За наказанието в гроба и ползата за мъртвите от добрините на живите

 

За наказанието в гроба и ползата за мъртвите от добрините на живите

Това е въпрос, по който има разногласие между Ехли суннет и останалите ислямски течения.

И целта на статията е да докаже, че съществува наказание в гроба и че живите и мъртвите могат да бъдат от полза едни на други.

Някои вахабити-селефити, а също муатезилити са на различно становище по този въпрос и именно това целим да изясним.

Наказанието в гроба

Те са подложени на огъня сутрин и вечер.

А в деня, когато часа настъпи:

„Вкарайте хората на Фараона в най-силното мъчение!”

(ел-Гафир, 40:46)

Имам ебу Лейс ес-Самарканди, Аллах да го помилва, казва:

”Те са подложени на огъня” – ибн Аббас казва:

„Душите им са подложени на огъня сутрин и вечер.”

Така казват Катяде и Муджахид.

А Мукатил казва:

„Душата на всеки неверник се подлага на огъня два пъти дневно, според техните степени.”

Наказанието в гроба, което е въпрос на разногласие, по този начин е доказано чрез посочения айет, извън всяко съмнение, защото той е пределно ясен.

От противоположното на това се разбира, че на вярващите се показва Рая два пъти дневно.

„Умножаването (на земното) ви увлича, докато не посетите гробовете.”

(ет-Текясур, 102: 1-2)

Състезанието за благата на този свят между хората е оспорвано и непрестанно, чак докато идат на гробовете. Каква е целта от посещението им?

Ако смъртта беше просто завършек на живота нямаше да има причина да се страхуваме, защото милиарди преди нас също са умрели.

Причината да се страхуваме е че не знаем какво ще се случи след смъртта, в гроба.

Блажени ли ще бъдем или наказани?

Въпросният айет е още едно доказателство за живот след смъртта.

Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, казвал:

„Мирът да е над вас, които се намирате в домовете (гробовете) на вярващите.

По волята на Аллах и ние ще се присъединим към вас!” (Муслим)

Този хадис и посочените айети са доказателство, че мъртвите продължават да живеят, но по начин, който не сме способни да разберем.

Телата и душите им чувстват адското наказание.

Ако наблюдавате спящ човек може да го сметнете за мъртвец, докато в същото време той може да скита в съня си из големи дворци, без да подозирате.

По същия начин, наблюдавайки мъртвеца не може да кажем нищо за състоянието, в което се намира.

Пратеникът на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, казва:

„Гробът или е градина от райските градини или бездна от огнените (адските) бездни.”

(Тирмизи)

Този хадис сочи, че гробът е едно от тези две неща, според вярата на човека: или адска бездна за безверника или райска градина за вярващия.

Също се разбира, че той ще усеща райското ухание, съответно адското зловоние от гроба си.

Когато Усман ибн Аффан, Аллах да е доволен от него, спираше пред гроб плачеше до такава степен, че брадата му се мокреше.

И когато беше питан:

„Когато се споменат рая и ада не плачеш, аз това

(т.е. за гроба) плачеш?”

Той отвръщаше:

„Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, каза:

„Гробът е първата от спирките на отвъдното.

Който мине успешно през нея, след това за него е още по-лесно. А който не мине успешно през нея, след това за него е още по-трудно.””

(ибн Мадже, Тирмизи и имам Ахмед)

За да плаче докато брадата му се намокри, този знатен сподвижник трябва да е плакал наистина много. Представете си вие колко трябва да плачете за да се намокри брадата ви със сълзи?

Гробът е първата от спирките на отвъдното.

След нея са съживяването, стоенето в чакане на отсъждане, везните за претегляне на делата, мостът минаващ над ада и накрая, при успех – рая.

А неверникът се проваля на всяка от тези спирки, докато накрая попадне в Ада.

В хадис се посочва, че в гроба се извършва изпитание от ангелите Мункир и Некир.

Те ще ни питат за господаря ни, религията ни и пророка, който сме следвали.

Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, казва:

„Каквато и гледка да съм виждал, гробът винаги е бил по-ужасяващ от нея.”

Хадисът е счетен за достоверен от ел-Хаким и ез-Зехеби е съгласен с него.

А от ел-Албани и Тирмизи е счетен за добър.

Споменатото илюстрира още веднъж, че хората биват наказвани в гробовете, заради грехове извършени приживе, от които не са се покаяли.

На Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, му беше показано как хората са наказвани в гробовете си, за да предупреди за това своята общност и да ги предпази от извършването на грехове.

Месрук предава от Аише, Аллах да е доволен от нея, която разказва за еврейка, дошла при нея.

И като станало дума за гробното мъчение еврейката казала: „Аллах да те пази от него!”

След това Аише, Аллах да е доволен от нея, попитала Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, за гробното наказание, а той отвърнал:

„Да, наистина съществува наказание в гроба!” Аише казва: „След това никога не забелязах Пратеникът на Аллах да пропусне да потърси закрила при Аллах от наказанието в гроба във всяка своя молитва.”

Джабир, Аллах да е доволен от него, казва, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, казал: „Когато вярващият бъде поставен в гроба му идват два ангела, които го събуждат така, както се събужда спящ човек, после го питат:

„Кой е твоя господар?

Коя е твоята религия?

Кой е твоя пророк?”

А той отговаря:

„Моят господар е Аллах.

Моята религия е Исляма.

Моят пророк е Мухаммед.””

(предаден от ибн еби Асим в „ес-Сунна, 766” и ел-Бейхаки в „Доводи за наказанието в гроба, 237”)

Това са въпросите, задавани в гроба и хадисът е още един довод за наказанието там.

Имам ал-Газали, Аллах да го помилва, казва в книгата си „Ихйа Улюм ед-Дин” в главата посветена на „Принципите на вярата”:

„Добре е известно, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, и праведните предци търсеха закрила от наказанието в гроба.”

– т.е. молеха Аллах да ги избави от него.

Шейх Тахир Салях ел-Джезаири, Аллах да се смили над него, казва в книгата си „ел-Джеухера ел-Келямие

Перлите на теологията”:

„Въпрос:

Каква е вярата ни относно разпитването в гроба

и наградата и наказанието там?

Отговор:

Ние вярваме, че когато починалият бъде поставен в гроба душата му се връща към тялото му така, че той разбира какво му се говори и е способен да отговаря.

Тогава два ангела идват при него и го разпитват за неговия господар, неговия пророк и неговата религия, които той е следвал, а също за задълженията, които (Всевишният) Аллах му е наложил да изпълни.

Ако починалият е бил от вярващите и от извършвалите добрини, той ще отговори отлично на въпросите и без да се страхува, с помощта на Всевишния Аллах.

Тогава Аллах ще разкрие пред погледа му врата, отворена към Рая и той ще се наслаждава на голямо блаженство.

Ще му се каже:

„Това е наградата за онзи, следвал правия път на земята.” Но ако починалият е неверник или лицемер той ще бъде в състояние на шок, неспособен да отговори на тези въпроси и в резултат ще бъде наказан сурово.

Тогава Аллах ще разкрие пред погледа му врата, отворена към Ада и той ще бъде свидетел на най-различни видове мъчения и наказания.

Тогава ще му бъде казано:

„Това е възмездието ти за неверието ти в твоя господар

и за това, че последва твоите най-низки страсти.””

Това илюстрира, че преданията за наказанието в гроба са достигнали до нас по масов път – мутеватир.

Преди смятах, че тези предания са масово разпространени само от гледна точка на смисъла им (мутеватир меаневи), но имайки предвид посочените куранични айети виждаме, че те са масово разпространени дори от гледна точка на техния изказ (мутеватир лефзи), защото всеки един кураничен айет е на степента мутеватир лефзи.

Как може да бъдем от полза на умрелите?

Имам ел-Газневи, Аллах да го помилва, в своя коментар към „Акида Тахавие” казва, че живите могат да са от полза на умрелите, чрез даване на милостиня и добри дела.

А в самия текст от имам ет-Тахави се казва:

„В молитвата (дуа) на живите и тяхната милостиня (садака) има полза за умрелите.”

Това е споменато и в думите на Всевишния:

„Господарю наш, прости на нас и на братята ни по вяра, които ни изпревариха (към отвъдното)”

(ал-Хашр, 59:10)

Да се молим за умрелите е добро дело.

И ако от това нямаше никаква полза, дюата за тях нямаше да е добро дело поначало.

Погребалната молитва (дженазе) която е обществено задължение (фарз кифае) не се състои от нищо друго, освен възхвала на Аллах и молитва за покойника, започваща с думите:

„О, Аллах, прости и на живите от нас и на умрелите…”

Ако молитвата на живия не беше от полза за умрелия, самата погребална молитва щеше да бъде безсмислена. Тогава с право бихме попитали:

„Защо шериатът ни е предписал да вършим нещо, което е безполезно?”

По същия начин, ако от добрините на живите нямаше полза за умрелите, защо Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, ни е повелил: „Раздавайте милостиня за умрелите!”?

И при положение, че цялата мюсюлманска общност изпълнява погребалната молитва над своите покойници, то логичното заключение е, че от нея има полза за мъртвеца. А ето и част от съдържанието на самата молитва:

„О, Аллах, опрости и на живите от нас и на умрелите, и на присъстващите и на отсъстващите, и на малките и на големите, и на мъжете и на жените.

О, Аллах, онзи, който съживиш го съживи мюсюлманин

(с ислям), а онзи, който прибереш го прибери със вяра

(с иман).” („Начинът за молене в Исляма”,

М. И. Х. Пирзаде, 153 стр)

Помислете също над споменатия айет:

„И онези, които дойдоха след тях казват:

„Господарю наш, прости на нас и на братята ни по вяра, които ни изпревариха (към отвъдното)!””

(ел-Хашр, 59:10)

В този айет има молба за опрощение на починалите преди нас.

А това не е ли от полза за тях?

Това е пример за отношението, което трябва да имаме към тях.

А кои са починалите преди нас?

Това са всички вярващи: пророците и пратениците, светците (евлиите), повярвалите истински на Аллаховите пророци в техните времена, сподвижниците им, учените и обикновените вярващи.

Ние се възползвахме от тях чрез вярата, на която те ни научиха, а те се възползват от нас чрез молитвата, която отправяме за тях.

Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, казва:

„Четете ЙаСин за вашите умрели (умиращи)!”

(Предаден от ебу Давуд и ибн Мажде.

Ебу Давуд счита, че този хадис не е слаб.

Вижте „Езкяр” на имам ен-Невеви, 120 стр.)

Ако за умрелите нямаше полза от делата ни, то какъв смисъл има да четем ЙаСин?

А каква полза носи четенето на ЙаСин за тях?

То премахва от тях наказанието след смъртта и прави за тях по-лесно напускането им на този свят.

Имам ен-Невеви, Аллах да го помилва, казва:

„Учените по хадис, правистите-фукаха и останалите компетентни хора считат, че е допустимо и дори желателно да се работи със слаби хадиси, стига тези хадиси да са от областта насърчаване към извършване на добрини и предупреждаване да не се вършат злини и стига тези хадиси да не са лъжливи.”

(Китаб ел-Езкяр)

В споменатата книга имам ен-Невеви е посветил цяла глава как да бъдем от полза на умрелите.

По какъв начин умрелите са от полза за живите?

По какъв начин умрелите са от полза за живите може да проследим в кураничната сура ел-Кехф.

В нея се разказва за срещата между Муса и Хидр, мир тям, където Хидр поправя стена, тръгнала да се събаря въпреки, че жителите на селото, където стената се намирала отказали да ги приютят и да проявят гостоприемство към тях.

Причината Хидр да поправи стената, въпреки лошото отношение на хора била, че под нея се криело съкровище, наследство на двама сираци, завещано им от техен предтеча.

Според ибн Аббас, Аллах да е доволен от него,

този предтеча бил техния седми прадядо, който бил праведен човек. А праведността му била причината съкровището да достигне внуците му.

В своето куранично тълкуване имам ел-Куртуби, Аллах да се смили над него, казва:

Относно айета „И ако идваха при теб, когато престъпеха против себе си…”

ебу Садик предава от Али, който казва:

„При нас дойде бедуин три дни след като вече бяхме погребали Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и приветства. Той се хвърли върху гроба на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, и посипа главата си с пръстта от него, а после каза:

„Ти ни извести, о, Пратенико на Аллах, а ние те чухме.

И ти съхрани за нас предаденото от Аллах, а ние съхранихме предаденото ни от тебе.

И сред онова, което Аллах ти предаде са думите:

„И ако идваха при теб, когато престъпеха против себе си

и молеха Аллах за опрощение, и Пратеникът молеше за опрощението им, щяха да видят, че Аллах приема покаянието и е милосърден!”

А аз престъпих против себе си и ето, идвам при теб за да помолиш за опрощението ми.”

Тогава от гроба се чу глас, че на него (бедуина) му е опростено.” А значението на думите: „щяха да видят, че Аллах приема покаянието и е милосърден!” е, че Аллах щеше да приеме покаянието им.

Тава е доказателство, че е позволено да се ходи на гробовете на пророците и да се иска тяхното застъпничество за нас (шефаат).

Пророкът, Аллах да го благослови и приветства, е казал: „Всеки мюсюлманин, който посади фиданка или засее посев, в резултат от него яде птица, човек или животно, това му се пише милостиня (садака).”

(предаден от ел-Бухари: 2320 и Муслим: 1553)

Този хадис е още един пример как умрелите са от полза на живите.

В Палестина например има маслинови дръвчета посадени по римско време, които продължават да дават плод.

Ако мюсюлманин засади дръвче с искрено намерение, всеки път когато някой вкуси от плодовете му, то се записва като милостиня (садака) за него, та дори и да е починал отдавна.

Същото се отнася и за берекета от четенето на книгите написани от учените и от евлиите, особено ако то е под наставлението на компетентен учител.

Само човек, който не мисли би отрекъл това.

Как живите са от полза за умрелите?

Вече бе даден примерът с четенето на сура ЙаСин, което е от помощ на хората, които умират и които са умрели.

Ето още примери.

Ибн Аббас предава, че когато майката на Сеад ибн Убаде, Аллах да е доволен от тях, починала той (Сеад) не бил при нея.

Тогава той отишъл при Пророка, Аллах да го благослови и приветства, като казал:

„О, Пратенико на Аллах, майка ми почина, а аз не бях при нея.

Ще ѝ бъде ли от полза ако дам милостиня (садака)

за нея?”

А той отвърнал:

„Да!” Тогава Сеад казал: „Бъди свидетел, че давам оградената ми палмова градина милостиня за нея.” (предаден от ел-Бухари)

Майката на този сподвижник починала докато той не се намирал при нея. Затова той искал да стори нещо за нея. Това показва, че майка му също била мюсюлманка.

А Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейство му, потвърдил, че на нея ще ѝ бъдат от полза добрините на детето ѝ.

А той дал за нея палмова градина, защитена от ограда против овце.

Така е пояснено от ибн Хаджер, Аллах да го помилва. Съответно, тя получила наградата за това.

Ебу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че един човек казал на Пророка, Аллах да го благослови

и приветства:

„Баща ми почина, като ни остави наследство, но без да е сторил завещание.

Ако аз раздам от негово име това ще бъде ли опрощение за греховете му?”

А (Пророкът) отвърнал:

„Да!”

(Предаден от Муслим и ибн Мадже)

Думата „юкеффиру анху” в този хадис значи изтриване на греховете. Въпросният сподвижник пита дали дадената от него милостиня ще изтрие греховете на баща му, като даденият отговор е утвърдителен.

Доброто дете може да е от полза за бащата, та дори и той самият да не е бил добър.

Ако пък починалият е оставил завещание (васиет) това завещание трябва да се изпълни.

Ебу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, казва: „Когато човек умре делата му приключват, освен три неща – постоянна милостиня, полезно знание и добро дете, което да се моли за него.”

(предаден от Муслим)

Това е един от най-известните хадиси по темата и той споменава три неща, полезни за умрелия.

Пример за първото – постоянната милостиня – са такива неща, които носят полза на хората, като построена джамия, училище, засадени дървета, оставена къща и т.н.

Умрелият получава наградата си всеки път, когато споменатите неща бъдат използвани.

Второто – полезното знание е онова, което помага на хората. Книгите писани от учените на Ехли Суннет са изобилни, но малко са хората, които се възползват от тях.

А знанието в тези книги произхожда от самите корени на ислямската религия.

Третото – детето, което се моли за родителите си е чудесно нещо.

Но за съжаление много от децата в днешно време са непослушни към родителите си и едва ли ще им мине през ума да се помолят за тях в бъдеще.

Аише, Аллах да е доволен от нея, предава, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, е казал: „Който умре и има пропуснато говеене, неговият наследник да надговее от негово име.”

(предаден от ел-Бухари: 1955, Муслим: 1147

и ебу Давуд: 2400)

Този хадис е доказателство, че пропуснатото говеене трябва да се надговее.

Ако посоченият наследник не може да говее, тогава за всеки ден трябва да нахрани беден човек два пъти дневно. Под наследник тук се разбира главният наследник. Наследникът е от полза на умрелия като говее за него.

Ибн Хаджер, Аллах да го помилва, казва:

„Всичко, което се отнася до (изпълнението на) хаджилъка важи и за останалите задължения (на починалия) като даване на откуп (кефарет), обещание (незир), неплатен зекят и т.н.”

(Фетхул Бари: 65:4)

По принцип умрелият трябва сам да се погрижи да плати дълговете си и да изпълни поетите от него обещания приживе, но ако не го е сторил наследникът му може да го стори от негово име.

Същото важи и за пропуснатия зекят.

Що се касае до намаза той не може да бъде изчислен и изплатен, защото не е имало такава практика сред ранните мюсюлмани.

Това може да бъде направено по отношение на оруча и зекята, но не и на намаза.

Пратеникът, Аллах да го благослови и приветства, казва: „Молете се за опрощението на вашия брат и искайте да бъде укрепен, защото в момента е разпитван.”

(предаден от ебу Давуд и ел-Хаким)

Този хадис е довод, че когато някой бъде погребан, живите трябва да се молят за опрощението му, докато е подложен на разпит в гроба от меляикетата.

Това е причината да се молим за опрощението на починалия и това е още един пример как живите са от полза на умрелите.

Становищата на учените

Ес-Суюти, Аллах да се смили над него, казва в „Шерх ес-Судур”:

„Има някои разногласия между учените дали четенето на Куран стига до умрелия.

Мнозинството имами и предци са в единодушие, че то стига до него (и е от полза за тях).”

Имам еш-Шафии, Аллах да го помилва, бил попитан за четенето на Куран при гробовете.

Той отговорил:

„Няма лошо в това.” – т.е. това е позволено.

Имам Кемал ибн ел-Хумам, Аллах да го помилва, казва във „Фетх ел-Кадир”:

„Който извърши добрина за друг човек, ползата ще стигне до него с позволението на Аллах.

Източниците, които потвърждават това са многобройни.” Това значи, че облагодетелстването на умрелите, чрез делата на живите е проверено и добре известно.

Бедруддин ел-Айни, Аллах да го помилва, потвърждава това в неговия коментар към книгата „Кенз”.

Това е потвърдено също и от имам ел-Мусили, Аллах да се смили над него, в книгата му „ед-Дурр ел-Мухтар”.

Имам ел-Карафи и шейх ебу Зейд ел-Фаси, Аллах да се смили над тях, също потвърждават това.

А това са авторитетни учени, които разумният човек не би пренебрегнал.

Заключение

Вече видяхме в настоящата статия, че умрелите са от полза за живите и живите са от полза за умрелите.

Също установихме, че наказанието в гроба е факт, който не може да се отрече.

Надяваме се настоящият труд да е от полза на всички читатели и да ни помогне да осъзнаем, че има толкова много неща от религията ни, които все още не знаем.

Имам ебу Ханифе, Аллах да го помилва, казва в своята „Уесие”:

„Единадесета точка: Ние потвърждаваме, че наказанието в гроба се случва, това е истина, и че разпитването от Мункир и Некир също е истина, заради хадисите, потвърждаващи това.”

Ебу Ханифе е първият, който включва тази точка, като част от убеждението, което всеки мюсюлманин трябва да има, като по-късно всички учени от Ехли Суннет също включват тази точка в книгите си по ислямско вероучение.

За следните групи хора няма наказание в гроба: пророците и пратениците, евлиите, децата починали преди умствено съзряване и хората чели сура Мулк всекидневно.

Най-добрият начин да избегнем наказанието в гроба е да сме сигурни, че сме изпълнили задълженията си към другите хора и че нямаме никакви дългове към тях.

Също да помолим за извинение хората, спрямо които сме прегрешили. Но най-важното от всичко е да умрем с вяра като мюсюлмани.

Ако имате умрели близки и искате да им помогнете може да сторите всичко за тях. Например да изкопаете кладенец, да подпомогнете ученик, да сторите хадж от тяхно име, да раздавате милостиня и т.н.

Също така няма лошо да се съберете и да се помолите

(да сторите дюа) за вашия близък, стига това да не ви депресира.

Вие трябва да продължите да живеете щастливо и това биха искали и те самите.

Да дарявате наградата (севаб) от добрината, която сте извършили за друг човек също е добро и похвално дело и то е подобно на подаръците, които си правим тук приживе.

А ако нямате възможност да дадете милостиня (садака) за своя близък, четете Куран за него и му пращайте наградата от прочетеното.

Мъртъвците в гробовете се намират в четири състояния

 Мъртъвците в гробовете се намират в четири състояния

Мъртъвците в гробовете се намират в четири състояния.

Някои седят върху петите си и остават в това състояние, докато очите им се разложат, телата се надуят и станат на пръст.

После душите им обикалят в света на меля̄икетата,

освен в земното небе.

На някои от тях Алла̄ху теа̄ля̄ праща сън и не знаят за случващото се чак до първото протръбяване с Рога.

След първото протръбяване се събуждат и после пак умират.

Някои от тях остават в гробовете си два или три месеца.

После душата се качва върху райска птица, която я откарва (летейки) до Дженнета.

Хад̄с-и шер̄фите, съобщаващи това, са сах̄х.

Собственикът на исляма (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е казал:

“Душата на вярващия е заедно с една птица и остава на някое от дженнетските дървета.”

Когато бил запитан за душите на шех̄дите (мъчениците), (саллялла̄ху алейхи ве селлем) казал:

“Душите на шех̄дите, намирайки се в стомасите на зелени райски птици, стоят по дженн

Дженазето – ползите и вредите

Всевишният Аллах казва:
„Всичко принадлежи на Аллах, и завръщането е при Него”
Пратеникът  на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Увеличавайте споменаването на смъртта, която ще ви прекъсне сладострастията”      
(Тирмизи и Несаи)
Днес се забелязват много неща въведени – бидати – в Исляма около умрелия и всички тези неща които не са от Исляма или са във вреда на умрелия или на живия
Вредите:

• Когато някой умре, близките му започват да крещят и да плачат силно, а забравят че крещенето и силния плач вреди на умрелия, и това се получава повечето при жените.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

„Умрелият го наказват в гроба докато някой силно плаче и крещи за него.”            

(Бухари и Муслим)

• Когато на някой му умре - син, дъщеря, родител, близък човек, слушаме най различни глупави неща. 

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

„Никой да не пожелава смъртта си заради нещастия, трудности или болести или изпитания които са го сполетели. Но ако трябва да желае, да казва:

О, Аллах удължи живота ми докато живота е добро за мен, и вземи  душата ми когато смъртта е добро за мен.”     

(Бухари и Муслим)

• Живият човек когато чуе, че някой е умрял, да каже:

„ИННА ЛИЛЛЯХИ УЕ ИННА ИЛЕЙХИ РАДЖИУН” – „Всичко принадлежи на Аллах и завръщането е при Аллах.”

А днес хората всичко друго казват, но не и това, което трябва да кажат.

• Когато живият е на смъртно легло при него стоят хора и си развиват най различни клюки от които легналия на смъртно легло няма нужда а забравят думите на Пратеника (с.а.с.):

„ Казвайте при вашите умиращи:

„ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ.”

Тоест един от близките сяда до леглото му и започва да казва многократно: „Ля иляхе иллеллах”, за да подсети умиращия и той да ги каже, и за да бъдат последните негови слова на дунята: „Няма друг бог освен Аллах”.

• Нещо, което е разпространено при нас тоест при жените е когато почине чужд мъж, комшия ли  било или друг, жените влизат при умрелия без мъжете им, а това е порицано и забранено от нашата религия.
• Близките на умрелия трябва да отидат при ходжата и да попитат какво трябва да направят с умрелия.

      Ходжата трябва да ги посъветва да направят това, което е правил Пратеникът на Аллах ((с.а.с.)) и неговите сподвижници. Но за голямо съжаление при нас не е така. Ходжата им нарежда да донесат определена сума пари, за да може да опростят намаза на умрелия.

 Слагат, тази сума пари и започват да я въртят от ходжа на ходжа и всеки от тях му опрощава определен броя от молитвите. 

След като приключат с намаза, започват с говеенето, после със задълженията към родителите, към съседите, към животните…Аллах да ни предпазва от това шейтанско дело.

А забравят, че единствено и само Аллах опрощава греховете.

Един мой приятел казва: „Когато дойдох в България за една нощувка в хотела ми поискаха 200 лева, а вие искате с 500 лева да влезете в Дженнета и то вечно, 

без да сте в подчинени на Аллах.

 Но това няма как да стане.

От тези пари изкарват 71 лева кефарет и ги раздават на хората.

Кефарета по принцип се дава когато грешника е жив.

 

• Ходжата казва на близките трябва да се вика салях на три места – какво означава салях:

Същността на салях: саляхът е съвкупност от айет и съчинения. Съчинения в които се споменава Аллах и Мухаммед (с.а.с.)

Обаче в съчиненията има израз който е фатален: „Я, Расулеллах!”   

това е ширк – искат в този салях застъпничество от Пратеника (с.а.с.) още на този свят за умрелия. Но единствено застъпничеството на Пратеника (с.а.с.) ще бъде на Съдния ден и трябва да се иска от Всевишния Аллах.

Никъде в Исляма не се споменава, че когато умре някои трябва да се извести на три места. 

Но ако се известява, то по малкия харам е да не се учи салях, а да се учи Езан – без – Хайе алес – салях и хай алель – фелях.

Така правят ислямските държави при влизането времето на Имсак – известяват с езан без –хай алес-салях и хай алел-фелях.       

•  Когато тръгнат да изнасят умрелия от къщата веднага някои забива пирон в дюшемето, за да не вземе умрелия препитанието с него и да останат без препитание - суеверия.

 А забравят че Аллах дава препитанието и го отнема от който пожелае.

• Приготвяне водата за къпане на умрелия. 
• Старите хора казват задължително 
• трябва да се стопли в казан.
• Никъде не е посочено как да се приготвя водата. 
• След като днес се развива технологията и вече почти в всяка къща има бойлер и е по хигиенично желателно е да се вземе топла вода от бойлера, но ако няма бойлер тогава да се топли в казан.

А който има  голяма баня в къщи и има възможност да се сложи дъската за къпане в нея желателно е да се изкъпе в банята.

 Днес виждаме хора които имат тази възможност и като им кажеш, че може и в банята, ти казват ходжа как ще го изкъпеш там, като си помисля, че там сте изкъпали умрелия аз повече там няма да вляза, а камо ли да се къпя.

Близките на умрелия дават на ходжата или които къпят умрелия след като го изкъпят да сложат на гърдите на умрелия един лист. И на този лист пише на османски език отговорите на въпросите които ще му задават в гроба меляйкетата Мункер и Некир. 

А ако не можи да отговори, тогава умрелия ще извади този лист и ще прочете отговорите там.

 Глупости и суеверия.

• Когато умрелия го приготвят за носене близките се събират от всякъде и коментират как е умрял, но не са молят за умрелия, както ни е известил Пратеникът с.а.с, когато е починал Ебу Селеме. 
• Той влезнал при него  и казал:

„ …Не се молете за вас освен с добро, защото меляйкетата казват:

 „Амин!” 

на онова което се молите. 

След това каза: „О, Аллах, опрости на Ебу Селеме, и издигни неговата степен в Дженнета, и разшири гроба му, и изпълни гроба му със светлина, и го предпази от наказанието му.”

Предаден от Муслим 2/634

„О, Аллах, опрости на нас и на него греховете.

О, Аллах, предпази нас и него от гробското и джехеннемско наказание и ни събери в Дженнета. 

О, Аллах, отреди нашия и неговия гроб да бъде градина от градините на Дженнета, и предпази  да не бъде дупка от дупките на Джехеннема.

О, Аллах, отреди в Съдния ден да получим книгата на делата от дясната страна и отреди да бъдем от печелившите и на дуннята и Ахирета.”

И други такива молби които ти излизат от сърце.

 Но тези думи не само се казват когато има умряло.

Човек  всеки ден трябва да се моли за себе си за семейството си за близките си и за всички муслюмани по света за живите и умрелите с тези думи и подобни такива.

• Когато умрелият бъде изкаран от къщата, то на жените им е забранено да излизат от външната врата на къщата.

Жената на Пратеника (с.а.с.) Айша р.а. - майката на всички вярващи -  когато я известяват, че брат й е починал е казала:

„Дори да си бях в къщи не бих излязла от вратата на дома ми.”

Няма  доказателство за това, че умрелия вижда кой го изпраща и кой не.

 Нещата не са гледат през тази призма. 

А се гледат през призмата на Исляма.

 А Исляма казва, че носенето, кланянето и зариването е за мъжете.

След като Аллах е забранил това за жените има много мъдрости и ползата е единствено за нея.

 Но за съжаление не могат да го проумеят.

•  Когато се изкъпе умрелия, някои ходжи казват, че вече може да му се чете Коран за умрелия, дори и да му се чете наградата от това четене не отива за умрелия, а единствено има полза живия.

Коран се чете на живо и на живия, когато е на смъртно легло или болен или напрегнат тогава да викат, който може да чете Коран и да почете на умиращия и на болния и на присъстващите, за да ги дари Аллах с утеха и спокойствие в техните сърца.

Всички хадиси които доказват, че може да се чете Коран на умрелия са слаби или измислени.

• Когато умрелият се приготви за носене, при нас е разпространено, ходжата да се обръща към хората и да казва:

„Ей, хора правите ли му халал?” А те казват: „ Халал да му е.”

Това е добре но умрелият вече няма възможност и той да направи халал на близките, които са го обиждали.

Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал, че до три дни когато има нещо между двама, нека да си направят халал.

За това хората още като си са живи трябва по често между тях да си правят халал. 

Защото на Съдния ден никой няма да направи халал на другия, и всеки ще мисли за себе си, само за себе си.

• Ходжите забравят нещо още по важно, което трябва да споменат преди да вдигнат умрелия за носене, а това е заема.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

„Взетия заем се закача за душата на вярващия, докато не се върне.”  

Предаден от Тирмизи -3/389

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не е погребвал сахабите които са имали заеми, нито им се е кланял дженазе намаз, докато не се е връщал заема от близките или от сахабите.

 И ги е известявал:

„На шехида – умрелия по пътя на Аллах – всичко му се опрощава при първата капка кръв, освен заема.”  

Предаден от Муслим  -177/1885

От тук се вижда, че на умрелият, който има заем продължава да му е в тежест и след смъртта.   

• След като се вдигне дженазето за носене, забранява се на жените да го следват. Умму Атийе р.а. казва:

„Беше ни забранено да следваме дженазето, и не ни беше позволено.”

Предаден от Бухари и Муслим

• Забранява се на жените да посещават гробищата.

Пратеникът на Аллах с.а.с е казал:

„Проклети да са жените, които посещават гробищата, и които се молят на гробовете, и които взимат гробищата са свещено (място).”

Предаден от Несаи -4/86 достоверен

Някои жени казват: „Тогава  какво да направим за да има полза за умрелия?”

Не забравяйте, че дуата – молбата, която отправяш към Аллах с искреност, то Аллах я приема и я дарява на умрелия.

Винаги щом се сетиш за някои починал, веднага направи дуа независимо дали си в къщи, или на улицата, или в магазина:

„О, Аллах, опрости на нас и на него греховете.

О, Аллах, предпази нас и него от гробното и джехеннемско наказание и ни събери в дженнета. 

О, Аллах, отреди нашия и неговия гроб да бъде градина от градините на Дженнета.

О, Аллах, отреди в Съдния ден да получим книгата на делата ни от дясната страна и ни отреди да бъдем от печелившите и на дунята и Ахирета.”

И други такива молби, които извират от сърцето ти.

 Човек  всеки ден трябва да се моли за себе си, за семейството си, за близките си, и за всички мюсюлмани по света - за живите и умрелите - с тези думи и подобни на тях.

•  Друго, което не е желателно да се прави, а в някои села се прави е когато хората излязат от намаза на Рамазан байрам и от Курбан байрам взимат семействата  си и отиват на гробищата да уважат близките си. 
• Това дело е хубаво, но не се прави на двата байрама, а в останалото време на годината. 
• А празниците,тях  Аллах ги е дал на мюсюлманите да се веселят по начин, по който е позволен в Исляма.
• Забелязва се, че хората, които носят дженазето и влизат  в гробището не отправят  дуата, която Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казвал:

„Есселяму алейкум я ехлед-дияр, минель-му’минине уель-муслимин, уе инна иншаеллаху бикум леляхикун, ес’елюллахе лена уе лекумуль афийе.”

„Селям за вас, о, вие пребиваващи в тази обител - вярващи и мюсюлмани! 

И ние, ако Аллах пожелал, ще ви последваме. Моля Аллах за благополучие и за нас, и за вас.”

Тази дуа се казва и когато пътуваш или отиваш някъде и минаваш покрай мюсюлманско гробище.

Правилното, когато един човек отиде до гроба на свой близък или роднина, да вдигне ръцете към Аллах и да отправи дуа, в която се моли за умрелия и за себе си - като казва:

„О, Аллах, предпази него и нас  от гробното и джехеннемско наказание и ни дари с Дженнет.

О, Аллах, отреди да бъдем заедно в Дженнета…”

• Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни е известил, че с умрелия вървят три неща:
•  Близките му:
•  Имуществото му:
•  Делата му:

     Две от тях се връщат: близките и имуществото, а делата остават с умрелия.”

• Много от ходжите казват, че когато меляйкетата дойдат при умрелия и сядат пред очите му за разпит, той се удря в дъските и те чуват това нещо. А забравят, че става въпрос за друго измерение, и хората не могат да видят какво става там.

Но Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни е известил в този момент какво да правим:

Осман Ибн Аффан р.а. е казал:

„Когато свършваха със зариването на умрелия, Пратеникът с.а.с заставаше прав до гроба и  казваше:

„Искайте опрощение за вашия брат и се молете за него да бъде убеден, защото сега го разпитват.”                            

Предаден от Ебу Дауд 3/550  

•  Някои хора казват:

„А бе ходжа нашия баща снощи дойде от гроба у нас.” Човек, когато умре той отива в друго измерения и неможе да се върне повече. Но ако го е видял това е джин, защото джиновете имат способността да се преобразяват  във формата на човек.

• Днес се забелязва как мюсюлманските гробища заприличаха на гробищата на друговярващите, отливане на цимент около гроба, китки - цветя, големи мраморни плочи, желязна ограда, или тотално украсяване на гроба.  Гробища, които Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е порицал и забранил .

 „Пратеникът (с.а.с.) забрани да се украсява и слага мрамор на гроба, да се стъпва и сяда върху него, и да се строи върху него, и да се пише върху него.”                                                            

Предаден от Муслим 2/667        

•  Днес мюсюлманите всички тези забранени неща ги правят, а от онова, от което умрелия има полза и нужда не се прави.

     Умрелият има нужда от твоя ибадет, от твоята садака и от твоята дуа. Единствено се разрешава заграждане на гроба, когато цялото гробище не е заградено отстрани.

• Едно от нещата което се прави и не е от Исляма, това е носенето на чайник с вода, не само че са носи а са обръща голямо внимание на него. Когато умрелия го зарият, казват на носещия внимавай да не се изсипи водата, и трябва да изсипваш, че да стигне до края и без да повтаряш, ако слушаш отстрани и нямаш познание за Исляма ще кажеш, че тая вода е свещена и от нея зависи нещо.

Но за съжаление независи нищо от нея, даже вреди защото хората го правят с някакво убеждение че помага.

Това сипване на вода идва от някой арабски страни където гробищата им са от пясък, и слагат вода върху целия гроб за да може пясъка да се втвърди, и като дойде силна буря да не разпилее пясъка от гроба.      

• За съжаление много от мюсюлманите когато погребат техния близък, мислят си че всичко свършва със смъртта. А забравят, че Пратеникът (с.а.с.) ни е известил, че след като умрелия го сложат в гроба идват меляйкетата Мункер и Некир за разпит, и в зависимост от отговора му неговия гроб ще бъде градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема. За това ние всеки ден трябва да се молим за нас и нашите близки, да искаме опрощение и Дженнет.
• Много от мюсюлманите, които са дошли да уважат умрелия си мислят, че само с присъствието си помагат на умрелия. Но не е така, защото ако не е взел абдест да кланя дженазе намаз, не носи умрелия и не го зарива, то няма смисъл от неговото присъствие там. Умрелият няма нужда от религиозни туристи.

Пратеникът (с.а.с.) е казал:     

„Който следва дженазето и кланя дженазе намаз и дочака  зариването му, наистина той се връща с две планини от награди, всяка  планина е колкото  Ухуд.”                                 

Предаден от Бухари 1/108

• Следващия проблем, който е свързан с умрелия е кога идва 52 вечер, от когато е умрял. Защо е проблем? Защото никъде в Исляма не се споменава, че я има тази вечер, а хората отдават голямо значение на това. И никой не си задава въпроса: „Защо се прави тази вечер, дали има полза от това и какво трябва да се прави?”

52 вечер в Исляма я няма, но след като близките на умрелия са решили да съберат хората и да споменат техния близък, могат да го направят по всяко време, когато имат финансова възможност. Но не само един път, а през целият им живот.

В Исляма всяко едно действие и дело което извършва човека, влиза в едно от тези неща, за това трябва да се внимава много:

•  Фарз – заповядано.
•  Харам – забранено.
•  Суннет – желателно.
•  Мекрух – не желателно.
•  Халал – позволено.

   

• Да видим кои неща остават в полза на човека след неговата смърт.

Пратеникът (с.а.с.) е казал:

„Когато някой умре от синовете на Адем а.с., той скъсва с този свят, освен с три неща:

•  Текуща садака – джамия, абдестна, чешма и др.
•  Ползотворна наука – да остави книга или да купи книги и да ги раздаде, за да се възползва обществото от тях.
•  Праведно дете, което да се моли за него.

•  Текущата садака – например джамия.

Пратеникът (с.а.с.) е казал: