петък, 30 юли 2021 г.

Дали мъртвецът се изважа от гроба или Лехда поради причина

 Дали мъртвецът се изважа от гроба или Лехда поради причина

Разказа ни Муседдед, съобщи ни Бишр ибн Ел-Муфеддал, разказа ни Хусейн Ел-Муаллим,
от Ата, от Джабир
/радийеллаху анху/, рече:
„След като баща ми пристигна в Ухуд, ме повика през нощта и рече:
„Не се виждам по друг начин освен убит сред първите, които ще бъдат убити от сподвижниците на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/.
И наистина не оставям след мен по-велико нещо за себе си - от теб, освен душата на Пратеника /саллеллаху алеййхи уе селлем/.
Наистина имам заем затова го погаси!
Завещавам ти да се отнасяш добре със сестрите си!”
Осъмнахме и той бе сред първите убити.
Заедно с него бе погребан и друг в гроба.
Душата ми не бе спокойна да го оставя заедно с другия [в един гроб],
затова го извадих след шест месеца.
И ето, изглеждаше така, както в деня в който го поставих там освен ухото му!”
(Бухари 1351)

четвъртък, 22 юли 2021 г.

Кияметът

 




След протръбяването с Рога, тогава, когато Аллахю Теаля пожелае да се случи Кияметът, планините ще полетят и ще се носят като облаците. 

Моретата ще прелеят едни в други.

 Сиянието на слънцето постепенно ще стане тъмно черно. Планините ще се превърнат в прах. 

Световете ще влязат едни в други. 

Звездите ще се разпръснат така, както се разпръсват перлите от скъсан низ.

 Небесата ще се стопят като розово масло и  яростно ще се въртят като мелница. 

Небесата ту ще се събират, ту ще бъдат разстилани. 

Аллахю Теаля ще заповяда на небесата да се разпаднат на парчета.

 В седемте слоя на земята и на седемте небеса, и на Кюрси няма да остане живо творение. 

Всички ще умрат, а ако е човек, душата му ще го е напуснала. По земята няма да остане камък върху камък и няма да остане нищо живо.

   Аллахю Теаля ще се прояви в Своя ранг на бог. 

Ще вземе седемте небеса в дясната си сила, а седемте земи - в лявата, и ще каже:

 “О, земя долна! 

Къде са безпомощните, които върху теб твърдяха, че са божества и бяха обожествявани от глупаците, и

 (къде са) тези хора, които (ти) ги измами, като им се представяше хубава, и ги стори да забравят за отвъдния живот?”

 После Той ще се похвали с унищожителната Си сила и мъдрост.

 После, както се посочва в сура Му’мин, ще каже: 

“Чие е владението?” Никой няма да отговори. 

Аллах, Който е Каххар (Поразяващ, Унищожаващ), сам на Себе Си ще каже:

 “На Дженаб-и Аллах, който е вахид (единствен)

 и каххар.”

   След това ще се появи още по-голяма божествена воля и мощ от предходната.

 Тогава Той ще каже: 

“Аз съм Мелик-у деййан [единственият Владетел и Собственик на Деня на Киямет].

 Къде са онези, които ядоха от препитанието, което дадох, и Ми приписваха съдружници, и правеха ибадет на идолите, освен на Мен? 

Къде са насилниците и угнетителите, които се подсилваха с препитанието, дадено им от Мен, и станаха от непокорните? 

Къде са онези, които се възгордяваха и хвалеха? 

Чие е владението сега?”

 Няма да се намери кой да отговори.

 Хак субханеху ве теаля ще изчака известно време, колкото пожелае. 

Ще настане тишина. 

Тогава от Арша до Макам-и ехадиййет няма да има нито едно създание, което да мисли и да може да се види. Аллахю Теаля ще е отнел и душите на хуриите (момичетата) и гилманите

 (прислужниците, сътворени от сияние) в Дженнетите. 


После Аллахю Теаля ще отвори врата от Сакар - една от ямите в Джехеннема.

 Оттам ще избухне огън. 

Ето този огън ще изгори всичко, ще изсуши четиринадесетте морета, ще стори земната павърхност тъмно черна и ще стори небесата като жълт зехтин или разтопен мед. 

Тогава, когато яростта на огъня се доближи до небесата, Аллахю Теаля ще му възбрани с такава изключителна сила, че напълно ще изгасне, без да остане и помен от него.

   След това Аллахю Теаля ще отвори едно от съкровищата на Арша. 

То ще съдържа морето на живота. 

Това море, със заповедта на Аллахю Теаля, ще изсипе силен порой над земята. 

Дъждът ще продължи толкова, че водата ще покрие цялата земна повърхност и ще се издигне на около четиридесет аршина височина (около 27 метра). 

След това хората и животните, превърнали се в пръст, ще поникнат като трева.

 В хадис-и шериф се казва: 

“Човек е създаден от опашната кост и после пак ще бъде създаден от нея.” 

В друг хадис-и шериф се посочва:

 “Всички части на човека ще изчезнат и изгният, с изключение на опашната кост. 

Човек е създаден от нея и от нея ще се върне 

(към живот).” 

[Опашната кост е последната кост от гръбначния стълб.] Голяма е колкото леблебия и в нея няма костен мозък.

   Живите същества и всички техни крайници ще изникнат от гробовете си като зелена трева. 

Всички ще произлязат от тази кост. 

Като в мрежа, те ще бъдат оплетени едни в други поради многото хора. 

Главата на един ще е върху рамото на друг, а ръката на друг ще е върху гърба на друг.

 Аллахю Теаля в 4-о знамение на сура Каф казва:

 “Ние наистина знаем, че земята няма да пропусне нито един от тях. 

Защото Ние имаме съхранявана книга, т.е. 

Ние знаем всички Наши създания.”


неделя, 11 юли 2021 г.

Надгробните камъни

 



Да чуваме и да не чуваме; 
да виждаме или не,
тя е сред нас, до нас, пред нашите двери.
Не! Тя е в ръцете и в кръвта ни,
 написана е на челата,
Всяка жива твар в нея ще се стопи.
Всеки жизнен път в нея края си ще намери,
И нивга вече не ще се върне... 
И ще не ще,пътя си напред ще продължи 
и не ще се върне вече..."

Този неизбежен край, наречен смърт, винаги е бил един от трудните проблеми, върху които хората са размишлявали не един път в продължение на цялата човешка история.
 Много неща са казани и написани за смъртта, тъй като истината и темата за смъртта засяга всеки човек. 
Така че много пъти сме се замисляли върху нея и многократно на сън сме умирали и съживявали. 
И всеки път, когато сме се изправяли пред смъртта, сме изпитвали нужда да се замислим, да направим равносметка на живота си и сме изпитвали ужаса, че не сме готови за нея при толкова много натрупани грехове...
За мислещите хора всяко посещение на гробищата е повод за равносметка.
 Равносметка, която обуздава страстите, макар и за няколко часа, обезсмисля преходния живот и ни подтиква да се поучим от грешките си.
Надгробните камъни
Камъните, които се поставят над главата и краката, за да покажат къде е погребан покойникът, се наричат надгробни камъни. 
Тези камъни, които столетия наред са поставяни над гробовете, имат своята художествена и историческа стойност.
 Те представляват своеобразно свидетелство, което има своята художествена и историческа цена. За датата на раждането и смъртта на мнозина учени, писатели, поети и дейци на изкуството научаваме именно от надписите върху тях.
Според политическото и общественото положение, което е заемал покойникът, надгробните камъни са изработени в различна форма:

1. Неоформени и ненадписани надгробни камъни - това са знакови блокове, указващи мястото, където са погребани бедни и с ниско обществено положение хора. 
Те се поставят, за да показват известно време мястото, където те са погребани,
 и за да не бъдат отъпкани гробовете им. 
В селските райони надгробните камъни обикновено изглеждат така.
 В повечето случаи това са недодялани късове скали, върху които липсват всякакви надписи.

2. Правилно изсечени надгробни камъни без надписи върху тях: 
Такива камъни са поставяни върху гробовете на отшелници и аскети, които са завещали над главите им да има само по един камък, за да не се знае къде са погребани. 
Макар и без подписа си, тези камъни все пак имат определена форма, съответстваща на общественото положение на покойника.

3. Гладки надписани надгробни камъни - върху тях са издълбани най-често изразите: 
“Куллю нефсин заикату-л- мевт 
(всички ще вкусят смъртта) и “хувел бааки”
 (Аллах е вечен).

4. Художествено изработени надгробни камъни - върху тях има прозаични или поетични надписи. Срещат се и художествени надписи дело на известни художници и майстори каменоделци на своето време. 
Тези камъни също са изработвани в различна форма.
 При някои от тях има надписи на всяка от страните им.
Над всеки такъв надгробен камък са работили калиграфи, стенописци и майстори каменоделци.
Преди изработването на надгробния камък най-напред се подбират думите, които ще се изпишат върху него.
 След това калиграфът подбира с какъв шрифт, а каменоделецът определя формата на камъка.
 Едва след това се правят допълнителни промени с оглед композицията на паметника.
 След всичко това идва ред на майстора, който с чукчето и стоманеното длето издълбава надписа върху мрамора.
 Тази работа изисква също много старание, защото всяко, дори и най-малкото отклонение би нарушило красотата на надписа.
 След надписа идва ред на старателното изписване на очертанията на тюрбана, пискюла на феса, на букетите от рози и карамфили.
Надписите върху надгробните паметници
Думите, които се изписват се наричат надписи върху надгробни камъни (китабе-и сенг-и мезар). Върху тях личат издълбани или релефни имена, дата на раждане и смърт на покойника и професия. Понякога се добавят няколко стиха или афоризъм. Старите надписи обикновено са се изписвали в стил несих, сулюс и талик. 
Съществуват надписи, изписани пропорционално, както и такива, при които част от думите са изписани от дясно наляво и обратно.
Фигури и орнаменти
По надгробните камъни личат някои фигури и орнаменти, обозначаващи определени мистични школи. 
(У нас, в България, на надгробните камъни по-често се издълбават полумесец и звезда за обозначаване на мюсюлманските гробове, което в Турция не се забелязва).
По надгробните камъни на жени липсват т.н. “берпуши”, т.е. шапки, а има само букети от цветя. По такъв начин, без дори да се прочете надписът може да се познае дали гробът принадлежи на мъж или на жена.
Вместо рисунка, османските турци са развили калиграфията, където са създали неподражаеми образци.
 От XVI век насам по надгробните камъни се наблюдават разнообразни орнаменти. Усъвършенствайки се постепенно, надгробните камъни достигат своето съвършенство в първата половина на XIX век.
Не е възможно човек да не изпита възхищение от релефната изработка на надгробните камъни на османците в различните тюрбета (гробници), от украсата по женските надгробни камъни, прическите, воалите и т.н.
 Тези надписи са изработени от така наречените “сенгтраш”и (майстори каменоделци).
 Това красиво и тайнствено привличане, внушаващо покой, може да се види навсякъде.
Своите наблюдения в тази сфера Молтке описва по следния начин “Надгробните камъни на жените са украсени с цветя. 
Едва ли другаде по света гробищата са до такава степен в хармония със строгостта, достойнството и покоя на смъртта както в нашите.
 Понякога те са изящни като букет рози, издълбани върху мрамора, а друг път са потънали в дълбока тишина. 
Тези надгробни камъни често ни напомнят за недолюбени красавици и мъдри деди, очакващи синовната ни прегръдка.