün ne varsa hepsi elinden çıkar ve gerçek
öykün başlar.
Yani ahiret hayatın…
Peki, ölüm için, kabir için, ahiret içi ne kadar hazırız. ?
Bu, üzerinde durmamız ve çokça düşünmemiz gereken bir gerçektir.
Bu mübarek aylar ve kabul edilen dualar hürmetine bizleri affet, kabir ve cehennem azabından koru.
Yolculukta yardım et bizlere Allah’ım!
Âmin

Мислили ли сте въобще как ще умрете,
какво представлява смъртта и какво ще се случи когато ви вземат душата?
До сега няма някой, който да е умрял и след това да се е съживил,
да се е върнал при хората и да им разкаже какво е преживял.
Затова технически е невъзможно да знаем какво представлява смъртта и какво изпитва човек по време на умиране.
Но Всевишният Аллах, Който е дал живот на човека и щом дойде времето го взема обратно, ни е осведомил в Своята Книга как протича смъртта.
Затова от Свещения Коран можем да научим какво преживява и чувства умиращият.
Когато погледнем в Корана ще се срещнем с една много важна действителност.
Защото смъртта, за която се говори в Корана е доста по различна от “медицинската смърт” /тази, която се наблюдава с очи/.
В някои айети най-напред ни се съобщава за случващото се по време на настъпване на смъртта и за нещата, които умиращия вижда,
но от другите хора не могат да бъдат наблюдавани.

********

83. И когато [душата на умиращия] стигне гърлото,
84. тогава вие само гледате,
85. а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате

СУРА 56. СЪБИТИЕТО (АЛ-УАКИА)

В един друг айет се споменава за нещата, които не се виждат с очи и са труден момент за отричащите:

85. И да не те възхищават имотите и децата им!
Аллах иска да ги накаже с това в земния живот.
И ще излязат душите им, както са неверници.

СУРА 9. ПОКАЯНИЕТО(АТ-ТАУБА)

Противно на това, смъртта за вярващите е:

30. И ще се каже на богобоязливите:
“Какво е низпослал вашият Господ?” Ще кажат:
“Добро.” За благодетелните има добрина на този свят, а отвъдният дом е най-доброто.
И колко прекрасен е Домът на богобоязливите!
­ 31. градините на Адн, в които ще влязат ­ сред тях реки текат.
Там ще имат, каквото пожелаят.
Така Аллах възнаграждава богобоязливите
­ 32. на които ­ пречисти ­ ангелите прибират душите.
Ще им кажат:
“Мир вам!” Влезте в Рая заради онова, което сте вършили!”
СУРА 16. ПЧЕЛИТЕ (АН-НАХЛ)

СМЪРТТА Е НЕОПРОВЕРЖИМ ФАКТ

Започвам с името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.

Цялата възхвала е единствено за Аллах,

Който отреди смъртта за всяка душа и е Единственият, Който е Вечно съществуващ.

Нека Неговият благослов и приветствие бъдат за всички Пророци и Пратеници,

за нашия Пророк Мухаммед (с.а.с), за неговото семейство,

всичките му сподвижници, както и за онези, които го последват до Съдния ден.

Всевишният Аллах казва:

"И смъртната агония ще донесе истината:

 "Това е, което си избягвал."

(Сура Кааф: 19)

 "На които - пречисти - ангелите прибират душите.

Ще им кажат:

"Мир вам!" Влезте в Рая заради онова, което сте вършили!"

(Сура Нахл: 32)

Кой може да спори за смъртта и нейната агония след като е чул тези думи?

Кой може да оспори натиска на гроба?

Кой може да отсрочи смъртта си от определеното й време?

Всевишният Аллах казва:

"...И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят,

и не ще го изпреварят."

 (Сура Араф: 34)

О, хора!

Защо сте толкова високомерни, когато скоро ще бъде изядени от червеите?

Защо престъпвате, когато на края ще бъдете захвърлени в една яма под земята?

Защо отлагате да тръгнете по Правия път и сте безгрижни

и нехайни за Вярата и Праведните дела,

щом като знаете, че смъртта идва внезапно, без предупреждение?

Всемилостивият Аллах казва:

"Всеки човек ще вкуси смъртта

и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението.

Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи.

А земният живот е само измамна наслада."

 (Сура Ал Имран: 185)

Той казва също: "Всичко тук погива."

 (Сура Рахман: 26)

И още:

"И не призовавай друг бог заедно с Аллах!

Няма друг бог освен Него!

Всичко погива освен Него.

Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати."

РЕАЛНОСТТА НА СМЪРТТА

Този, който смята, че смъртта е последният етап на съществуването,

след който няма да има равносметка, нито Дженнет (Рай) или Джехеннем (Ад),

нито живот след това, допуска голяма грешка, която ще му донесе огромни загуби.

Ако беше така, не би имало мъдрост, с която да започне сътворяването и съществуването,

и всички хора биха били еднакво спокойни след смъртта.

Вярващият и неверника биха били в еднакво положение: убиецът и неговата жертва,

потисника и потискания, смирения и непокорния,

прелюбодеецът и онзи, който пази целомъдрието си и т.н.

Това е вярата на политеистите, които са по-лоши и от животните.

Единствено човек, който е без срам и без разум би изказал подобно становище.

Всемилостивият Аллах повелява:

"Неверниците твърдят, че не ще бъдат възкресени.Кажи:

"Не, кълна се в своя Господ, ще бъдете възкресени,

после ще бъдете известени за вашите дела. За Аллах това е лесно."

(Сура Тагабун: 7)

Също така казва:

"И дава той пример на Нас, а своето сътворение забравя.

И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?"

Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път.

Той знае всичко как се сътворява."

(Сура Йа Син: 78-79)

Смъртта е състояние, при което душата се отделя от тялото.

След като тя излезе, човекът се пренася от един свят (земния) в друг (отвъдния).

Неговата книга с делата се затваря и повече няма възможност за разкаяние.

Пророкът (с.а.с.) казва:

"Аллах приема покаянието на Своя раб докато настъпи смъртния час

(т.е. когато душата напуска тялото)."

(Ат-Тирмизи)

РАЗМИШЛЯВАТЕ ЛИ ЗА СМЪРТТА?

Смъртта е една от темите, за които повечето хора не желаят дори да чуват.

Ако по време на разговор бъде споменато за нея хората веднага деликатно сменят темата,

защото тя проваля техните забавления и ги кара да се замислят.

Но в действителност дали ще говорим за нея или не, тя се приближава към нас.

По-добре да говорим и да се подготвяме за нея, отколкото да ни завари неподготвени.

Смъртта може да ви застигне всеки момент.

Кой знае, може би сега или пък доста скоро.

Само Аллах знае!

Може би тези редове да са последната ви дадена възможност, последното напомняне или последно предупреждение, за да преосмислите вашия нрав преди смъртта да ви връхлети.

Четейки тези редове, не може да бъдете сигурни, че ще останете все още сред живите след ден, час, минута, та дори и секунда!

Няма никаква гаранция, че ще успеете да прочетете дори тази статия. Има голяма вероятност смъртта да дойде при вас в миг, когато минути преди това не сте и помисляли дори, че тя ще ви застигне.

Непременно смъртта ще ви навести, никога не забравяйте това, всички ваши любими също ще умрат, някои преди, а други след вас.

След сто години не ще остане някой, когото сте познавали.

Всеки човек има планове относно своя живот, които са неизчерпаеми.

Например: да завърши средно образование, да влезне в университет, да се дипломира, да си намери работа, да се сдобие с къща, да се ожени и да му се родят деца, да ги отгледа, да се пенсионира, да изживее един щастлив живот.

Освен тези, хората според своето положение и условия имат още хиляди обемни планове и проекти.

 Но в действителност не е сигурно дали въобще някои от тези планове ще се осъществи.

От друга страна смъртта сто на сто ще настъпи.

Студент, който е влезнал в университета, след доста положени усилия в продължение на години, може да умре отивайки на училище.

Човек, който току що е започнал нова работа или току що се е оженил, може да умре при катастрофа.

Преуспяващите делови хора предпочитат да се предвижват със самолети, за да спечелят време и да приключат по-бързо своите ангажименти.

Но самолета може да падне и той да изгуби своя живот по начин, който дори не си е помислял.

Начините смъртта да ни навести са прекалено много.

Всички отиват на място от където връщане няма, без да успеят да осъществят своите планове или оставяйки ги наполовина, нямайки възможност да ги довършат.

При това, те нямат никакъв готов план за мястото където отиват.

С години са обмисляли до най-малката подробност плановете, които не ще могат да реализират, но не са помисляли дори за смъртта, която със сигурност ще ги навести.

Добре, кое нещо трябва да е с предимство за един разумен и знаещ човек?

За кое нещо трябва да прави планове, за онова, което непременно ще се реализира или за онова, чиято реализация не е сигурна?

Една част от хората отдават значение на несигурното.

Те планират всяка една фаза от своя живот, с цел бъдещето им да бъде по-добро и по-прекрасно.

Ако човек бе безсмъртен, наистина това поведение би било логично.

Но всички планове биват разрушени с настъпването на смъртта.

Затова да се изостави подготовката за смъртта, която е 100% сигурна и да се отдава значение само на нещата, които са несигурни - това несъмнено е безумие!

Поради това, че умовете на някои хора са обхванати от странна заблуда, така и не успяват да разберат тази ясна действителност.

Предполагайки, че ще живеят дълги години и дори, че не ще умрат, те се стремят да постигнат само своите цели, които са си поставили за този преходен свят.

Те не мислят за действителния живот, кой: то ще започне с настъпването на смъртта и въобще не се подготвят за него.

Щом в Съдния ден застанат лице в лице с тази действителност те дълбоко ще съжаляват за тази грешка, но каква полза от това!

СМЪРТТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО НЕЩАСТИЕ

 Смъртта е най-голямото нещастие

и Аллах я е нарекъл беда.

Нашият Създател казва:

,,... и ви е сполетяла бедата на смъртта."

(Сура Маида: 106)

Ако рабът е бил покорен, той съжалява,

че не е направил повече праведни дела в момента на смъртта си,

но ако е бил престъпващ,

той се разкайва за греховете си и желае да се върне към живота,

за да може да се разкае и да постъпи правилно, ала вече е много късно.

Аллах казва:

"Дори да търпят, обиталището им е Огънят.

И дори да молят милост, не ще получат милост."

(Сура Фуссилат: 24)

Той също така казва:

"А когато се яви при някого от тях смъртта,

той казва:

"Господи мой, върни ме,

за да сторя праведно дело в живота,

който оставих!"

Ала не!

Това си е негово слово.

Но зад тях има преграда до Деня,

когато ще бъдат възкресени."

(Сура Муаминун: 99-100)

ПОУКАТА В СМЪРТТА

Разказва се, че един бедуин пътувал и камилата му паднала мъртва.

При което бедуинът слязъл от гърба й и като обикалял около нея си говорел:

"Защо не ставаш?

Защо не дишаш?

Крайниците ти са чудесни и тялото ти е здраво.

Какво се случва с теб?!

Какво те караше да вървиш?

Какво те накара да умреш?

Какво те накара да престанеш да се движиш? "

След което той оставил камилата стъписаH

чудейки се какво се е случило и продължавайки да се вайка.

Ибн Саммак (р.а.) е разказал:

"Един рибар отишъл за риба и хвърлил мрежата си в морето.

Когато я извадил в нея имало човешки череп.

Той го погледнал, след което заплакал и казал:

"Ако си бил уважаван,

твоето положение в обществото не е отсрочило смъртта ти!

Ако си бил богат,

твоето богатство не е забавило смъртта ти!

Ако си бил беден,

бедността ти не е отложила твоята смърт!

Ако си бил великодушен,

твоето великодушие не е забавило смъртта ти!

Ако си бил силен,

силата ти не е забавила смъртта ти!

Ако си бил учен, твоето знание не е отложило смъртта ти!"

Той продължавал да повтаря тези думи,

а от очите му се сипели сълзи.

ИСТИНСКАТА СМЪРТ

Мислили ли сте въобще как ще умрете, какво представлява смъртта и какво ще се случи когато ви вземат душата?

До сега няма някой, който да е умрял и след това да се е съживил, да се е върнал при хората и да им разкаже какво е преживял. Затова технически е невъзможно да знаем какво представлява смъртта и какво изпитва човек по време на умиране.

Но Всевишният Аллах, Който е дал живот на човека и щом дойде времето го взема обратно, ни е осведомил в Своята Книга как протича смъртта. Затова от Свещения Коран можем да научим много за това какво преживява и чувства умиращия.

Когато погледнем в Корана ще срещнем една много важна действителност. Защото смъртта, за която се говори в Свещената Книга е доста по различна от "медицинската смърт" (тази, която се наблюдава с очи).

В някои айети най-напред ни се съобщава за случващото се по време на настъпване на смъртта и за нещата, които умиращия вижда, но от другите хора не могат да бъдат наблюдавани. В сура Ал-Уакъа се казва:

"И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате." (Сура Уакъа: 83-85)

В един друг айет се споменава за нещата, които не се виждат с очи и са труден момент за отричащите:

"И да не те възхищават имотите и децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот. И ще излязат душите им, както са неверници." (Сура Теубе: 85)

Противно на това, смъртта за вярващите е:

"На които - пречисти - ангелите прибират душите. Ще им кажат:

 "Мир вам!"

Влезте в Рая заради онова, което сте вършили!"

 (Сура Нахл: 32)

В тези айети ни се дава знание за много важни и неизменни истини относно смъртта.

По време на смъртта случващото се с умиращия е много различно от онова, което виждат наблюдаващите го.

Например отричащия, който цял живот не е достигнал до спасение, на пръв поглед може да се възприеме, че той е умрял като по време на сън (т.е. много лесно).

Но душата му, която в този момент е преминала в друго измерение, опитва смъртта с големи мъки. Или точно обратното на това, душата на вярващия, който се смята, че изпитва мъка, ангелите прибират неговата душа с добро.

Накратко, между "медицинската смърт" на тялото и описаната в Корана наистина има голяма разлика.

Тази истинска смърт, както вече споменахме, за отричащите е много мъчна, а за вярващите е добра. В Корана се съобщава, че душите на отричащите излизат с "трудност".

Това нещо е описано с подробности в следните айети:

- Вземане на душите на отричащите чрез удари по лицето и гърба:

"А как ще бъде, когато ангелите ги приберат, удряйки ги по лицето и гърба?

Това е, защото следват онова, което предизвиква гнева на Аллах и възненавиждат Неговото благоволение, затова Той проваля делата им."

 (Сура Мухаммед: 27-28)

- Айети относно силните сътресения на смъртта и как по време на умирането ангелите съобщават на отричащите за бъдещата им вечна мъка:

"И да би видял как угнетителите са във въртопа на смъртта, и ангелите протягат ръце:

 "Изведете душите си!

Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте."

 (Сура Енам: 93)

"И ако ти би видял, когато ангелите прибират душите на неверниците, как ги удрят по лицата и по гърбовете: "Вкусете изгарящото мъчение!"

 Така е заради онова, което ръцете ви направиха отнапред. Аллах никога не угнетява рабите."

 (Сура Енфал: 50-51)

Както се разбира много ясно от айетите, смъртта за отричащите е много мъчна.

Близките му смятат, че той е умрял спокойно в своето легло, но в действителност е подложен на изключителни материални и душевни мъки.

Ангелите на смъртта му изваждат душата като му причиняват страдание и го унизяват.

 В Корана тези ангели, които вземат душите на отричащите са описани като "изтръгващите (душите) с все сила."

(Сура Назиат: 1)

В друг айет се казва следното:

 "А когато душата стигне гръкляна и се рече:

 "Кой ще те избави?", и той се убеди, че [това] е раздялата, и се преплете крак с крак тогава към твоя Господ ще е отправянето."

 (Сура Къямет: 26-30)

Така отричащият вече е лице в лице с тази велика истина, която цял живот е отхвърлял.

Заедно със смъртта ще започне да изтърпява наказание от голямото провинение, което е вършил цял живот - неверието.

Ударите на ангелите по гърбовете и изтръгването на душите им с все сила е само леко начало на вечното наказание, което ги очаква.

Противно на това, смъртта за вярващия е голямо щастие и радост.

Ангелите изваждат неговата душа нежно, с добро и с поздрав.

Ето това е действителността за смъртта.

Но хората познават само медицинската смърт. Те виждат само едно тяло, за което жизнените функции се изчерпват. Наблюдават умиращия, но не виждат как бива удрян по лицето и гърба, нито че душата му е стигнала до гръкляна. Тези неща ги чувства и вижда само душата на мъртвеца. Смъртта се "вкусва" изцяло от покойника в измерение, което наблюдаващите хора не могат да видят.

С   други думи, случващото се по време на смъртта е една "промяна в измерението"

(т.е. преминаване в задгробния свят - Берзах).

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СМЪРТТА

Какво е смъртта за вярващия

- Той се среща със смъртта, за която знае, че е неизбежна и за която се е подготвял

през своя живот.

- Ангелите дошли да вземат неговата душа ще го поздравят и ще го предизвестят с Дженнет.

- Ангелите ще вземат душата му с добро.

- Душата му ще бъде извадена от тялото с нежност.

- Той ще пожелае да съобщи на вярващите

(които все още са живи), че обещанието на Аллах е истина,

и че за вярващите няма страх и безпокойство.

Но това няма да му бъде позволено.

Какво е смъртта за отричащия

- Той се среща със смъртта, която е избягвал цял живот.

- Смъртта му ще представлява силно сътресение.

- Ангелите ще протегнат към него ръце и ще го предизвестят за едно унизително и изгарящо мъчение.

- Ангелите ще вземат душата му удряйки го по лицето и гърба.

- Ще му изтръгнат душата с все сила.

- Душата му ще бъде изтеглена до гръкляна и той ще направи последен отчаян опит да се измъкне.

- Душата му ще излезне с голяма мъка, а той ще остане сред отричащите.

- Щом застане лице в лице със смъртта неговата вяра и разкаяние не ще бъдат приети.

- Виждайки действителността той ще започне да съжалява и да се моли на Аллах да го върне отново на земята, за да навакса пропиления живот /т.е. да върши праведни дела/.

Но тази негова молба не ще бъде приета.

Медицинската смърт, която наблюдават хората има много важна насока, която дава урок на човека.

Тя дава възможност да се види унищожението на човешкото тяло и да бъдат схванати някои много важни истини.

Затова след темата за истинската смърт е необходимо да се спрем върху медицинската смърт и да помислим за гроба, който очаква нашите тела...

СМЪРТТА НА ТЯЛОТО

По време на смъртта душата напуска измерението на този свят, в който живеем и след себе си оставя своето безжизнено тяло.
Тялото, което е било за този свят бива изоставено подобно на животинките, които сменят своята кожа и се отправя към действителния живот.

Онова, с което ще се сблъска изоставеното тяло е доста назидателно.
И най-вече за онези, които приживе са отдавали значение на това тяло повече от необходимото.

Добре, а въобще помислихте ли какво ще се случи с тялото след смъртта?

Един ден ще умрете и ще напуснете този свят!
Вероятно ненадейно и по неочакван начин.

 Може би при катастрофа, отивайки да си купите хляб от хлебарната или безмилостна болест ще прекъсне живота ви, или сърцето ви ще спре изведнъж!...

Така ще започнете да вкусвате смъртта и ще се сблъскате с един напълно нов свят.

Тялото, което цял живот сте притежавали и е било вашето "Аз", ще се превърне в парче месо.
С настъпването на смъртта тялото ви вече ще бъде предвижвано (носено) от други хора.

Край вас ще плачат и ще казват:

"А вчера беше сред нас!", "Беше човек като планина!..."

После ще вземат безжизненото ви тяло и ще го сложат в една стая в къщата ви, а може би в моргата, заедно с другите трупове, където ще престои една нощ, а на следващия ден ще започне работа по погребението.

Ще отнесат вашия труп да го изкъпят.

Ще измият тялото ви с хладка вода и тогава по него ще се появят следи от смъртта.

Ще започне да придобива виолетов цвят.

След това ще увият тялото ви в бял плат (кефен), ще го сложат в табут и ще го покрият със зелено покривало.

Катафалката ще пристигне и табутът ще бъде натоварен в нея.

Колата ще се отправи към гробището, а животът за останалите ще си продължава.

Някои хора ще покажат уважение към преминаващото погребение, а повечето ще продължат да се занимават с личните си работи.

Щом пристигнете на гробището, ковчегът ще бъде свален от катафалката и носен от ръцете на онези, които са ви обичали или са се правили, че ви обичат, а навярно наоколо отново ще има плачещи и роптаещи.

После ще се стигне до онова неизбежно място - гробът, а върху камъка над него ще бъде изписано вашето име...

Тялото ще бъде извадено от табута и както е увито в белия кефен ще бъде поставено в гроба.

После ще бъде извършено последното действие, вземайки по една лопата в ръка ще започнат да заравят гроба.

След като го зарият ще се разотидат.

Както винаги гробището ще потъне в дълбока тишина.

Всички ще се върнат към личния си живот, а за заровеното тяло не ще остане никакъв помен от този живот.

То вече не ще може да види никоя земна красота, нито изящно построена къща, красиво облечен човек, хубав пейзаж...

Тялото ви не ще може вече да се срещне с никой приятел.

Единственото нещо за тялото е пръстта с бактериите и червеите, които са в нея.

Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора.

Е дно от делата които други хора могат да правят за умрелите им близки или роднини е да се изплатят дълговете на починалия.

Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора.

Oтносно законността за четенето на Свещения Коран за умрелите няма нищо в Исляма и това деяние Шерията не го е узаконил

Oтносно законността за четенето на Свещения Коран за умрелите няма нищо в Исляма и това деяние Шерията не го е узаконил, а ако беше узаконено, то би го практикувал самият Пророк салляллаху алейхи ве селлем, и би научил на това своите сподвижници, които често са се интересували от това какво може да донесе полза на умрелите!

Когато Айша радияллаху анха, най-любимия човек за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

го попитала, какво трябва да казва, когато посещава гробищата, той я е научил да дава приветствие и да прави дуа, и не е казал, че трябва да чете там "ал-Фатиха" или нещо друго от Свещения Коран, и ако това деяние е било узаконено от Всевишният Аллах, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не скрил това от нея.
Съгласно мнението на болшинството от праведните предшественици и имами, такива като Абу Ханифа, Малик, аш-Шафий, Ахмед и други, четенето на Свещения Коран на гробища или отделни гробове е порицаемо нововъведение бидаат.
Що се отнася до имам ан-Навави, който в своята книга

“ал-Азкар”и “Рияду ас-Салихин” привежда думите на имам аш-Шафий:

 "Ще е добре ако след погребение за умрелия се прочете нещо от Корана, а ако пък прочетат целия Коран, то това ще е още по-добре ", относно това негово изказване, шейх ал-Албани в бележките към редакцията на "Рияду ас-Салихин " е казал:

 "Аз не знам, къде имам аш-Шафий е говорил за това, напротив от него достоверно е дошло точно обратното ".
Хафиз Ибн Касир е написал:

 “Човек не носи отговорност за чуждите грехове и не получава награда за чуждите благодеяния.

Опирайки се на този свещен айет:

на човека е приготвено само онова, за което [той е заслужил]със своето старание

/53:39/

аш-Шафий и неговите последователи са казали, че четенето на Коран носи полза само на този, който го чете,

и наградата за това не стига до умрелите,

тъй като не те са чели Корана и не те са спечелили тази награда.

Затова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

не е призовавал мюсюлманите да даряват своята награда на другите,

не ги е учил на това и не ги е подбуждал към това нито със слова, нито с намеци.

 Няма нито едно съобщение, че така са постъпвали неговите сподвижници.

Ако това е било добро, то те биха ни изпреварили в неговото извършване!”

(Тефсир на Ибн Касир 4/328.)

Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа също е казал, че имам

аш-Шафий е смятал четенето на Коран за умрелите за нововъведение бидаат.

 ("ал-Иктида" 182.)
Имам Малик е казал:

 "Аз не знам, някой да е правил това, защото е известно, че сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ,

 и праведните предшественици не са го правили ".

 ("ал-Иктида 182.)
На същото мнение е бил и имам Ахмед.

Абу Дауд е казал:

"Чувал съм как, когато са питали имам Ахмед за четене на Корана на гробища, той да отговаря:

 “Не трябва да се чете”.

 ("ал-Масаил" 158.)
Към това мнение са се придържали и много учени от мезхеба на имам Абу Ханифа, за което е писал аз-Забиди в книгата “Шарх ал-Ихъя” 10/369.
Шейх ал-Ислям Ибн Таймийа е казал:

 "Четене на Корана над умрелите е нововъведение бидаат ". (“ал-Ихтиярат” 53.)
Ибн ал-Кайим в "Зад ал-маад" е написал:

 “Това, което правят в наше време;

 седейки край гроба, разговаряйки с умрелия, четейки му Коран или подсказвайки му отговори на въпросите,

 които ще му бъдат задавани в гроба,

се явява нововъведение бидаат,

и няма никаква основа в религията”.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища!

Наистина шейтана бяга от дом,

 в който се чете сура "ал-Бакара".

/Този хадис е сведен от Муслим 780./

Този хадис указва, че гробищата не са място за четене на Свещения Коран.

И затова, именно, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, подбужда да се чете Корана в домовете,

и сравнява дома в който не се чете Свещения Коран с гробище.”

/Ахкам ал-Джанаиз ве бидаатаху стр. 243-244/

Самоубийството от ислямска гледна точка

Независимо по какъв начин човек си причинява смърт това си е самоубийство.

 А самоубийството е отнемане на живота, който Аллах е дал.

 Поради тази причина е голям грях.

Щом Аллах е дал този живот, само Той има правото да го отнеме.

С айети и хадиси е доказано, че самоубийството е харам.

В Свещения Коран Аллах заповядва:

 „О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие.

И не убивайте сами себе си!

Към вас Аллах е милосърден.”

(ен-Ниса, 4/29).

От айета се разбира, че самоубийството е харам и че вършенето на дела, които са забранени от Аллах

унищожават вечното щастие в ахирета

 (Ибн Кесир, Тефсиру’л-Кур’ани’л-Азим).

Амр бин ел-Ас (р.а.) в похода Зату’с-Селясил е получил полюция.

 Било много студено и от страх от смъртоносно заболяване, направил тейеммум и така отслужил молитвата.

 Случката била разказана на Пратеника на Аллах (с.а.с.), той потвърдил направеното от Амр бин ел-Ас (р.а.) и казал, че е изпълнил заповедта от айета на сура ен-Ниса

(Ебу Давуд, Тахара:

125; Ахмед бин Ханбел, IV: 203).

В един хадис е казано така:

 „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха:

 „О, Пратенико на Аллах, кои са те?”

И Пратеника каза:

 „Съдружаването, убийството, самоубийството,

изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.”

 (Бухари, Уесайе:23, Худуд, Тиб: 45; Муслим, Иман:144).

 

Самоубийството е забранено и на предишните общности. Джундуб бин Абдуллах предава от Пратеника, че е казал: „Имало един ранен човек от общност преди вашата.

Не можел да изтърпи болката, причинена от раната му.

Взел един нож и порязал ръката си.

Човекът умрял от загуба на кръв.

 И после Аллах казал:

 „Моят раб Ме изпревари по отношение на неговия живот и Аз забраних дженнета за него!”

 (Бухари, Енбия: 50)

Пратеника (с.а.с.) е казал, че Кузман – човекът, който много усърдно се борил в битката Хайбар – ще е в джехеннема.

 След като чул тези думи сподвижника Хузаи Ексум (р.а.) разучил Кузман и видял, че Кузман не издържал на болките, причинени от раните му, и се самоубил.

(Бухари, Кадер:

5, Рикак: 33, Мегази: 38, Джихад:

 77; Муслим, Иман:179)

След като обяснили как е умрял Кузман Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал:

 „Има такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за дженнета и вършат добри дела, а всъщност са за джехеннема. Има и такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за джехеннема и вършат лоши дела, а всъщност са за дженнета.”

(Бухари, Кадер: 5, Рикак: 33; Муслим, Иман: 179).

 

Наказанието на този свят за самоубиеца е болката, причинена по време на самоубийството.

А наказанието му в ахирета, е обяснено в хадисите:

„Който убие себе си с остър предмет като нож,

 в джехеннемския огън се наказва с този предмет”

(Бухари, Дженаиз: 84).

„Който се обеси на този свят, в джеххенема пак ще се беси; който се застреля на този свят, в джехеннема пак ще се застрелва.”

(Бухари, Дженаиз: 84).

„Който се самоубие, хвърляйки се от връх на планина,

в джехеннемски огън ще бъде наказан по този начин.

А който се самоубие, изпивайки отрова, в джехеннема ще бъде наказан като му се даде да изпие пълна кана с отрова”

(Муслим, Иман:

 175; ет-Тирмизи, Тиб: 7; Несаи, Дженаиз:

 68; Дарими, Дият:

10; Ахмед бин Ханбел,II: 254,478).

Според повечето ислямски учени самоубиеца не излиза от вярата и му се кланя дженазе намаз.

За Кузман, който се е самоубил в битката Хайбар, е казано, че ще е в джехеннема, но не е казано, че ще бъде вечно в джехеннема. Затова се предполага, че след като изкупи греха за самоубийството, самоубиецът ще влезе в дженнета.

 Но трябва самоубицъта да умре като вярващ и да бъде убеден, че самоубийството е харам.

 (Кямил Мирас, Теджирид-и Сарих).

Предава се, че Пратеника (с.а.с.) не е кланял дженазе намаз на човек, който се е самоубил с нож.

Но тази практика се обяснява с това, че той е имал за цел да накаже самоубиеца и да възпрепятства другите хора от самоубийство.

Впрочем сподвижниците са кланяли дженазето на този човек. (ел-Аскаляни, Булугу’л-Мерам).

Според Имам Ебу Юсуф дженазе намаз не се кланя на самоубиец, освен ако не се е самоубил без да иска или се е самоубил от спасение от силна болка.

Тялото е поверена вещ, дадена от Аллах на човека.

Трябва човек да пази тази поверена вещ, докато настъпи смъртта. Затова човек трябва да търпи душевните и физическите безпокойства.

 Иначе не се спасява от безпокойствата на този свят чрез самоубийството, защото го чакат по–големи наказания в гроба и след това в джехеннема.

Животът е прекрасен дори при най–лоши условия.

 Защото докато душата е в тялото, винаги човек има надежда за помощта на Аллах

След всяка нощ има ден и след всяко затруднение има улеснение.

Разрешаването на проблемите започват тогава, когато човек започне да прави дуа към Аллах

Всевишния Аллах дава улеснение отвсякъде.

Той има сила за всичко.

 Който се уповава на Аллах (а.дж.), става по–силен.

“И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате и защо, ако не ще бъдете съдени, не я върнете обратно, ако говорите истината?” (Ал-Уакиа:83-87).

В хадис предаден от Берае Ибн Азиб, Пратеника САС казва: "Когато свърши земния живот на един вярващ мюсюлманин

и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.

Те са толкова много, колкото достига погледа на човек.

Те са със светли лица, бели дрехи и носят със себе си кефин от Дженнета и много приятна миризма (миск).

Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.

Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта

(мелекул меут) и казва:

 "- Ей, чиста душо, излез!

Аллах е доволен от тебе!".

"Кажи:

 “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени.

После към вашия Господ ще бъдете върнати.”

(Ас-Саджда:11).

След като чуе тези думи, тази душа ще се зарадва много.

А меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова лесно, както от един мех за вода излиза една капка вода.

След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин, който мирише на миск и се отправят към небесата.

 Когато минават през първото небе покрай другите меляйкета те питат:

"- Чия е тази чиста душа, та мирише толкова хубаво?

 -Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-прекрасните имена.

И така те стигат до края на първото небе

 и там искат разрешение да преминат във второто

(на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.

 Като усетят тази приятна миризма портиерите отварят вратите на второто небе и продължават така на горе до седмото небе, като през всяко небе искат разрешение да продължат нагоре. Там има една книга, която се казва "Иллийун", в която се записват душите на дженнетлийте, и там меляйкетата записват душата на този, който носят, след което се връщат с нея в гроба.

"Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун. (“Книгата на праведниците е в Иллийун” означава, че те самите са в Иллийун въздигнати места в Рая).

 Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

 Книга ясно записана.

(Ал-Мутаффифин:18-20)".

Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото

и я оставят там.

Тогава идват две други меляйкета, които се казват Мункир

 и Некир, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават три въпроса:

 "- Кой е твоя Господар?

 Коя е твоята религия?

Кой е твоя Пратеник?". А този човек ще отговори: "- Господаря ми е Аллах, религията ми е Исляма, а Пратеника ми е Мухаммед САС.

(Тези въпроси ще бъдат задавани на арабски, като всеки ще разбира този език).

Тези меляйкета ще му се явят в много приятен вид и той ще отговаря с лекота.

 След като отговори на тези три въпроса, Аллах ще му разшири гроба толкова, до колкото му достига погледа.

После при него ще дойде един човек с бели дрехи и усмихнато лице, а душата в гроба ще попита:

 "- Кой си ти, че толкова си хубав и приятен и нещо ми предвещаваш на добро?

 - Аз съм твойте дела, които ти си спечелил на земята!".

 След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Дженнета, където ще бъде след като стане киямет. От този прозорец ще му идва приятна миризма и той ще вижда красотите и хубостите на Дженнета.

Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:

 "- О, Аллах, нека стане по-бързо киямет за да отида в това място, което си ми отредил!"

И казва Пратеника САС:

 "Когато свърши земния живот на един неверник и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.

Те са толкова много, колкото достига погледа на човек в четирите посоки.

Те обаче са чени, грозни и страшни, който носят със себе си кефин от Джехеннема и много отвратителна миризма.

Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.

 Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена.

Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта

 (мелекул меут) и казва:

 "- Ей, мръсна душо, излез!

 Аллах не е доволен от теб!".

След като чуе тези думи, тази душа от страх се разпръсква по цялото тяло и запълва всяко едно нервче и сухожилие.

Тогава меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова трудно, както излиза кука от чувал с вълна.

След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин и се отправят към небесата.

 Когато минават покрай другите меляйкета те питат:

 "- Чия е тази мръсна душа, та мирише толкова лошо?

- Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-грозните имена.

И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто

(на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.

Като усетят тази неприятна миризма портиерите няма да ги допуснат по-нагоре.

 Тогава ще севърнат и ще отидат в седмия кат под земата където се намира една книга, която се казва "Сиджжин",

в която се записват душите на тези, който са осъдени на Джехеннем.

"Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.

Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?

 (“Книгата на разпътниците е в Сиджжин” означава,

че те самите са в Сиджжин, затвора на Ада.).

Книга ясно записана.

(Ал-Мутаффифин:7-9)".

Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото и я оставят там.

Тогава идват меляйкета Мункир и Некир, но те идват в страшен и грозен вид, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават същите три въпроса:

 "- Кой е твоя Господар?

Коя е твоята религия?

Кой е твоя Пратеник?".

 А този човек няма да може да отговори и ще казва само:

 "Не знам. Ха, ха, ха”.

 Тези меляйкета ще му се явят в много страшен вид и той не ще може да отговари.

Те ще продължават да питат и отговора ще бъде същия.

 Те ще го удрят с едни джехеннемски чукове и пак ще го питат, така ще го изтезават дълго време.

 След това гроба така ще се стесни, че левите ребра ще минат от дясната страна, а дясните от лявата.

 После при него ще дойде един човек с черни дрехи и грозно лице, а душата в гроба ще попита:

 "- Кой си ти, че толкова си грозен и страшен и нещо ми предвещаваш много лошо?

 - Аз съм твойте дела, които ти си извършил на земята!".

След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Джехеннема, където ще бъде след като стане киямет.

От този прозорец ще се вижда огромното наказание

(силен огън, вряща вода, отровни плодове) и ще му идва отвратителна миризма.

Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:

 "- О, Аллах, нека никога да не става киямет, защото виждам какво страшно място ме очаква!”

Вярващ човек може да бъде наказван заради някой недостатъци:

- няма достатъчен интерес към айетите на Аллах;

- пренебрегва заповедите на Аллах.

Тогава гроба ще бъде или градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема.

От хадиси научаваме, за някои неща поради, които може да бъде наказан един човек:

- човек, който не се измива след ходене по нужда (невнимателен когато отива по нужда той винаги ще бъде мръсен)

- доносничество (фитне)

- човек, който прави раздор между хората;

- лъжата - в гроба неговите усни ще бъдат изтегляни до тила;

- човек, който изостави Корана

- в гроба ще бъде замерян с камъни;

- за прелюбодеянието

- ще бъде на желязна плоча и под нея ще има огън;

- човек, който взима лихвата

- в гроба ще плува в река от кръв и ще бъде замерян с камъни в устата;

- длъжника - няма да бъде допуснат до Дженнета заради дълга.

Най-добрите средства, който предпазват от наказанието в гроба са:

- редовно отслужване на петкратната молитва;

- говеене през месец Рамадан;

- даване на задължителната плата зекят;

- добрите дела;

- садаката;

- посещението на близките;

- добрите отношения с хората;

- винаги да отправя дуа към Аллах;

- да правим дуа Аллах да ни предпазва от наказанието в гроба.

Тези който ще бъдат предпазени от задгробното наказание са:

- шехидите и този, който е умрял в името на Аллах;

(при точно определени шериатски обстоятелства);

- мюсюлманин, който умира в петък.

В хадис се казва:

 “Няма мюсюлманин, който да е умрял в петък и Аллах да не го предпазил от задгроброно наказание”.

(Ахмед и Тирмизи)

- човек, който умира от болест в корема.

Пратеника САС казва:

 “Който го убива неговия корем

- за него няма да има задгробно наказание”.

 (Ахмед и Тирмизи)

Състоянието в гроба е от неведомото и е недостижимо за нашите сетива.

Ако беше достижимо за сетивата ни ще ше да се изгуби ползата за вярата в отвъдното, а и хората не биха погребвали умрелите, ако чуваха задгробното наказание.

Както е казал Мухаммед САС:

“- Ако не ме беше страх, че ще оставяте мъртъвците не погребани, щях да поискам от Аллах да ви позволи да чуете мъчението в гроба, както аз го чувам”.

 (Муслим)

ВЪЗГЛЕДИ ОТНОСНО СМЪРТТА

Възгледът относно смъртта на един човек, който вярва във Всевишния и в съществуването на отвъден живот, и този на атеистите е много различен. За тези, които не вярват в Отвъдното, смъртта е безусловен край, едно изчезване. Вярващите обаче смятат, че смъртта представлява начало на вечния им живот.

Онези, които отричат съществуването на Отвъден живот, в повечето случаи не желаят да мислят за смъртта и дори не искат да говорят по този въпрос. Те скърбят за някой техен близък, който е умрял или е на смъртно легло, но никога не мислят за това, че един ден и техния край ще настъпи. В редките случаи, когато смъртта им дойде наум пък, единственото нещо, за което мислят, е как с идването на смъртта изведнъж ще изчезне цялото им богатство, имоти и престиж, с една дума всичко, което са спечелили по време на целия си живот.

Смъртта, която виждат като безкраен край, мисълта, че телата им ще изчезнат заровени в земята за тях е изключително мрачен и тягостен въпрос. Поради тази причина те предпочитат въобще да не мислят и говорят за смъртта. Това обаче въобще не е решение. Защото както е съобщено в Корана: „… За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.” (Сура Юнус, 49), един ден всеки човек ще умре.

Всеки един човек, който в момента живее на земята, с всяка измината секунда се приближава все повече към смъртта. Дали е повярвала или не, дали изпълнява заповедите и препоръките на Бог или не, дали мисли за смъртта или не, всяка душа, която в момента се намира на земята, един ден непременно ще умре и ще отговаря за делата си пред Създателя.

Колкото и да не искат да мислят за смъртта във всеки един период на живота си може би чрез новина във вестника, чрез погребална кола или внезапна новина от близък, Бог напомня на хората за смъртта.

Противно на отричащите, които избягват да размишляват над смъртта, за вярващите смъртта е средство за размисъл, чрез което съзнанието им става по-ярко изразено, разумът и съвестта им по-бистри. За вярващият размисълът над смъртта също така е и средство за повишаване на ентусиазма и копнежът им към Рая, за придобиване на чиста вяра и полагане на искрени усилия.

Истинският стремеж на всеки вярващ на земята е да бъде раб, от който Всевишния да е доволен, както и спечелването единствено на Неговото благоволение, милост и Рай. Разбира се, че за един човек, който има такъв стремеж и който се труди за постигането му, смъртта не е причина за страх и безпокойство. Точно обратно, за него смъртта ще бъде само причина за преминаването му в отвъдното, където се надява да получи най-доброто възнаграждение за това, което е направил на земята.

Нека да вярваме, да вършим праведни дела и да молим Всевишния да ни напътства!