Според исляма всеки човек, дали след смъртта ще бъде погребан или не, та дори ла го изядат зверове, или да се удави в морето или да бъде изгорен (изпепелен) ще бъде питан за своите дела и ще бъде въздаден за доброто с добро, а за лошото с лошо. Наказанието в гроба ще бъде върху душата и тялото му.
Всички живи същества ще минат през четири стадия на развитие, като всеки от тях е по-голям от предходния:
- живот в утробата на майката;
- живот след неговото раждане (в света), през който ще спечели своите добри или лоши дела;
- живот в гроба (берзах) - това е задгробният живот, който се намира между света и Ахирета.
- живот в Дженнета (рая) или Джехеннема (ада).
След тях няма друго развитие и там душите ще пребивават вечно.
Всеки един от тези стадии има своите особености, по които се различава от другите.
Тук ще разгледаме третия стадий на развитие - гроба, като първа стъпка към вечността.
Място, към което носим най-близките си;
място, което с мълчанието ни дава най-добри съвети за нашите души.
За задгробния живот има много доказателства в Свещения Коран и суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
„А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва:
„Господарю мой, върни ме,
за да сторя праведно дело в живота, който оставих”.
Ала не това си е негово слово,
но зад тях има преграда до Деня,
когато ще бъдат възкресени”.
(Муминун, 99-100)
В този айет под преграда (берзах) се разбира предпазване от две неща, което се отнася до наказанието и наградата в гроба.
Пратеникът на Аллах Теаля
(салляллаху алейхи уе селлем),
когато минал покрай два гроба, казал:
„Наистина тези двамата ги наказват,
но не ги наказват за нещо голямо.
Единият не си пазел дрехите от урина, а другият разнасял думи.”
(Хадис разказан от Бухари и Муслим)
В много достоверни хадиси се съобщава,
че след като бъде положен човек в гроба,
при него ще дойдат две меляикета (ангели) Мункер и Некир и ще му зададат следните въпроси:
„Кой е твоят създател?
Коя е твоята религия?
Кой е твоят пратеник, коя е твоята книга?”
На истинския мюсюлманин,
който отговори на тези въпроси,
ще му се покаже място в Дженнета,
а на който не може да отговори,
ще му се покаже място в Джехеннема.
Лицемерът и неверникът с подигравка ще кажат: „Ха-ха-ха!
Не знам”.
Ще им се каже:
„Не си знаел и не си се потрудил да узнаеш.”
И след това ще бъде ударен с един железен боздуган и ще се извика толкова силно, че гласа му ще чуят всички живи същества с изключение на хората и джиновете.
Имам Ахмед чул Пратеникът
(салляллаху алейхи уе селлем) да казва:
„Когато умрелият бъде погребан,
той ще чува стъпките на хората, които се отдалечават.
Ако е вярващ, намазът ще му стои откъм главата, оручът ще стои от дясната му страна, садаката от лявата страна, а добрите му дела откъм краката. Когато меляикетата се приближат откъм главата, намазът няма да позволи;
ако се приближат откъм дясната страна, оручът няма да позволи, ако се приближат от ляво, садаката няма да позволи, ако се приближат откъм краката, добрите дела няма да позволят.
И ще му се каже:
„Седни!”
И той ще седне и след това ще му се отвори вратата към дженнета и ще му се каже:
„Това е мястото,
което е подготвил Аллах Теаля за теб!”
и той ще се зарадва много.
Гробът му ще се разшири седемдесет аршина
и ще се просветли.”
Аллах Теаля повелява:
„Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот и в отвъдния.”
(Ибрахим: 27)
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Този айет е изпратен за наказанието в гроба, ще му се рече, кой е твоят създател.
Той ще отговори:
„Моят създател е Аллах Теаля и моят пратеник е Мухаммед (с.а.с.)".
Какво ще бъде наказанието в гроба?
За наказанието в гроба се споменава в много хадиси.
В един се разказва:
„Гробът му ще се стесни, докато му се счупят ребрата и преминат едно през друго.“
В хадис разказан от имам Тахави се споменава, че за някои ще бъде наредено да им бъдат ударени сто бича и той ще моли Аллах Теаля докато му намали до един. Неговият гроб ще бъде изпълнен с огън, когато се повдигне ще види светлината и ще каже: „Защо ме бичувате?”
Ще му отговорят:
„Ти си кланял намаз без абдест и не си помогнал на вярващите в беда”.
Във връзка с това Пратеникът
(салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Ако помолех Аллах да ви даде възможност да чуете наказанието в гроба, страхувам се, че няма да погребвате вашите близки.”
(разказан от Нисаи и Муслим)
А какво правим ние, хората?
Все още се съмняваме и казваме
кой се е върнал от там?
Нима в тази Аллахова милост и благодат все още хората ще се съмняват.
