Смъртта през очите на вярващия

Така, както несъмнено всяко нещо има своя завършек, така и краят на всяко живо същество е смъртта.

 Това е Божественият закон. 

Единствено Всевишният Аллах е извечен и безсмъртен. Свещеното знамение, в което Аллах Теаля е декларирал истината: 

Всяка душа ще вкуси смъртта.

 После при Нас ще бъдете върнати. 

(Анкабут 29: 57), разкрива много ясно това.
Като се изрече обаче думата „смърт“, на всеки му идват на ум различни неща: 

тези, които не вярват в живота след смъртта, възприемат смъртта като унищожение, а точно обратното, вярващите смятат кончината за постигане на истинския живот. 

В един свещен хадис любимият ни Пророк е заявил следното:

 „Хората са в състояние на сън. 

Събуждат се едва когато умрат.“ 

Вярващият човек трябва винаги да гледа на смъртта

 по този начин.

 При такъв подход се взима под внимание наред с човешкото тяло, което е неговото материално съществуване, и душата, която е нематериалната му същност. 

Източникът на материалната същност, или с други думи на тялото е светски, земен. 

А източникът на душата е божествен.

 В такъв случай това означава, че душата е далеч от действителния си дом и се намира в затвора на земята. 

Така например и нашият Пророк (с.а.с.) казва:

 „За вярващия земята е затвор.“ 

Разбира се, не може да става дума за цялостно откъсване на душата от истинското й убежище.

 Напротив, осъществяването на непрекъсната връзка с този истински дом е най-угодно на волята на Аллах. 

А осъществяването на това е възможно единствено посредством редовното споменаване на Всевишния, служене и дуа. Обаче това не е свобода в пълния смисъл на думата.
Една друга особеност на човек е стремежът му към свободата. 

Поради това за зрелите хора;

 за душите, достигнали съвършенство, смъртта е едно възкресение, освобождение от ръждясалите вериги на затворничеството и постигане на желаната свобода.

 Ето защо зрелите раби на Аллах схващат смъртта като виза за преминаване в страната на вечността.

 А гибелта посрещат с подобаваща радост. 

Вярата на човека е тази, която го изправя пред лицето на смъртта уверен, а това е вярата в Аллах, в Сетния дом и в Божия съд, както и поведението, подобаващо на тази вяра. Тук се вижда много ясно и прозрачно ролята на вярата в живота на човека.

 Убеждението, че има свят в отвъдното, дарява вярващия с вечен и щастлив живот.
А този, който не вярва в задгробния живот, живее много напрегнат на тази земя, не желае да се изправи лице в лице с истината за смъртта и като наказание за своето неверие получава заслужено едно вечно и мъчително наказание. Този, който, макар и да вярва в отвъдния живот, но на този свят не постъпва така, както го изисква вярата му, търси пътищата за бягство от смъртта, вместо да я приеме. 

Вярата е една мярка. 

Според степента на вярата си човек посреща радушно смъртта. 

Думите на любимия ни Пророк:

 „О, Аллах! 

Търся убежище при теб от нерадостите на старостта“, следва да са резултат от това поведение. 

Страхът на съвременните мюсюлмани от смъртта е белег за слабостта на тяхната вяра. 

А слабостта на вярата подтиква хората да бягат от смъртта. 

Но с това бягство е невъзможно да се прескочи часът, който е предопределен. 

Няма бягство от него. 

Той застига „бягащия“ навсякъде и непременно го намира и сграбчва.
Ето защо ние трябва да си подготвяме не скривалище, а бляскаво посрещане.

 В този ден, както е казал поетът, изкуство е да можеш да кажеш:

 „Добре дошъл!“ на ангела на смъртта. 

За да демонстрираме своето умение трябва без да забравяме да извършим своята подготовка, както подобава. 

Трябва и ние да заемем своето място сред редиците на щастливците в деня, когато на притежаващите това умение ще се раздават награди.
Дано Всевишният Аллах стори така, че ние да бъдем от онези, които посрещат смъртта като първата брачна нощ и изживяват радостта от това!