Когато посещаваме гробовете на родителите си и на други близки,с какво можем да им бъдем от полза?

Има значителен брой хадиси които поясняват, че делата в земния живот ще застигнат човека в отвъдния, поощряващи добродеятелността и взаимопомощта.

   Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва следното:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати:

 Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него." 

 (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   За да разясним по-добре темата ще се опитаме да разделим на точки делата които други хора могат да правят за умрелите им близки или роднини :

1.Да се изплатят дълговете на починалия.

   Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора. 

Понеже както е споменато в следния хадис:

   "Духът на вярващия, остава свързан с него докато не му се изплатят задълженията."  (Tirmizi, Sünen, Cenaiz, 76; İbn Mace, Sünen, Sadakat, 12)

   Поради тази причина, за човек починал но оставил след себе си материални задължения, и в същото време е оставил след себе си наследство, то от това наследство първо се изплащат задълженията му.  

  Тук заплащането на материалните задължения не биват задължително изплатени от близките на покойникът. 

Който и да ги изплати, човекът бива избавен от този товар.

(Buhari, Sahih, Havalat, 3.)

 2. Молитва и молба за опрощаване на греховете им:

   Една от най-големите добрини които може да се направи за починал човек, е да се молим за него и за опрощаването на греховете му. 

В тази връзка, Ебу Убейд Малик Ибн Рабиа ес-Саиди е задал следния въпрос:

   "О Пратенико на Аллах, има ли възможност да правя добрини на майка ми и баща ми след като са починали, с какво мога да им бъда полезен."

   На който Пратеника (с.а.с.) отговорил:

   "Да има. 

Това може да стане чрез молитвата за тях, и молитвата към Аллах да им опрости греховете, изпълняването на завещанието им, поддържане на близки връзки с роднините им, както и нагостяване на приятелите им"

 (Ebu Davud, Sünen, Edeb, 12; İbn Mace, Sünen, Edeb, 2.)

   А подобни айети като:

   "А които дойдоха след тях, казват:

 "Господи, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата..."

(Сура ал-Хашр 59/10)

потвърждават, че кланянето на погребална молитва, молитвата като цяло и молбата за опрощение на греховете на покойника ще бъдат от полза за него/нея.

 (Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 107)

   На базата на подобни айети и хадиси учените са стигнали до извода че подобни молитви за мъртвите са от полза за тях. Но условие за това е покойникът да е бил вярващ (му'мин), понеже нищо няма да е от полза на онези които нямат вяра.  И без това не правилно да се прави подобна молитва. Според имам Еш'ари, "Според мнозинството изследователи на хадиси и Ехл-и Суннет, молитвата и садаката, могат да бъдат от полза за мюслюманите и след смъртта им, поради което се счита за правилно да се правят подобни молитви."

   Най-известния хадис по тази тема е:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати: 

Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него." 

 (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   От него правим следните заключения:

     a. Така наречената "Sadaka-i cariye" или садака в обществена полза, която може да бъде построяване на път от който могат да се възползват хората, мост, джамия, чешма, месджид и вакъфски учреждения сред които най-полезните и пълзотворни са училища и общежития в които могат да бъдат обучавани пълзотворно младите поколения, биват искрени дела които оставайки в "живот" след покойника, по думите на Пратеника (с.а.с.), понеже дават начало или пример за правене на праведни дела, то той ще бъде възнаграден и с дял от праведните дела които са продиктувани от даването на този тип садака и след смъртта му, докато това учреждение съществува.

    б. Добрите научни разработки също са като садака в обществена полза. 

Ученият (алим), бива възнаграден спрямо капацитета си. Отделно и подкрепата на учените, и покриването на нуждите им от книги, тефтери, храна и облекло, също биват като постоянно отворена врата за добрини и садака в обществена полза.

   в. Заминаващия дух на умрелия човек, би искал да остави след себе си едно добро поколение което да извършва праведни дела и да отгледа праведни и добри поколения. Само ако след себе си остави подобно поколение, то това поколение би му било от полза и в Съдния ден. 

Иначе мъртвия не очаква нито да хапне халва, нито седма, четиридесета или педесет и втора вечер, нито мевлит, нито платен хатим,  нито девир, нито закачането на някоя стара снимка на стената.

3. Даване на милостиня (садака):

   Учините от Ехл-и Суннет са стигнали до взаимно съгласие, че милостинята дадена от името на покойника ще бъде от полза за него.

   Има хадиси на Пратеника(с.а.с.) които потвърждават това мнение.

   В хадис предаван от Ибн-и Аббас(р.а.) се казва следното:

   "Един човек дойдe и попита:

 "О Пратенико на Аллах, майка ми почина. 

Ако дам милостиня (садака) от нейно име, това би ли било от полза за нея?"

А Пратеника(с.а.с.) отговори:

"Да."

След което човекът добави:

 "Имам една овощна градина, бъди ми свиделтел, че я давам за милостиня от името на майка ми."

(Buhari, Sahih, Vesaya, 15, 20, 26.)

   За дадената милостиня в името на покойник независимо дали е дадена от най-близките му като сина или някой друг се счита единодушно че достига като добро дело до покойника.

Са'д Ибн Убаде разказва в друг хадис, коя от милостините давани за покойника е по-добра и значима. Са'д разказва следното:

"О Пратенико на Аллах, майка  ми почина, коя от милостиня направена в нейно име е по-добра и значима."

Отговорът бе: 

"Вода!...", вследствие на което Са'д изкопа кладенец и каза:

"Този кладенец е за майката на Са'д".

 Този хадис потвърждава че подобен тип милостини от името на покойници са възможни.

4. Отговяването на задължителните дни за постене на починалия от близките му:

   За починалия човек който не си е отговял задължителните дни за постене по време на месец Рамазан има две положения:

    а. Извинителни причини като недостиг на време, болест, пътуване, непосилност за говеене поради, които починалия не е изпълнил това свое религиозно задължение:

 Според множеството от учените, поради това че причините не са зависими от покойния, то това не го прави грешник и съответно това не изисква и по-нататъшни действия. Понеже тези пости са задължения за които не е получил физическата възможност да бъдат изпълнени. 

Поради тази причина ако човек умре на път или по време на болест, няма нужда да се отговяват изпуснатите дни за говеене. 

     б. За починалия, който не си e отговял пропуснатите дни, въпреки че е имал физическата и времева възможност за това, няма възможност това богослужене да бъде изпълнено от близките му. 

По-точно според мнозинството от учените по фъкъх (ислямско право), не е ваджип (положение близко до фарз (задължително)) да се отговеят останалите неизпълнени задължителни дни за постене на починалия.

 Понеже постенето е тип физическо богослужене и е поставено в Исляма като един от неговите стълбове.

 Както приживе така и след смъррта на някой, наследсвеността и приемствеността му не се считат за позволени. 

В това направление то е като намазът (молитвата). 

В един хадис по темата се предава следното:

"Никой не може отслужва молитва или да пости вместо друг. Но от негово име за всеки ден може да даде храна на бедните в размер на един мюд (мерна единица, равняваща се на съд с вместимост от около 18 литра)"

   По въпроса за постенето вместо починалия човек:

- Ахмед Ибн Ханбел казва че ако починалия не си е отслужил дните за пости от Рамазан, постите за даден обет или постите за кефарет 

(милостиня или постене с което човекът се надява да му бъде опростен даден грях от Аллах), то те могат да бъдат отслужени от негов настойник

 (близък или роднина).

- Имам Малик, Шафии и Ебу Ханифе смятат, че настойникът на починалия, трябва да даде милостиня (садака) в размер на 1 'саа' (3.333 кг.) ечемик или половин 'саа' (около 1.667 кг.) пшеница за всеки пропуснат ден от покойника. 

По същия начин, за всеки намаз (според някои за всеки ден) трябва да се даде милостиня (садака) в същото количество.

 И мнозинството от учени считат, че физическите бослужения на покойника не могат да бъдат отслужени от друг.

 Поради притеснението, че отварянето на подобна врата, може да навреди на богослуженето на хората в техните здрави и трудоспособни години, някои учени се изказват, че "не може да се отговява никакво говеене за друг човек, а само може се отплати кефарет за него."

5. Хадж който може да се направи от името на починалия:

   Даден човек може да отслужи хадж вместо починал човек и да посвети доброто дело на него. 

И наистина в хадис предаден от Бурейре(р.а.) и 

Ебу Давуд(р.а.), на въпрос на една жена, която е питала дали може да изпълни поклонението хадж вместо починалата и майка, която е нямала тази възможност приживе: Пратеника (с.а.с.) отговаря :

"Да, направи хадж за\вместо нея."(Müslim, Sahîh, Sıyâm, 27)

Колкото и мнозинството от учени, да твърдят че физическите богослужения не могат да бъдат изпълнени от другиго, с поставяне на условието за непосилност за изпълнението му приживе, само хаджът се счита че може да бъде изпълнен от някой друг.

 Непосилност се обяснява като, смъртта на човека или хронична болест от която се счита че болния няма да се излекува и го възспира от това богослужене, например инвалидност. 

(İbrahim Canan, a.g.e, 2/488)

   В друг хадис предаден от Зейд Ибн Еркам (р.а.) се споменава следното:

Пратеника(с.а.с.) каза следното:

"Ако някой от вас направи хадж вместо родителите си, то с този хадж ще бъде изпълнен дълга на родителя. 

Това положение бива възвестено на родителя в отвъдното. Дори този човек да не се е подчинявал на родителите си, поради тази негова постъпка, пред Аллах бива записан измежду добрите Му раби(служещи Му)." 

   Разбира се, причината и смисълът на тези предания, е да се покаже възможността на извършването на това богослужене вместо друг. 

С надеждата че с безмерната милост на Всевишния, поради това направено добро ще опрости неизпълнените задължения на своите раби, но в случай че имайки тази възможност в своите здрави години те изоставят това богослужене и умрат в това положение то със сигурност от тях ще се търси равносметка за тези им постъпки.

   Както се изразява Ибн-и Кудаме, починалия може се възползва от богослужения направени в негова полза от други хора. 

Понеже богослужения като говеенето, молитвата (дуа), молитвата за прошка и хаджът са физически. 

Аллах Теаля позволява достигането на тези добрини до починалия човек.

   Но причините поради които тези богослужения не са изпълнени от починалия, трябва да са от рода на болестно състояния поради което болния не може да говее и преди да е оздравял или да е имал физическата възможност да говее за  пропуснатите дни, да умре. 

Само имайки подобни причини неизпълнените и пропуснати богослужения на починалия могат да се изпълнят от близките му и те да бъдат приети от Аллах, а не изоставените нарочно и безпричинно.

6. Правене на курбан от името на покойника:

   Възможно е да се направи курбан от името на покойника и да се раздаде като милостиня (садака). 

Следния случай който ще споменем потвърждава това мнение:

" Видях Али (р.а.) да прави курбан на два козела, като каза следното:

"Единия е за мен, а другия за Пратеника (с.а.с.)" и добави "Пратеника(с.а.с.) ми постанови така и докато съм жив няма да го изоставя""

 (Tirmizi, Dâhâyâ, 2; Ebu Davud, Dâhâyâ, 2)

   Курбанът който прави Али (р.а.) е след кончината на Пратеника (с.а.с.).  

 Ебу Давуд записва хадиса в една глава озаглавена "Курбан от името на покойник".

 Тирмизи от своя страна отбелязва че някои учени дават позволение за подобен курбан докато други са против това.

   Отделно от това, има различни хадиси които споменават, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е правил курбан в името онези от своята общност които свидетелствали за единството на Аллах и за неговото пратеничество.

   Следователно от действията на Пратеника (с.а.с.) разбираме че подобни действия които се правят за умрелите, ще ги застигнат и те ще получат дял от направените добрини за подобни действия. 

В това отношение обаче, много от хората, правят курбани пред гробовете с цел за да удовлетворят покойниците или правят курбана за покойника (а не за Аллах, и да се надяват доброто дело да достигне до покойника), като това едно напълно погрешно разбиране и е нововъведение (би'да) в религията. 

Поради тази причина Пратеника (с.а.с.) казва следното:

"В исляма няма правене на курбан в(покрай) гроба на покойника."

   Понеже курбанът е вид богослужене, а те се правят единствено заради Аллах.

 И поради тази причина правенето на курбан заради гроб или гробници, да оставим настрана доброто, може да ни навреди на вярата или да ни доведе до идолопоклоннически действия.

 И категорично човек трябва да се пази от подобни действия. Това е обичай останал от времената на невежеството, защото арабите от онова време, са правели курбан в определени времена или веднага след погребването на покойника и раздавали месото му.

А всъщност Пратеника(с.а.с.) казва,

"Странете от противопоставянето в религията, всяко нещо добавено в религията впоследствие е нововъведение (би'да) и всяко нововъведение води до отклоняване от правия път." 

(Dârimî, Mukaddime, 16)

с което ни и предупреждава, в друг хадис пък се казва,

"Оставям ви две неща за които докато се придържате здраво, няма да бъдете отклонени от правия път:

 Книгата на Аллах и сунната на пратениците . . ."

с което пък ни насочва как да отсяваме нововъведенията и отклоняванията от правия път.

7. Четене на Коран и възжелаването добрината за това да бъде дадена на покойника:

   По въпроса дали може добрите дела от намаз и четене на Коран да бъдат направени от името на покойника учените се разделят на две основни течения: 

   Според учените от мезхебите Ханбели и Ханефи а и на някои от по-скорошните учени от Шафии и Малики добрината от четенето на Коран и правенето на молитва (дуа) за покойник, достига до него дори и четящия да не е до гроба му. А и четенето на молитва (дуа) след четенето на Коран се счита за по-подходящо и човек може да се надява повече за нейното приемане.

   Според първите учени от Малики и Шафии, добродетелта от богослуженията не достигат до никой освен до онзи който ги извършва.

   Според Ханефиите, човек може да дари добрината от делата си на някой друг. 

Дали това ще е намаз, говеене, милостиня или други дела не е от значение. 

Даряването на добрините от тези дела на покойникът не намаля от дела на неговата добрина.

Според Ханбелиите, не се счита за проблемно четенето на Коран до гроба на някой.

Според Маликиите, четенето на Коран над човека след смъррта му или над гроба му е нежелателно (мекрух). Понеже първите мюслюмани не са предприемали подобни действия. 

Но по-съвременните Маликии считат че няма нищо порицателно в четенето на Коран и споменаването на Аллах, покрай гроба на покойника както и в даряването на добрините от тези дела на покойника.

Известното според Шафиите виждане е, че нищо освен собствените дела на покойника не ще му бъде от полза. 

Но по-съвременните учени от Шафии, твърдят че подобно четене и даряване на добри дела би било от полза за покойника.

 Като по този начин се вижда че и четирите мезхеба стигат до единно отношение към този въпрос.

   Според Ибн Салах, след четенето на Коран би било подходящо да се каже "О Аллах, предай добрините от четенето на Коран на (името на покойника)". 

В това отношение близостта на човека не е от значение. Необходимо е човек да е убеден че това ще бъде от полза за покойника. 

Дори пратеника понякога посещаваше гробищата и правеше молитва за покойниците там.

Понякога Пратеника (с.а.с.) отиваше на гробищата Баки' и казваше така:

"О покойници в дома на вярващите! 

Селям на вас! 

И ние ще се завърнем при вас с позволението на Аллах. 

И моля Аллах да опрости и нас и вас, и да ни опази от трудностите и страховете на отвъдния живот и да ни дари с мир и спокойствие."

(Müslim, Sahih, Cenaiz, 102; Farklı rivayetler için bkz.: Ebu Davud, Sünen, Cenaiz, 79; Neseî, Sünen, Taharet, 109, Cenaiz, 103; İbn Mace, Sünen, Cenaiz, 36, Zühd, 36)

   Както се вижда Пратеника (с.а.с.), се моли за заминалите от този свят хора и им пожелава сладост и спокойствие. 

И всъщност ако подобен зов(дуа) би бил безмислен то той не би го направил. 

Понеже както се споменава в Корана той никога не би говорил заради показност.

 Каквото и изказване да е правил то то е обвързано с низпосланите му знамения. 

   Добрините от делото за четене на Коран могат и е препоръчвано на първо място да бъдат дарявани на Пратеника(с.а.с.). 

Защото той е причнителя за избавянето ни от отклоненията в религията.

 С това се изразява благодарност и е една красива отплата. 

Четенето на Фатиха, Ясин и на целия Коран за покойниците могат да бъдат дарени на безброй умрели души едновремено, и всички те биха получили от това благо. 

Понеже това не би било непосилно за величието на Аллах.

   Някои учени твърдят, че освен добрините от четенето на Коран, така и всякакви други добрини могат да достигнат и до покойника при условие че това бива споменавано при извършването им. 

Само че условието за това е в тези дела да се търси задоволството на Всевишния Аллах.

 Както и всъщност не може да се плаща за четене на Коран и после да се дарява доброто от това четене. 

Защото четенето на Коран е богослужене.

 А богослуженето бива прието като добрина когато се прави за задоволството на Аллах, а не за пари, и чак тогава това би било от полза на покойника. 

В противен случай не би било добрина, пък камо ли някой да се възползва от нея.

   Според известното мнение на Маликии и Шафиите, понеже делото и изборът не е личен, дори и четенето на Коран или каквото и да е друго физическо богослужене не може да бъде от полза за покойника, освен в случаите когато Коранът се чете до гроба на човека, тогава той бива възнаграден за това че се явява слушател на това четене.

   Други учени твърдят че само близки роднини и деца могат да отслужат пропуснатите, хадж, молитва (намаз) и пости. Но като най-сполучливо считаме мнението, че без да отпада отговрността за пропуснатите богослужения, покойните мюслюмани могат да получават добрини за дарени за тях богослужения. 

(Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 108)

   Не бива да забравяме и следната истина,  покойникът със сигурност ще бъде питан за пропуснатите и игнорираните от него религиозни задължения. 

А не както се счита от някои неуки хора, че покойникът не ще бъде отговорен за действията си след като примерно му се изплати милостиня за пропуснатите задължителни богослужения. 

Ако подобни деяния са направени по подобаващ начин, с подобно даряване на добрини, може само да се надява да бъде опростен за тази своя нехайност.

( съкратен превод от Doç. Dr. Hüdaverdi ADAM, Köprü Dergisi, Güz 2001, Sayı: 76)

С пожелания Всевишния да ви дари със благо за което дори и не сте подозирали.

 

 

Смъртта и гроба.

И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате и защо, ако не ще бъдете съдени, не я върнете обратно, ако говорите истината?
(АЛ-УАКИА:83-87).
В хадис предаден от Бараа Ибн Азиб, Пратеника на Аллах(с.а.с.) "Когато свърши  земния живот на един вярващ мюсюлманин и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.
Те са толкова много, колкото достига погледа на човек.
Те са със светли лица,бели дрехи и носят със себе си кефин от Дженнета и много приятна миризма (миск).
Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.
Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва малайкето на смъртта

 (малак маут) и казва:
 "- Ей, чиста душо, излез!
Аллах е доволен от тебе!".
"Кажи: “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени.
После към вашия Господ ще бъдете върнати.”
(Ас-Саджда:11).
След като чуе тези думи, тази душа ще се зарадва много.
А маляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова лесно, както от един мех за вода излиза една капка вода.
След излизането на душата, маляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин, който мирише на миск и се отправят към небесата.
 Когато минават през първото небе покрай другите маляйкета те питат:
 "- Чия е тази честа душа, та мирише толкова хубаво?
 -Това е (еди кой си син на еди кой си)!
(като го назовават с най-прекрасните имена).
И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто (на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.
Като усетят тази приятна миризма портиерите отварят вратите на второто небе и продължават така на горе до седмото небе, като през всяко небе искат разрешение да продължат нагоре.
Там има една книга, която се казва "Иллийюн", в която се записват душите на дженнетлийте, и там маляйкетата записват душата на този, който носят, след което се връщат с нея в гроба.
"Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун.
(“Книгата на праведниците е в Иллийун” означава, че те самите са в Иллийун въздигнати места в Рая.)
.Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?
 Книга ясно записана.
 (АЛ-МУТАФФИФИН:18-20)".
 Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези маляйкета донасят душата до тялото и я оставят там. Тогава идват две други маляйкета, които се казват Мункир и Некир, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават три въпроса:
 "-Кой е твоя Господар?
Коя е твоята религия?
Кой е твоя Пратеника?".
А този човек ще отговори:"
 -Господаря ми е Аллах, религията ми е Исляма, а Пратеника ми е Мухаммед (с.а.с.) .
(Тези въпроси ще бъдат задавани на арабски, като всеки ще разбира този език).
Тези маляйкета ще му се явят в много приятен вид и той ще отговаря с лекота.
След като отговори на тези три въпроса, Аллах ще му разшири гроба толкова, до колкото му достига погледа.
После при него ще дойде един човек с бели дрехи и усмихнато лице, а душата в гроба ще попита:
 "-Кой си ти, че толкова си хубав и приятен и нещо ми предвещаваш на добро?
-Аз съм твойте дела, които ти си спечелил на земята!".
След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Дженнета, където ще бъде след като стане киямет.
От този прозорец ще му идва приятна миризма и той ще вижда красотите и хубостите на дженнета.
Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:
 "-О, Аллах, нека стане по-бързо киямет за да отида в това място, което си ми отредил!"
 И казва Пратеника на Аллах (с.а.с.) :
 "Когато свърши земния живот на един неверник и той трябва и той трябва да си заминава от земята, при него идват много маляйкета изпратени от Аллах.
Те са толкова много, колкото достига погледа на човек в четирите посоки.
 Те обаче са черни, грозни и страшни, който носят със себе си кефин от Джехеннема и много отвратителна миризма.
Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.
Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва малейкето на смъртта 

(малекул маут) и казва: "
- Ей, мръсна душо, излез!
Аллах не е доволен от теб!".
След като чуе тези думи, тази душа от страх се разпръсква по цялото тяло и запълва всяко едно нервче и сухожилие.
Тогава маляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова трудно, както излиза кука от чувал с вълна.
След излизането на душата, маляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин и се отправят към небесата.
 Когато минават покрай другите маляйкета те питат:
 "- Чия е тази мръсна душа, та мирише толкова лошо?
 -Това е (еди кой си син на еди кой си)!
(като го назовават с най-грозните имена).
И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто (на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.
Като усетят тази неприятна миризма портиерите няма да ги допуснат по-нагоре.
Тогава ще севърнат и ще отидат в седмия кат под земата където се намира една книга, която се казва "Сиджин", в която се записват душите на тези, който са осъдени на Джехеннем."
Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.
 Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?
(“Книгата на разпътниците е в Сиджжин” означава, че те самите са в Сиджжин, затвора на Ада.) .
Книга ясно записана.
 (АЛ-МУТАФФИФИН:7-9)".
Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези маляйкета донасят душата до тялото и я оставят там. Тогава идват маляйкета Мункир и Некир, но те идват в страшен и грозен вид, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават същите три въпроса:
 "-Кой е твоя Господар?
Коя е твоята религия?
Кой е твоя Пратеника?
". А този човек няма да може да отговори и ще казва само:
"Не знам.Ха, ха, ха”.
Тези маляйкета ще му се явят в много страшен вид и той не ще може да отговари.
Те ще продължават да питат и тоговора ще бъде същия.
Те ще го удрят с едни джехеннемски чукове и пак ще го питат, така ще го изтезават дълго време.
След това гроба така ще се стесни, че левите ребра ще минат от дясната страна, а дясните от лявата.
После при него ще дойде един човек с черни дрехи и грозно лице, а душата в гроба ще попита:
 "-Кой си ти, че толкова си грозен и страшен и нещо ми предвещаваш много лошо?
 -Аз съм твойте дела, които ти си извършил на земята!".
 След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Джехеннема, където ще бъде след като стане киямет.
От този прозорец ще се вижда огромното наказание
(силен огън, вряща вода, отровни плодове и ще му идва отвратителна миризма.
Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:
 "-О, Аллах, нека никога да не става киямет, защото виждам какво страшно място ме очаква!”
 Вярващ човек може да бъде наказван заради някой недостатъци: - няма достатъчен интерес към айетите на Аллах; - -пренебрегва заповедите на Аллах.
Тогава гроба ще бъде или градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема.
 От хадиси научаваме, за някои неща поради, които може да бъде наказан един човек:
 - човек, който не се измива след ходене по нужда
(невнимателен когато отива по нужда той винаги ще бъде мръсен)
 - доносничество (фитна)-човек, който прави раздор между хората; - лъжата-в гроба неговите усни ще бъдат изтегляни до тила;
- човек, който изостави Корана-в гроба ще бъде замерян с камъни;
 - за прелюбодеянието-ще бъде на желязна плоча и под нея ще има огън;
 - човек, който взима лихвата-в гроба ще плува в река от кръв и ще бъде замерян с камъни в устата;
 - длъжника-няма да бъде допуснат до Дженнета заради дълга.
 Най-добрите средства, който предпазват от наказанието в гроба са:
 - редовно отслужване на петкратната молитва;
 - говеене през месец Рамадан;
 - даване на задължителната плата зекят;
- добрите дела; - садаката; - посещението на близките;
- добрите отношения с хората; - винаги да отправя дуа към Аллах;
- да правим дуа Аллах да ни предпазва от наказанието в гроба.
Тези който ще бъдат предпазени от задгробното наказание са:
- шехидите и този, който е умрял в името на Аллах;
(при точно определени шериатски обстоятелства);
 - мюсюлманин, който умира в петък.
В хадис се казва:
“Няма мюсюлманин, който да е умрял в петък и Аллах да не го предпазил от задгроброно наказание”.
(Ахмед и Тирмизи)
- човек, който умира от болест в корема.
Пратеника  на Аллах (с.а.с.) е казал :
 “Който го убива неговия корем-за него няма да има задгробно наказание”.
(Ахмед и Тирмизи)
Състоянието в гроба е от неведомото и е недостижимо за нашите сетива.
 Ако беше достижимо за сетивата ни ще ше да се изгуби ползата за вярата в отвъдното, а и хората не биха погребвали умрелите, ако чуваха задгробното наказание.
 Както е казал Пратеникът на Аллах (с.а.с.) :
 “-Ако не ме беше страх, че ще оставяте мъртъвците не погребани, щях да поискам от Аллах да ви позволи да чуете мъчението в гроба, както аз го чувам”.
(Муслим)

Бързата походка при дженаза ?

След като душата напусне тялото и настъпи смъртта на човека, неговите близки са длъжни да извършат следните няколко неща:
А) Трябва да склопят очите на покойника и да отправят дуа за него.
В хадис от Умм Селяма се казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.), влязъл при Абу Селяма, на който очите му били леко отворени.
Той (с.а.с.)склопил очите на Абу Селяма и казал:
“Наистина, взора следва душата, когато я забират”.
[При тези слова] някои хора от близките на умрелия започнали да кряскат.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.), казал:
“Не призовавайте върху себе си нищо, освен добро, 

защото меляикетата произнасят “амин” 

за думите, които изричате”.
След това Пратеникът на Аллах (с.а.с.), казал: 

“О, Аллах! Опрости Абу Селяма и извиси неговата степен сред правилно водените [към Теб] и бъди негов приемник[замени го у тези, които той е оставил-тези, които още отминават живи по пътищата] и опрости нас и него о, Повелителю, на световете! 

И стори просторен неговия гроб и го освети за него”.
Този хадис е сведен от Муслим, Ахмед(6/297) и ал-Бейхаки (3/334) и други.
Г) След като се убедят, че човека е умрял, трябва да се пристъпи към подготовката за погребение.
От хадис [във формата марфу т. е. в такава негова редакция, когато в съдържателната част на хадиса се цитират слова на самия Пророк (с.а.с.).

 – Заб. на преводача]
чрез Абу Хурейра (р.а.), се предава:

 “ Бързайте с погребението дженаза.”
/Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз” стр.7/ 50.
При съпровождане на погребалната процесия трябва да се бърза, но това не означава да се тича.
Има хадиси за това:
От Абу Хурейра (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал:
“Носете покойния по-бързо, защото ако той е праведен, то вие го приближавате към благото, и ако той не е праведен, то вие ще можете по-бързо да свалите злото от вашите плещи [рамене].”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим, както и от авторите на четирите сборници “ас-Сунан”.
Ат-Тирмизи е обявил хадиса за достоверен и Ахмед (2/280, 240, 488), и ал-Бейхаки (4/21)./
От Абу Саид ал-Худри (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал:
“Ако покойния, лежащ на носилката табут, която мъжете носят на плещите си, е праведен, той казва:
[Носете ме] напред по-бързо!
Ако покойния не е праведен, той казва:
О, горко ми! Къде ме носите!?
Неговият глас чуват всички, освен човека, и ако го чуе човека, то той би бил поразен и лишен от чувства.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/142),
ан-Насаи (1/270), ал-Бейхаки и Ахмед (3/58, 41)./
От Абдурахман Ибн Джаушен се предава: Присъствах на погребалната процесия на Абдурахман Ибн Самура.
Повече от мъжете негови слуги го следваха, непосредствено пред носилката табут.
След това казаха:
Полека лека, полека лека, Аллах да ви благослови!
Тогава по една от улиците на Медина ги настигна Абу Бакр с магарицата си, и вдигна своя камшик после каза:
“Кълна се в Онзи, Който оказа почит на Абу ал-Касим (с.а.с.)!
Не сте ли ни виждали, когато по времето на Пратеника на Аллах (с.а.с.),
[имаше погребална процесия]
да ходим бързо!?
[Той подкара своята магарица да побърза, удряйки я с камшика си.
Така той ни показа, че трябва да бързаме.]”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/65),
ан-Насаи (1/271), ат-Тахави (1/276),
ал-Хаким (1/255), ал-Бейхаки (4/22),
ат-Тайалиси (883) и Ахмед (5/36-38).
Ал-Хаким е определил този хадис като достоверен и аз-Захаби се е съгласил с него, както и ан-Навави в “ал-Маджму” (5/272)./
Очевидна е необходимостта ваджиб от тази повеля да се върви бързо при съпровождането на дженаза.
За това е споменал и Ибн Хазм (5/154-155).
Не сме намерили доказателство, което да указва, че това действие от ваджиб може да се замени с желателно мустехаб, и затова се спряхме на тази повеля.
Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал:
“Що се отнася до бавното придвижване на хората днес, стъпка по стъпка, то това е порицаемо нововъведение бидаат,
което противоречи на Сунната, и включва в себе си подражание на ахли-Китаб: християните и юдеите”.
/Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз” стр.28/

Какво се прави на човек, който е на смъртно легло?

1.Посещение на болен човек.
Али (р.а.) е предал че Пратеникът на Аллах  (с.а.с.) е казал:
 - ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта.
И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.”
(Тирмизи)
2.Да се обърне към гибла;
Предава се от   Хузейфа (р.а.) че
 Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал :
 - ,,Каба – това ви е гибла  за живи и умрели.”
 (Абу Дауд)
3.Да му се почистят срамните места от косми - ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите.
Според имам Абу Ханифа да се почистват тези неща след като умре човека - е силен мекрух.
 Пратеникът на Аллах  (с.а.с.) е казал :
- ,,Който не си почиства космите по срамните места повече от четиридесет дена – той се оприличава на немюсюлманите. ”
 4. Да се чете Курани – Керим, защото когато се чете Куран, шейтанина бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
 5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах” - тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращия може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанина само това чака.
Предава се от Абу Сеид ал-Худри (р.а.) чеПратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: - ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на предсмъртно легло.”
(Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия.
– Пратеника (с.а.с.) видял шейтанина с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
 7. В стаята, в която е тежко болния /на предсмъртно легло/, не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е  казал че там не влизат маляикета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека.
 Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.

Какво се прави след като излезе душата на човека?

Излизането на душата се установява след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета.
Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
 1. Да се сложи на равно място - трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото след кратко време умрелия се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите. 

– да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата - това се прави с цел да се затвори устата преди да изстине.
За целта се използва кърпа, която се връзва за главата.

4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи.
 Някои учени казват, че погледа проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите.
 Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледа е надясно – това е добър признак.
 Аллах знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема.
 – това се прави, за да не се надуе умрелия и за да излязат всички мръсотии преди да започне миенето

Задължение на близките към умрелия.

Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайа.
1. Да му се направи гусул;
2. Да се завие в кефин;
3. Да му се кланя дженазе;
4. Да се погребе.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.)че   Пратеника на Аллах  (с.а.с.)е казал:
- ,,За три неща не се закъснява:
 - когато настъпи времето за намаз;
 - когато има дженазе да не се чака;
 - когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” 

(Ахмед и Тирмизи)

5. Ако има заем да му се изплати.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.)че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
- ,,Душата на вярващия е закачена за дълга /заема/ му докато не се изплати.”
(Тирмизи - добър)
 Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.
Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелия да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно.
Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начина е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин

 /бял плат, в който се увива мъртвеца/
 - за мъж – той се състои от три парчета плат.
Двете от тях са еднакви и са с дължина 

–/ дължината на мъртвеца плюс 50 см/.
 Това се прави за да може да се вържат двата края.
Ширината е от 1,80 до 2 м. или в зависимост от това колко е пълен мейитина /мъртвеца/.
Третата част се нарича риза, като дължината и трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 1,5 до 1,80 м.
Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефина с дължина 1,80 м. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 на 10 см.за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа плюс още две парчета плат.
Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.

Миене на мъйитин (правене на гусул).

Най-добре е близките да извършат миенето. 

Ако е мъж да бъде измит от мъже
 (брат, син, баща, внук…),
 а жена от жени.
Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
 а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин;
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия;
Предава се от  Рафиа (р.а.)  че Пратеникът на Аллах (с.а.с. ) е казал
 - ,,Който измие един майитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах  му опрощава четиридесет пъти.”
(Хаким)
в) мияча да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелия , за да се мие:
а) да е мюсюлманин;
 б) да се е родил жив /дори и една минута да е живяло/;
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
 - ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на следство.”
(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото включително и главата да е налице;
 г) да не е шахид /загинал по време на война/.
3. Миене на умрял /майитин/.
 Миенето трябва да се извърши върху тенешир /това е едва дъска върху, която трябва да се постави умрелия/.
При мъртвеца може да останат само този, който ще извършва миенето и още един, който да сипва вода и да помага.
Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат .
 В началото се надига горната част от тялото  и се натиска на корема.
 Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека /от мръсотията/ да излезе и след това да се почисти.
Този, който мие е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другия отляво.
След това се прави тахара или това е почистване на срамните места от мръсотия като това се прави предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти.
После се взема /малък/ абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват.
След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода, както е показано на снимките.
Миенето продължава като се мокри целия мъртвец, а мияча използва гъба и сапун и го насапунисва като помощника му сипва вода.
 След като се изкъпе целия, добре е да се изплакне три пъти като по време на миенето чаршафа, който е върху срамните места не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него.
После се слага сух чаршаф, а мокрия се маха.
Така умрелия е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефина, в който ще се завива умрелия.
Това се прави при нормално положение и нормални условия.
 Но например, ако умрелия е стоял дълго време мъртъв без да е погребан и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително /ваджиб/, също така парите за кефина трябва да са от неговите средства /пари/.
Въз основа на хадиса на Пратеника  на Аллах (с.а.с.) в който е казал:
 “…Завийте го в неговите наметала…” се дава предимство за стойността на кефина преди връщането на дълга, изпълнението на васиета /завещанието/ и разпределението на мириса /наследството/.
Ако мъртвия няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат като например – баща, дядо, син или внук.
 Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава тези средства се покриват от мюсюлманин който е запознат с състоянието му.
 Задължение за кефина на мъртвия да е плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефина на мъжа да е от три бели платна.
“Защото и на Пратеника на Аллах (с.а.с.)  е направен кефин от три бели платна.”
 След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, а това е един специален ароматизатор за мъртви .
След това върху тях се поставя мъртвия по гръб след това високо между бедрата му се поставя силно ароматизирано парче за да не излиза от него неприятна миризма
Мустехаб /желателно/ е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия също така и частите на които е правил седжде.
Няма нищо лошо в това ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия защото това е правено от някои от сахабите.
След това края на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца след това другият му край върху лявата страна на мъртвеца след това по същия начин завива и другите две платна след което издърпва кърпата която е покривала срамните места на мъртвеца .
След това кефина в краищата се усуква , и се завързва със пет или седем връзки за да не се развият платната , целта от тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвеца се постави в гроба тези връзки се развързват.
5. Достойнства и награда от дженазе намаз.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:
- ,,Който последва едно дженазе докато се кланя – получава награда /севап/ колкото един кират, и който последва дженазето докато се погребе – получава два кирата”
(Бухари и Муслим)
един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят да са с абдест;
б) да бъдат обърнати към къбле;
 в) да са с покрит аврет /срамни места/.
 7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет /възнамерение/;
б) да бъде прав този, който ще кланя;
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имама застава зад мейитина по посока на гибла, а джемата образуват нечетен брой сафове като от суннета е те да са три, но може и повече.
Предава се от  Малик ибн Хибайра (р.а.) че
Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемата са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
 След това се прави нийет, взима се текбир като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред.
 Чете се ,,Субханака” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир без да се вдигат ръцете и се чете дуа за мейитин, а който не я знае да моли за опрощението на умрелия.
 След като се вземе и четвъртия текбир не се казва нищо и си дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе да се пита дали мейитина има дълг, защото Пратеника (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя.
Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човека, а това се знае най-добре от Аллах .
Правилно е да се пита:- прощавате ли му / правите ли му халал/.
Пратеникът на Аллах  (с.а.с.) е казал : - ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат /свободно без да ги питат/ и потвърдят, че мейитина е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.”
 (добър хадис)
имама трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия Ако умрелите са повече от един може да се кланя намаза едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но поотделно и по-добре.
Колкото повече джемат има, толкова е по-добре за умрелия.
Предава се  Айша (р.а.) че  Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюлманина му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах за умрелия, Аллах му опрощава.”
 (Муслим)
 Предава се от ибн Аббас (р.а.) че Пратеника  на Аллах (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк му кланят дженазе, Аллах ги освидетелства за него.”
(Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец от погребението му
 Предава се от  Зайд ибн Сабит (р.а.) - ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб.
Отговорих – това е гроба на еди коя си жена /жената, която е чистела джамията/, а той (с.а.с.) каза:
- Защо не ме повикахте на дженазето?
Казах – Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!
Каза (с.а.с.)
- Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия.
След това застана до гроба и ние застанахме зад него като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ”
 (Ахмед, Несаи и ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например когато близкия на умрелия е много далече в друга страна например.
Когато се предполага, че там където е умрял няма кой да му кланя дженазе намаз /например починал е при неверници/
е мустехаб да се кланя отдалече.
Това може да стане до един месец от смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз? – може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемата, а само мъртвеца, и от суннета е да е на поставка.
 Позволява се жени да кланят дженазе намаз когато присъстват, но да са зад мъжете като нямат право да ходят на гробищата.

12. Време за дженазе намаз.
 Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз /при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка/.
 Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
 13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб /желателно/ е джаназето да се носи на раменете от четирите страни .
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза защото Пратеника е казал:
 “Бързайте с джаназето..”
Позволено е на хората който следват джаназето да се движат – отпред, от зад отляво и от дясно на джаназето защото всичко го има в суннета.
Мекрух /не е желателно/ да се сяда преди джназето да е оставено на земята, защото Пейгамбера(с.а.с.) е забранил това нещо.
Не е желателно /мекрух е/ джаназето да се погребва във времената за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях.

Укба ибн Амир (р.а.) е  казал:
 “Пратеника(с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце , докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита и докато леко не се наклони, и когато наближи да залязва та докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвия се занесе при гроба се оставя близо до него.
Ако е жена в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж няма значение кой ще влезе.
След това мъртвия се поставя на дясната страна обърнат в посока към къбле както е показано на снимките.
При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около метър, а дълъг колкото да влезе мъртвеца.
Този, който поставя мъртвия чете следната дуа:
,,Бисмиллях ве аля суннети расулюллах”. 

Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин след поставянето на мъртвия в гроба да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след зариването гроба да бъде една педя висок от повърхността на земята с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб.
. След това да се поръси с камъчета както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба където е главата на мъртвия.
Забранява се /харам е/ гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптора с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване.
Също е забранено /харам/ да се сяда, стъпва или обляга по гробовете.
Защото за всички тези неща има забрана от Пратеника(с.а.с.).
 Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец освен при необходимост може да се погребват повече в един гроб като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеника(с.а.с.) с убитите на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението.
 Пратеника(с.а.с.) когато умря Джафер (р.а.) каза:
 “Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети /с мъртвия/”.
 Не е желателно семейството на покойния да приготвят храна за хората, в деня на погребението.
 Суннет е за мъжете да посещават гробищата за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите.
 Пратеника(с.а.с.) казва:

 “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за ахирета /отвъдния свят/.”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по чувствителни и може би да не издържат и да за почнат да извършват някой забранени неща като скубане на коси късане на дрехи, наричания и др.
Та вместо да вземат поука, може да си навредят.
 Пратеника(с.а.с.) е казал:
 “Проклети да са посетителките на гробищата.”
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават да не въздигнат гробовете в култ защото това деяние е ширк.
 15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманина при изразяване на съболезнование да казва:
 “Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма.
Уесбир уехтесиб.”
Това е забелязано да се казва от Пратеника(с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо без глас но без да се опява /реве/ като се изброяват добрите страни на покойника.
Също така Пратеника (с.а.с.) плака когато почина сина му Ибрахим.
 Траура за покойния е позволен.
Като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна може да жали до като се роди бебето.
Забранено /харам/ е да се късат дрехите и скубят косите.
Пратеника казва:
 “Не е от нас онзи който си бие шамари /при смъртта на негов близък/ или си къса дрехите…”
16. Неща, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
 а) даването на садака без определено време или ограничения;
 б) правене на дуа по всяко време;
в) ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: 

 - ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах за умрелия”
(Бухари и Муслим)
 г) да се направи хадж или умра за умрял при условие, че живия е направил първо за себе си.
 Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал:
 - ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща
/може да има полза от три неща/
- ако е оставил трайна садака, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира че най-много полза за умрелия, има от три неща:
- ако умрелия е оставил трайна садака.
 Това значи ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път , или нещо подобно, което хората ще ползват и след неговата смърт.
- Ако умрелия е отавил наука /ислямска/, от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за исляма.
- Ако има след него добри деца /синове или дъщери/, и те правят дуа за родителите си. 

Под добри се разбира да са добри мюсулмани.

Какво се прави за човек, който е на смъртно легло?

І. Какво се прави за човек, който е на смъртно легло?
1. Посещение на болен човек.
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат 

/мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта. 

И ако го посети вечерта, 

тези меляикета правят дуа за него до сутринта.”

 (Тирмизи)
 2. Да се обърне към къбле.
Хадис: Хузейфе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кябето – това ви е къблето за живи и умрели.”

 (Ебу Дауд)
3. Да му се почистят срамните места от косми! 

Ако е стар човек и не може сам да ги почисти, 

задължение е на близките да му помогнат. 

Също така трябва да му се изрежат ноктите.

 Според имам Ебу Ханифе да се почистват тези неща, 

след като умре човекът – е силен мекрух.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.):

 ,,Който не си почиства космите по срамните места, повече от четиридесет дена – той се оприличава на не мюсюлманите.”
4. Да се чете Коран – и – Керим, 

защото когато се чете Коран, шейтанът бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах”! Тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращият може да се ядоса,

 ако го насилваме да ги каже, а шейтанът само това чака.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава,

 че Пратеникът (с.а.с.) каза:

 ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на смъртно легло!”

 (Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия! Пратеникът (с.а.с.) видял шейтана с една стомна вода и го попитал къде отива,

 а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода,

 за да му отнеме имана.
7. В стаята, в която е тежко болният (на смъртно легло)

 не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът (с.а.с) казва, че там не влизат меляйкета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека. Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.
ІІ. Какво се прави, след като излезе душата на човека?
Излизането на душата се установява, след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета. 

Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
1. Да се сложи на равно място.

 Трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото за кратко време умрелият се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата – това се прави с цел да се затвори устата, преди да изстине. 

 За целта се използва кърпа, с която се обвързва брадата около лицевата част на главата до над темето.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи. Някои учени казват, че погледът проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите.

 Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледът е надясно – това е добър признак. 

 Аллах (С.Т.) знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема. 

Това се прави, за да не се надуе умрелият и за да излязат всички мръсотии, преди да започне миенето.
ІІІ. Задължение на близките към умрелия.
Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайе.
1. Да му се направи гусюл.
2. Да се завие в кефин.
3. Да му се кланя дженазе.
4. Да се погребе.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава,

 че Пратеникът (с.а.с.) каза: 

,,За три неща не се закъснява: 

когато настъпи времето за намаз; 

когато има дженазе, да не се чака;

 когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” 

(Ахмед и Тирмизи)

• Ако има заем, да му се изплати.

Хадис:

 Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Душата на вярващия е закачена за дълга (заема) му,

 докато не се изплати.” 

(Тирмизи – добър)
Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.

Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелият да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно. 

Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начинът е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин 

(бял плат, в който се увива мъртвецът):
- за мъж – той се състои от три парчета плат.
Двете от тях са еднакви и са с дължина 

– (дължината на мъртвеца плюс 50 см).
Това се прави, за да може да се вържат двата края. Ширината е от 180 см. до 200 см. или в зависимост от това, колко е пълен мейитинът (мъртвецът).
  Третата част се нарича риза, като дължината й трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката,

 а ширината от 150 см. до 180 см.
 Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефинът с дължина 180 см. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 см. на 10 см. за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа и още две парчета плат.
Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.

ІV. Миене на мейитин (правене на гусюл).
Най-добре е близките да извършат миенето. 

Ако е мъж, да бъде измит от мъже (брат, син, баща, внук…), а жена – от жени. 

Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание, и ако има някакъв недостатък у мъртвеца

 – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин.
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия.
Хадис:

Рафие (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва:

 ,,Който измие един мейитин и види недостатък в него, 

след това си замълчи и го прикрие, Аллах (С.Т.) му опрощава четиридесет пъти.”
 (Хаким)
в) миячът да избягва да гледа срамните места на умрелия.

2. Условия, на които трябва да отговаря умрелият, 

за да бъде мит:
а) да е мюсюлманин.
б) да се е родил жив (дори и една минута да е живял/а ).
Хадис: 

Казва Пратеникът (с.а.с.):
,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на наследство.”
(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото,

 включително и главата, да е налице.
г) да не е шехид (загинал по време на война).

3. Миене на умрял (мейитин).
Миенето трябва да се извърши върху тенешир

(това е една дъска, върху която трябва да се постави умрелият).
При мъртвеца може да остане само този, който ще извършва миенето, и още един, който да сипва вода и да помага. 
 Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат.
В началото се надига горната част от тялото и се натиска на корема.
Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека (от мръсотията), да излезе и след това да се почисти.
Този, който мие, е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другият отляво.
 След това се прави тахарет или това е почистване на срамните места от мръсотия, като това се прави с предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти. После се взема (малък) абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват. 
 След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода. 
 Миенето продължава, като се мокри целият мъртвец, а миячът използва гъба и сапун и го насапунисва, като помощникът му сипва вода.
 След като се изкъпе целият, добре е да се изплакне три пъти, като по време на миенето чаршафът, който е върху срамните места, не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него.
После се слага сух чаршаф, а мокрият се маха.
 Така умрелият е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефинът, в който ще се завива умрелият.
Това се прави при нормално положение и нормални условия. Но например, ако умрелият е стоял дълго време мъртъв, без да е погребан, и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.

4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително (ваджиб), също така парите за кефина трябва да са от неговите средства (пари).
 Въз основа на хадиса на Пратеника (с.а.с.), в който е казал: “…Завийте го в неговите наметала…!”, се дава предимство за стойността на кефина, преди връщането на дълга, изпълнението на васиета (завещанието) и раз­пре­де­ле­ние­то на мираса (наследството).
Ако мъртвият няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат, като например – баща, дядо, син или внук. 

Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава – тези средства, се покриват от мюсюлманин, който е запознат със състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия е, да бъде плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефинът на мъжа да е от три бели платна: “Защото и на Пратеника (с.а.с.) е направен кефин от три бели платна.” 

След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, това е специален ароматизатор за мъртви.
След това върху платната се поставя мъртвия, после високо между бедрата му се поставя силно аро­ма­ти­зи­рано парче, за да не излиза от него неприятна миризма. 

Мустехаб (желателно) е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия, също така и на частите, на които е правил седжде. 

Няма нищо лошо в това, ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия, защото това е правено от някои от сахабите.
След това краят на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца, а другият му край – върху лявата страна на мъртвеца.
След това по същия начин се завиват и другите две платна, след което се издърпва кърпата, която е покривала срамните места на мъртвеца.
След това кефинът в краищата се усуква и се завързва с пет или седем връзки, за да не се развият платната.
Целта на тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвецът се постави в гроба, тези връзки се развързват.

5. Достойнстваото и наградата от дженазе намаз.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва:
,,Който последва едно дженазе, докато се кланя – получава награда (севаб), колкото един кират, и който последва дженазето, докато се погребе – получава два кирата.” 
 (Един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.)
(Бухари и Муслим)
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят, да са с абдест.
б) да бъдат обърнати към къбле.
в) да са с покрит аврет (срамни места).

7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет (възнамеряване).
б) да бъде прав този, който ще кланя.
в) да направи четири текбира.

8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имамът застава зад мейитина по посока на къбле, а джемаатът образуват нечетен брой сафове (редици), като от суннета е те да са три, но може и повече.
Хадис: 

Малик ибн Хибейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемаатът са мюсюлмани

 – на този човек му се опрощават греховете.”
  (Ахмед)
След това се прави нийет, взема се текбир, като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред. 
 Чете се ,,Субханеке” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир, без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” 

и ,,Барик”. 
 Взема се трети текбир, без да се вдигат ръцете, и се чете дуа за мейитин, а който не я знае, да моли за опрощението на умрелия.
След като се вземе и четвъртият текбир, не се казва нищо и се дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе, да се пита дали мейитинът има дълг, защото Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя.
Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човекът, а това се знае най-добре от Аллах (С.Т.). 

Правилно е да се пита:
 „Прощавате ли му /й, правите ли му /й халал?”
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.):
 ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат (свободно, без да ги питат) и потвърдят, че мейитинът е бил добър

 – за него става задължение да влезе в Дженнета.”
(Добър хадис)
Имамът трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия.
Ако умрелите са повече от един, може да се кланя намазът едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но по отделно е по-добре. 

Колкото повече джемаат има, толкова е по-добре за умрелия.
Хадис: Айше (р.а.) предва, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюл­ма­ни­на му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах (С.Т.) за умрелия, Аллах (С.Т.) му опрощава.”
(Муслим)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк, му кланят дженазе, Аллах (С.Т.) ги освидетелства за него.”
 (Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е, ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне, да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец след погребението му.
Хадис: Разказва Зейд ибн Сабит (р.а.):
 ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб. 

Отговорих, че това е гробът на еди – коя си жена
  (жената, която е чистела джамията), а той (с.а.с.) каза:
 „Защо не ме повикахте на дженазето?”

 Казах:
 „Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!”
Каза (с.а.с.):
„Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия!”
След това застана до гроба и ние застанахме зад него, като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ”
(Ахмед, Несаи и Ибн Хиббан)

10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.

Това се прави например, когато близкият на умрелия е много далече, в друга страна.
Когато се предполага, че там, където е умрял, няма кой да му кланя дженазе намаз /например:
  починал е при неверници/, е мустехаб да се кланя отдалече.
Това може да стане до един месец след смъртта, след което тялото се разлага.

11. Къде може да се кланя дженазе намаз?

Може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемаата, а само мъртвецът, и от суннета е да бъде на поставка.
Позволява се жени да кланят дженазе намаз, когато присъстват, но да са зад мъжете, като нямат право да ходят на гробищата.

12. Време за дженазе намаз.
Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз (при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка).
Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.

13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб (желателно) е джаназето да се носи на раменете от четирите страни.
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал:
 “Бързайте с дженазето”.
Позволено е на хората, които следват джаназето, да се движат – отпред, отзад, отляво и отдясно на джаназето, защото всичко го има в суннета.
Мекрух е (не е желателно) да се сяда преди дженазето и да е оставен мъртвият на земята, защото Пратеникът (с.а.с.) е забранил това.
Не е желателно (мекрух е) джаназето да се погребва във времената, за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях.
Укбе ибн Амир (р.а.) казва:
 „Пратеникът (с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце, докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита си и докато леко не се наклони, когато наближи да залязва, докато не залезе.”

14. Поставяне в гроба.

След като мъртвият се занесе при гроба, се оставя близо до него.
 Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж, няма значение кой ще влезе.
 След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле.
При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около един метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът.
Този, който поставя мъртвия, чете следната дуа: ,,Бисмиллях ве’ аля суннети расулюллах”.
Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин, след поставянето на мъртвия в гроба, да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след заравянето гробът да бъде една педя висок от повърхността на земята, с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб.
След това да се поръси с камъчета, както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба, където е главата на мъртвия.
Забранява се (харам е) гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптура, или снимка с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване.
Също е забранено (харам) да се сяда, стъпва или обляга по гробовете, защото за всички тези неща има забрана от Пратеника (с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец, освен при необходимост.
Може да се погребват повече от един в един и същи гроб, като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеникът (с.а.с.) с убитите по време на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението.
 Пратеникът (с.а.с.), когато умря Джафер (р.а.), каза: „Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети (с мъртвия)”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвя храна за хората в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата, за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите.
 Пратеникът (с.а.с.) казва:
“Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за Ахирета (Отвъдния свят).”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по-чувствителни и може да не издържат и да започнат да извършват някой забранени неща, като скубане на коси, късане на дрехи, наричания и др.
И вместо да си вземат поука, може да си навредят. Пратеникът (с.а.с.) е казал:
  “Проклети да са посетителките на гробищата”.
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават, да не въздигнат гробовете в култ, защото това деяние е ширк.

15. Изказване на съболезнования.

Суннет е мюсюлманинът при изразяване на съболезнование да казва: „Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма. Уесбир уехтесиб.”
Това е забелязано да се казва от Пратеника (с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо, без глас, и е забранено да се плаче на глас, като се изброяват добрите страни на покойника.
 Така Пратеникът (с.а.с.) плака, когато почина синът му Ибрахим.
Траурът за покойния е позволен, като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна, може да жали, докато се роди бебето.
Забранено (харам) е да се късат дрехите и да се скубят косите. Пратеникът (с.а.с) казва:
 „Не е от нас онзи, който се самобичува
(при смъртта на негов близък) или си къса дрехите…”
16. Дейности, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) Даването на садака без определено време или ограничения.
б) Правене на дуа по всяко време.
в) Ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах (С.Т.) за умрелия.”
(Бухари и Муслим)
г) Да се направи хадж или умре за умрял, при условие, че живият е направил това първо за себе си.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.):
 ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща (може да има полза от три неща): ако е оставил „трайна садака”, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира, че най-много полза умрелият, има от три неща:
д) Ако умрелият е оставил трайна садака.
 Това означава, ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път, или нещо с такава значимост, което хората ще ползват и след неговата смърт.
е) Ако умрелият е оставил наука (ислямска), от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за Исляма.
ж) Ако има след него добри деца (синове или дъщери) и те правят дуа за родителите си.
Под „добри” се разбира да са добри мюсюлмани. 
      7. Най-близките роднини, като баща, син, брат и т.н.