Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора.

Е дно от делата които други хора могат да правят за умрелите им близки или роднини е да се изплатят дълговете на починалия.

Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора.

Oтносно законността за четенето на Свещения Коран за умрелите няма нищо в Исляма и това деяние Шерията не го е узаконил

Oтносно законността за четенето на Свещения Коран за умрелите няма нищо в Исляма и това деяние Шерията не го е узаконил, а ако беше узаконено, то би го практикувал самият Пророк салляллаху алейхи ве селлем, и би научил на това своите сподвижници, които често са се интересували от това какво може да донесе полза на умрелите!

Когато Айша радияллаху анха, най-любимия човек за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

го попитала, какво трябва да казва, когато посещава гробищата, той я е научил да дава приветствие и да прави дуа, и не е казал, че трябва да чете там "ал-Фатиха" или нещо друго от Свещения Коран, и ако това деяние е било узаконено от Всевишният Аллах, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не скрил това от нея.
Съгласно мнението на болшинството от праведните предшественици и имами, такива като Абу Ханифа, Малик, аш-Шафий, Ахмед и други, четенето на Свещения Коран на гробища или отделни гробове е порицаемо нововъведение бидаат.
Що се отнася до имам ан-Навави, който в своята книга

“ал-Азкар”и “Рияду ас-Салихин” привежда думите на имам аш-Шафий:

 "Ще е добре ако след погребение за умрелия се прочете нещо от Корана, а ако пък прочетат целия Коран, то това ще е още по-добре ", относно това негово изказване, шейх ал-Албани в бележките към редакцията на "Рияду ас-Салихин " е казал:

 "Аз не знам, къде имам аш-Шафий е говорил за това, напротив от него достоверно е дошло точно обратното ".
Хафиз Ибн Касир е написал:

 “Човек не носи отговорност за чуждите грехове и не получава награда за чуждите благодеяния.

Опирайки се на този свещен айет:

на човека е приготвено само онова, за което [той е заслужил]със своето старание

/53:39/

аш-Шафий и неговите последователи са казали, че четенето на Коран носи полза само на този, който го чете,

и наградата за това не стига до умрелите,

тъй като не те са чели Корана и не те са спечелили тази награда.

Затова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

не е призовавал мюсюлманите да даряват своята награда на другите,

не ги е учил на това и не ги е подбуждал към това нито със слова, нито с намеци.

 Няма нито едно съобщение, че така са постъпвали неговите сподвижници.

Ако това е било добро, то те биха ни изпреварили в неговото извършване!”

(Тефсир на Ибн Касир 4/328.)

Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа също е казал, че имам

аш-Шафий е смятал четенето на Коран за умрелите за нововъведение бидаат.

 ("ал-Иктида" 182.)
Имам Малик е казал:

 "Аз не знам, някой да е правил това, защото е известно, че сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ,

 и праведните предшественици не са го правили ".

 ("ал-Иктида 182.)
На същото мнение е бил и имам Ахмед.

Абу Дауд е казал:

"Чувал съм как, когато са питали имам Ахмед за четене на Корана на гробища, той да отговаря:

 “Не трябва да се чете”.

 ("ал-Масаил" 158.)
Към това мнение са се придържали и много учени от мезхеба на имам Абу Ханифа, за което е писал аз-Забиди в книгата “Шарх ал-Ихъя” 10/369.
Шейх ал-Ислям Ибн Таймийа е казал:

 "Четене на Корана над умрелите е нововъведение бидаат ". (“ал-Ихтиярат” 53.)
Ибн ал-Кайим в "Зад ал-маад" е написал:

 “Това, което правят в наше време;

 седейки край гроба, разговаряйки с умрелия, четейки му Коран или подсказвайки му отговори на въпросите,

 които ще му бъдат задавани в гроба,

се явява нововъведение бидаат,

и няма никаква основа в религията”.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища!

Наистина шейтана бяга от дом,

 в който се чете сура "ал-Бакара".

/Този хадис е сведен от Муслим 780./

Този хадис указва, че гробищата не са място за четене на Свещения Коран.

И затова, именно, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, подбужда да се чете Корана в домовете,

и сравнява дома в който не се чете Свещения Коран с гробище.”

/Ахкам ал-Джанаиз ве бидаатаху стр. 243-244/

Самоубийството от ислямска гледна точка

Независимо по какъв начин човек си причинява смърт това си е самоубийство.

 А самоубийството е отнемане на живота, който Аллах е дал.

 Поради тази причина е голям грях.

Щом Аллах е дал този живот, само Той има правото да го отнеме.

С айети и хадиси е доказано, че самоубийството е харам.

В Свещения Коран Аллах заповядва:

 „О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие.

И не убивайте сами себе си!

Към вас Аллах е милосърден.”

(ен-Ниса, 4/29).

От айета се разбира, че самоубийството е харам и че вършенето на дела, които са забранени от Аллах

унищожават вечното щастие в ахирета

 (Ибн Кесир, Тефсиру’л-Кур’ани’л-Азим).

Амр бин ел-Ас (р.а.) в похода Зату’с-Селясил е получил полюция.

 Било много студено и от страх от смъртоносно заболяване, направил тейеммум и така отслужил молитвата.

 Случката била разказана на Пратеника на Аллах (с.а.с.), той потвърдил направеното от Амр бин ел-Ас (р.а.) и казал, че е изпълнил заповедта от айета на сура ен-Ниса

(Ебу Давуд, Тахара:

125; Ахмед бин Ханбел, IV: 203).

В един хадис е казано така:

 „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха:

 „О, Пратенико на Аллах, кои са те?”

И Пратеника каза:

 „Съдружаването, убийството, самоубийството,

изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.”

 (Бухари, Уесайе:23, Худуд, Тиб: 45; Муслим, Иман:144).

 

Самоубийството е забранено и на предишните общности. Джундуб бин Абдуллах предава от Пратеника, че е казал: „Имало един ранен човек от общност преди вашата.

Не можел да изтърпи болката, причинена от раната му.

Взел един нож и порязал ръката си.

Човекът умрял от загуба на кръв.

 И после Аллах казал:

 „Моят раб Ме изпревари по отношение на неговия живот и Аз забраних дженнета за него!”

 (Бухари, Енбия: 50)

Пратеника (с.а.с.) е казал, че Кузман – човекът, който много усърдно се борил в битката Хайбар – ще е в джехеннема.

 След като чул тези думи сподвижника Хузаи Ексум (р.а.) разучил Кузман и видял, че Кузман не издържал на болките, причинени от раните му, и се самоубил.

(Бухари, Кадер:

5, Рикак: 33, Мегази: 38, Джихад:

 77; Муслим, Иман:179)

След като обяснили как е умрял Кузман Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал:

 „Има такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за дженнета и вършат добри дела, а всъщност са за джехеннема. Има и такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за джехеннема и вършат лоши дела, а всъщност са за дженнета.”

(Бухари, Кадер: 5, Рикак: 33; Муслим, Иман: 179).

 

Наказанието на този свят за самоубиеца е болката, причинена по време на самоубийството.

А наказанието му в ахирета, е обяснено в хадисите:

„Който убие себе си с остър предмет като нож,

 в джехеннемския огън се наказва с този предмет”

(Бухари, Дженаиз: 84).

„Който се обеси на този свят, в джеххенема пак ще се беси; който се застреля на този свят, в джехеннема пак ще се застрелва.”

(Бухари, Дженаиз: 84).

„Който се самоубие, хвърляйки се от връх на планина,

в джехеннемски огън ще бъде наказан по този начин.

А който се самоубие, изпивайки отрова, в джехеннема ще бъде наказан като му се даде да изпие пълна кана с отрова”

(Муслим, Иман:

 175; ет-Тирмизи, Тиб: 7; Несаи, Дженаиз:

 68; Дарими, Дият:

10; Ахмед бин Ханбел,II: 254,478).

Според повечето ислямски учени самоубиеца не излиза от вярата и му се кланя дженазе намаз.

За Кузман, който се е самоубил в битката Хайбар, е казано, че ще е в джехеннема, но не е казано, че ще бъде вечно в джехеннема. Затова се предполага, че след като изкупи греха за самоубийството, самоубиецът ще влезе в дженнета.

 Но трябва самоубицъта да умре като вярващ и да бъде убеден, че самоубийството е харам.

 (Кямил Мирас, Теджирид-и Сарих).

Предава се, че Пратеника (с.а.с.) не е кланял дженазе намаз на човек, който се е самоубил с нож.

Но тази практика се обяснява с това, че той е имал за цел да накаже самоубиеца и да възпрепятства другите хора от самоубийство.

Впрочем сподвижниците са кланяли дженазето на този човек. (ел-Аскаляни, Булугу’л-Мерам).

Според Имам Ебу Юсуф дженазе намаз не се кланя на самоубиец, освен ако не се е самоубил без да иска или се е самоубил от спасение от силна болка.

Тялото е поверена вещ, дадена от Аллах на човека.

Трябва човек да пази тази поверена вещ, докато настъпи смъртта. Затова човек трябва да търпи душевните и физическите безпокойства.

 Иначе не се спасява от безпокойствата на този свят чрез самоубийството, защото го чакат по–големи наказания в гроба и след това в джехеннема.

Животът е прекрасен дори при най–лоши условия.

 Защото докато душата е в тялото, винаги човек има надежда за помощта на Аллах

След всяка нощ има ден и след всяко затруднение има улеснение.

Разрешаването на проблемите започват тогава, когато човек започне да прави дуа към Аллах

Всевишния Аллах дава улеснение отвсякъде.

Той има сила за всичко.

 Който се уповава на Аллах (а.дж.), става по–силен.

“И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате и защо, ако не ще бъдете съдени, не я върнете обратно, ако говорите истината?” (Ал-Уакиа:83-87).

В хадис предаден от Берае Ибн Азиб, Пратеника САС казва: "Когато свърши земния живот на един вярващ мюсюлманин

и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.

Те са толкова много, колкото достига погледа на човек.

Те са със светли лица, бели дрехи и носят със себе си кефин от Дженнета и много приятна миризма (миск).

Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.

Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта

(мелекул меут) и казва:

 "- Ей, чиста душо, излез!

Аллах е доволен от тебе!".

"Кажи:

 “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени.

После към вашия Господ ще бъдете върнати.”

(Ас-Саджда:11).

След като чуе тези думи, тази душа ще се зарадва много.

А меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова лесно, както от един мех за вода излиза една капка вода.

След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин, който мирише на миск и се отправят към небесата.

 Когато минават през първото небе покрай другите меляйкета те питат:

"- Чия е тази чиста душа, та мирише толкова хубаво?

 -Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-прекрасните имена.

И така те стигат до края на първото небе

 и там искат разрешение да преминат във второто

(на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.

 Като усетят тази приятна миризма портиерите отварят вратите на второто небе и продължават така на горе до седмото небе, като през всяко небе искат разрешение да продължат нагоре. Там има една книга, която се казва "Иллийун", в която се записват душите на дженнетлийте, и там меляйкетата записват душата на този, който носят, след което се връщат с нея в гроба.

"Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун. (“Книгата на праведниците е в Иллийун” означава, че те самите са в Иллийун въздигнати места в Рая).

 Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

 Книга ясно записана.

(Ал-Мутаффифин:18-20)".

Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото

и я оставят там.

Тогава идват две други меляйкета, които се казват Мункир

 и Некир, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават три въпроса:

 "- Кой е твоя Господар?

 Коя е твоята религия?

Кой е твоя Пратеник?". А този човек ще отговори: "- Господаря ми е Аллах, религията ми е Исляма, а Пратеника ми е Мухаммед САС.

(Тези въпроси ще бъдат задавани на арабски, като всеки ще разбира този език).

Тези меляйкета ще му се явят в много приятен вид и той ще отговаря с лекота.

 След като отговори на тези три въпроса, Аллах ще му разшири гроба толкова, до колкото му достига погледа.

После при него ще дойде един човек с бели дрехи и усмихнато лице, а душата в гроба ще попита:

 "- Кой си ти, че толкова си хубав и приятен и нещо ми предвещаваш на добро?

 - Аз съм твойте дела, които ти си спечелил на земята!".

 След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Дженнета, където ще бъде след като стане киямет. От този прозорец ще му идва приятна миризма и той ще вижда красотите и хубостите на Дженнета.

Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:

 "- О, Аллах, нека стане по-бързо киямет за да отида в това място, което си ми отредил!"

И казва Пратеника САС:

 "Когато свърши земния живот на един неверник и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.

Те са толкова много, колкото достига погледа на човек в четирите посоки.

Те обаче са чени, грозни и страшни, който носят със себе си кефин от Джехеннема и много отвратителна миризма.

Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.

 Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена.

Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта

 (мелекул меут) и казва:

 "- Ей, мръсна душо, излез!

 Аллах не е доволен от теб!".

След като чуе тези думи, тази душа от страх се разпръсква по цялото тяло и запълва всяко едно нервче и сухожилие.

Тогава меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова трудно, както излиза кука от чувал с вълна.

След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин и се отправят към небесата.

 Когато минават покрай другите меляйкета те питат:

 "- Чия е тази мръсна душа, та мирише толкова лошо?

- Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-грозните имена.

И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто

(на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.

Като усетят тази неприятна миризма портиерите няма да ги допуснат по-нагоре.

 Тогава ще севърнат и ще отидат в седмия кат под земата където се намира една книга, която се казва "Сиджжин",

в която се записват душите на тези, който са осъдени на Джехеннем.

"Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.

Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?

 (“Книгата на разпътниците е в Сиджжин” означава,

че те самите са в Сиджжин, затвора на Ада.).

Книга ясно записана.

(Ал-Мутаффифин:7-9)".

Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото и я оставят там.

Тогава идват меляйкета Мункир и Некир, но те идват в страшен и грозен вид, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават същите три въпроса:

 "- Кой е твоя Господар?

Коя е твоята религия?

Кой е твоя Пратеник?".

 А този човек няма да може да отговори и ще казва само:

 "Не знам. Ха, ха, ха”.

 Тези меляйкета ще му се явят в много страшен вид и той не ще може да отговари.

Те ще продължават да питат и отговора ще бъде същия.

 Те ще го удрят с едни джехеннемски чукове и пак ще го питат, така ще го изтезават дълго време.

 След това гроба така ще се стесни, че левите ребра ще минат от дясната страна, а дясните от лявата.

 После при него ще дойде един човек с черни дрехи и грозно лице, а душата в гроба ще попита:

 "- Кой си ти, че толкова си грозен и страшен и нещо ми предвещаваш много лошо?

 - Аз съм твойте дела, които ти си извършил на земята!".

След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Джехеннема, където ще бъде след като стане киямет.

От този прозорец ще се вижда огромното наказание

(силен огън, вряща вода, отровни плодове) и ще му идва отвратителна миризма.

Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:

 "- О, Аллах, нека никога да не става киямет, защото виждам какво страшно място ме очаква!”

Вярващ човек може да бъде наказван заради някой недостатъци:

- няма достатъчен интерес към айетите на Аллах;

- пренебрегва заповедите на Аллах.

Тогава гроба ще бъде или градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема.

От хадиси научаваме, за някои неща поради, които може да бъде наказан един човек:

- човек, който не се измива след ходене по нужда (невнимателен когато отива по нужда той винаги ще бъде мръсен)

- доносничество (фитне)

- човек, който прави раздор между хората;

- лъжата - в гроба неговите усни ще бъдат изтегляни до тила;

- човек, който изостави Корана

- в гроба ще бъде замерян с камъни;

- за прелюбодеянието

- ще бъде на желязна плоча и под нея ще има огън;

- човек, който взима лихвата

- в гроба ще плува в река от кръв и ще бъде замерян с камъни в устата;

- длъжника - няма да бъде допуснат до Дженнета заради дълга.

Най-добрите средства, който предпазват от наказанието в гроба са:

- редовно отслужване на петкратната молитва;

- говеене през месец Рамадан;

- даване на задължителната плата зекят;

- добрите дела;

- садаката;

- посещението на близките;

- добрите отношения с хората;

- винаги да отправя дуа към Аллах;

- да правим дуа Аллах да ни предпазва от наказанието в гроба.

Тези който ще бъдат предпазени от задгробното наказание са:

- шехидите и този, който е умрял в името на Аллах;

(при точно определени шериатски обстоятелства);

- мюсюлманин, който умира в петък.

В хадис се казва:

 “Няма мюсюлманин, който да е умрял в петък и Аллах да не го предпазил от задгроброно наказание”.

(Ахмед и Тирмизи)

- човек, който умира от болест в корема.

Пратеника САС казва:

 “Който го убива неговия корем

- за него няма да има задгробно наказание”.

 (Ахмед и Тирмизи)

Състоянието в гроба е от неведомото и е недостижимо за нашите сетива.

Ако беше достижимо за сетивата ни ще ше да се изгуби ползата за вярата в отвъдното, а и хората не биха погребвали умрелите, ако чуваха задгробното наказание.

Както е казал Мухаммед САС:

“- Ако не ме беше страх, че ще оставяте мъртъвците не погребани, щях да поискам от Аллах да ви позволи да чуете мъчението в гроба, както аз го чувам”.

 (Муслим)

ВЪЗГЛЕДИ ОТНОСНО СМЪРТТА

Възгледът относно смъртта на един човек, който вярва във Всевишния и в съществуването на отвъден живот, и този на атеистите е много различен. За тези, които не вярват в Отвъдното, смъртта е безусловен край, едно изчезване. Вярващите обаче смятат, че смъртта представлява начало на вечния им живот.

Онези, които отричат съществуването на Отвъден живот, в повечето случаи не желаят да мислят за смъртта и дори не искат да говорят по този въпрос. Те скърбят за някой техен близък, който е умрял или е на смъртно легло, но никога не мислят за това, че един ден и техния край ще настъпи. В редките случаи, когато смъртта им дойде наум пък, единственото нещо, за което мислят, е как с идването на смъртта изведнъж ще изчезне цялото им богатство, имоти и престиж, с една дума всичко, което са спечелили по време на целия си живот.

Смъртта, която виждат като безкраен край, мисълта, че телата им ще изчезнат заровени в земята за тях е изключително мрачен и тягостен въпрос. Поради тази причина те предпочитат въобще да не мислят и говорят за смъртта. Това обаче въобще не е решение. Защото както е съобщено в Корана: „… За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.” (Сура Юнус, 49), един ден всеки човек ще умре.

Всеки един човек, който в момента живее на земята, с всяка измината секунда се приближава все повече към смъртта. Дали е повярвала или не, дали изпълнява заповедите и препоръките на Бог или не, дали мисли за смъртта или не, всяка душа, която в момента се намира на земята, един ден непременно ще умре и ще отговаря за делата си пред Създателя.

Колкото и да не искат да мислят за смъртта във всеки един период на живота си може би чрез новина във вестника, чрез погребална кола или внезапна новина от близък, Бог напомня на хората за смъртта.

Противно на отричащите, които избягват да размишляват над смъртта, за вярващите смъртта е средство за размисъл, чрез което съзнанието им става по-ярко изразено, разумът и съвестта им по-бистри. За вярващият размисълът над смъртта също така е и средство за повишаване на ентусиазма и копнежът им към Рая, за придобиване на чиста вяра и полагане на искрени усилия.

Истинският стремеж на всеки вярващ на земята е да бъде раб, от който Всевишния да е доволен, както и спечелването единствено на Неговото благоволение, милост и Рай. Разбира се, че за един човек, който има такъв стремеж и който се труди за постигането му, смъртта не е причина за страх и безпокойство. Точно обратно, за него смъртта ще бъде само причина за преминаването му в отвъдното, където се надява да получи най-доброто възнаграждение за това, което е направил на земята.

Нека да вярваме, да вършим праведни дела и да молим Всевишния да ни напътства!