От Корра Ибн ал-Музани радияллаху анху, се предава, че когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, сядал и при него идвали група от сподвижниците му (за да извършват зикр и възхвала към Аллах ).
Сред тях бил и един човек, който имал малък син.
Той дошъл зад гърба на баща си и седнал в ръцете му.
... [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попитал този човек:
“Обичаш ли го?”
Той отговорил:
О, Пратенико на Аллах!
Аз обичам теб така, както обичам и него!]
Момчето умряло и бащата престанал да посещава събиранията за възхвала на Аллах, и бил много опечален.
Като забелязал, че го няма Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попитал:
“Защо не виждам, еди кой си?”
Сподвижниците му казали:
“О, Пратенико на Аллах!
Синът на онзи, когото не виждаш почина, и това е причината за неговото отсъствие от събиранията”.
Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се срещнал с него, попитал за сина му, и човека споделил, че момчето му било починало.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му изказал съболезнованията си, после рекъл:
“О, еди кой си!
Кое от двете е по-любимо за теб
[или предпочиташ]:
Да се наслаждаваш с него дълги години, или утре да отидеш пред която и да е от вратите на Дженнета, и да установиш, че той вече те е изпреварил и ги отваря за теб?”
Човекът казал:
“ О, Пророк на Аллах!
Разбира се, че предпочитам да се окаже преди мен в Дженнета и да отвори за мен, неговата врата!”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Тогава това [ще бъде дадено] за теб.”
В това време един човек от ансарите се изправил и попитал:
“О,Пратенико на Аллах!
Нека Аллах ме стори откуп за теб!
Това (което каза) се отнася специално за еди кой си, или и за онзи от мюсюлманите, на когото му почине дете, и ще има ли същото и за него?”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил:
“Да, за всеки мюсюлманин, на който му почине дете ще [бъде дадено] същото.”
/Този хадис е сведен от ан-Насаи(1/296) и тук е представен неговия текст, хадиса е сведен също така и от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”, от ал-Хаким (1/384),
от Ахмед (5/35)./
