Дженазето – ползите и вредите

Всевишният Аллах казва:
„Всичко принадлежи на Аллах, и завръщането е при Него”
Пратеникът  на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Увеличавайте споменаването на смъртта, която ще ви прекъсне сладострастията”      
(Тирмизи и Несаи)
Днес се забелязват много неща въведени – бидати – в Исляма около умрелия и всички тези неща които не са от Исляма или са във вреда на умрелия или на живия
Вредите:

• Когато някой умре, близките му започват да крещят и да плачат силно, а забравят че крещенето и силния плач вреди на умрелия, и това се получава повечето при жените.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Умрелият го наказват в гроба докато някой силно плаче и крещи за него.”            
(Бухари и Муслим)

• Когато на някой му умре - син, дъщеря, родител, близък човек, слушаме най различни глупави неща. 

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Никой да не пожелава смъртта си заради нещастия, трудности или болести или изпитания които са го сполетели. Но ако трябва да желае, да казва:
О, Аллах удължи живота ми докато живота е добро за мен, и вземи  душата ми когато смъртта е добро за мен.”     
(Бухари и Муслим)

• Живият човек когато чуе, че някой е умрял, да каже:

„ИННА ЛИЛЛЯХИ УЕ ИННА ИЛЕЙХИ РАДЖИУН” – „Всичко принадлежи на Аллах и завръщането е при Аллах.”
А днес хората всичко друго казват, но не и това, което трябва да кажат.

• Когато живият е на смъртно легло при него стоят хора и си развиват най различни клюки от които легналия на смъртно легло няма нужда а забравят думите на Пратеника (с.а.с.):

„ Казвайте при вашите умиращи:
„ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ.”
Тоест един от близките сяда до леглото му и започва да казва многократно: „Ля иляхе иллеллах”, за да подсети умиращия и той да ги каже, и за да бъдат последните негови слова на дунята: „Няма друг бог освен Аллах”.

• Нещо, което е разпространено при нас тоест при жените е когато почине чужд мъж, комшия ли  било или друг, жените влизат при умрелия без мъжете им, а това е порицано и забранено от нашата религия.
• Близките на умрелия трябва да отидат при ходжата и да попитат какво трябва да направят с умрелия.

      Ходжата трябва да ги посъветва да направят това, което е правил Пратеникът на Аллах ((с.а.с.)) и неговите сподвижници.

 Но за голямо съжаление при нас не е така.

 Ходжата им нарежда да донесат определена сума пари,

 за да може да опростят намаза на умрелия. 

Слагат, тази сума пари и започват да я въртят от ходжа на ходжа и всеки от тях му опрощава определен броя от молитвите. 

След като приключат с намаза, започват с говеенето, после със задълженията към родителите, към съседите, към животните…

Аллах да ни предпазва от това шейтанско дело.
А забравят, че единствено и само Аллах опрощава греховете.
Един мой приятел казва:

 „Когато дойдох в България за една нощувка в хотела ми поискаха 200 лева, а вие искате с 500 лева да влезете в Дженнета и то вечно, без да сте в подчинени на Аллах. 

Но това няма как да стане.
От тези пари изкарват 71 лева кефарет и ги раздават на хората.
Кефарета по принцип се дава когато грешника е жив.

 

• Ходжата казва на близките трябва да се вика салях на три места – какво означава салях:

Същността на салях: саляхът е съвкупност от айет и съчинения. 

Съчинения в които се споменава Аллах и Мухаммед (с.а.с.)
Обаче в съчиненията има израз който е фатален:

 „Я, Расулеллах!”   това е ширк – искат в този салях застъпничество от Пратеника (с.а.с.) още на този свят за умрелия. 

Но единствено застъпничеството на Пратеника (с.а.с.) 

ще бъде на Съдния ден и трябва да се иска от Всевишния Аллах.
Никъде в Исляма не се споменава, че когато умре някои трябва да се извести на три места. 

Но ако се известява, то по малкия харам е да не се учи салях, а да се учи Езан – без – Хайе алес – салях и хай алель – фелях.
Така правят ислямските държави при влизането времето на Имсак – известяват с езан без –хай алес-салях и хай алел-фелях.      

•  Когато тръгнат да изнасят умрелия от къщата веднага някои забива пирон в дюшемето, за да не вземе умрелия препитанието с него и да останат без препитание - суеверия.

 А забравят че Аллах дава препитанието и го отнема от който пожелае.

• Приготвяне водата за къпане на умрелия. 
• Старите хора казват задължително 
• трябва да се стопли в казан. 
• Никъде не е посочено как да се приготвя водата. 
• След като днес се развива технологията и вече почти в всяка къща има бойлер и е по хигиенично желателно е да се вземе топла вода от бойлера, но ако няма бойлер тогава да се топли в казан.

А който има  голяма баня в къщи и има възможност да се сложи дъската за къпане в нея желателно е да се изкъпе в банята.

 Днес виждаме хора които имат тази възможност и като им кажеш, че може и в банята,

 ти казват ходжа как ще го изкъпеш там,

 като си помисля, че там сте изкъпали умрелия аз повече там няма да вляза, а камо ли да се къпя.
Близките на умрелия дават на ходжата или които къпят умрелия след като го изкъпят да сложат на гърдите на умрелия един лист.

 И на този лист пише на османски език отговорите на въпросите които ще му задават в гроба меляйкетата Мункер и Некир. 

А ако не можи да отговори, тогава умрелия ще извади този лист и ще прочете отговорите там.

 Глупости и суеверия.

• Когато умрелия го приготвят за носене близките се събират от всякъде и коментират как е умрял, 
• но не са молят за умрелия, както ни е известил Пратеникът с.а.с, когато е починал Aбу Сaлaмa. 
• Той влезнал при него  и казал:

„ …Не се молете за вас освен с добро, защото меляйкетата казват: 

„Амин!”

 на онова което се молите. 

След това каза:

 „О, Аллах, опрости на Aбу Сaлaмa, и издигни неговата степен в Дженнета, и разшири гроба му, и изпълни гроба му със светлина, и го предпази от наказанието му.”
Предаден от Муслим 2/634

„О, Аллах, опрости на нас и на него греховете.
О, Аллах, предпази нас и него от гробското и джехеннемско наказание и ни събери в Дженнета. 
О, Аллах, отреди нашия и неговия гроб да бъде градина от градините на Дженнета, и предпази  да не бъде дупка от дупките на Джехеннема.
О, Аллах, отреди в Съдния ден да получим книгата на делата от дясната страна и отреди да бъдем от печелившите и на дуннята и Ахирета.”

И други такива молби които ти излизат от сърце. 

Но тези думи не само се казват когато има умряло.
Човек  всеки ден трябва да се моли за себе си за семейството си за близките си и за всички муслюмани по света за живите и умрелите с тези думи и подобни такива.

• Когато умрелият бъде изкаран от къщата, то на жените им е забранено да излизат от външната врата на къщата.

Жената на Пратеника (с.а.с.) Айша р.а. - майката на всички вярващи -  когато я известяват, че брат й е починал е казала:
„Дори да си бях в къщи не бих излязла от вратата на дома ми.”
Няма  доказателство за това, че умрелия вижда кой го изпраща и кой не. 

Нещата не са гледат през тази призма.

 А се гледат през призмата на Исляма. 

А Исляма казва, че носенето, кланянето и зариването е за мъжете.
След като Аллах е забранил това за жените има много мъдрости и ползата е единствено за нея.

 Но за съжаление не могат да го проумеят.

•  Когато се изкъпе умрелия, някои ходжи казват, че вече може да му се чете Коран за умрелия, дори и да му се чете наградата от това четене не отива за умрелия, а единствено има полза живия.

Коран се чете на живо и на живия, когато е на смъртно легло или болен или напрегнат тогава да викат, който може да чете Коран и да почете на умиращия и на болния и на присъстващите, за да ги дари Аллах с утеха и спокойствие в техните сърца.
Всички хадиси които доказват, че може да се чете Коран на умрелия са слаби или измислени.

• Когато умрелият се приготви за носене, при нас е разпространено, ходжата да се обръща към хората и да казва:

„Ей, хора правите ли му халал?”

 А те казват: „ Халал да му е.”
Това е добре но умрелият вече няма възможност и той да направи халал на близките, които са го обиждали.
Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал, че до три дни когато има нещо между двама, нека да си направят халал.
За това хората още като си са живи трябва по често между тях да си правят халал. 

Защото на Съдния ден никой няма да направи халал на другия, и всеки ще мисли за себе си, само за себе си.

• Ходжите забравят нещо още по важно, което трябва да споменат преди да вдигнат умрелия за носене,
•  а това е заема.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Взетия заем се закача за душата на вярващия, докато не се върне.”  
Предаден от Тирмизи -3/389
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не е погребвал сахабите които са имали заеми, нито им се е кланял дженазе намаз, 

докато не се е връщал заема от близките или от сахабите. 

И ги е известявал:
„На шехида – умрелия по пътя на Аллах – всичко му се опрощава при първата капка кръв, освен заема.”  
Предаден от Муслим  -177/1885
От тук се вижда, че на умрелият, който има заем продължава да му е в тежест и след смъртта.   

• След като се вдигне дженазето за носене, забранява се на жените да го следват.
•  Умму Атийе р.а. казва:

„Беше ни забранено да следваме дженазето, 

и не ни беше позволено.”
Предаден от Бухари и Муслим

• Забранява се на жените да посещават гробищата.

Пратеникът на Аллах с.а.с е казал:
„Проклети да са жените, които посещават гробищата,

 и които се молят на гробовете, и които взимат гробищата са свещено (място).”
Предаден от Несаи -4/86 достоверен

Някои жени казват:

 „Тогава  какво да направим за да има полза за умрелия?”
Не забравяйте, че дуата – молбата, която отправяш към Аллах с искреност, то Аллах я приема и я дарява на умрелия.
Винаги щом се сетиш за някои починал, веднага направи дуа независимо дали си в къщи, или на улицата, или в магазина:
„О, Аллах, опрости на нас и на него греховете.
О, Аллах, предпази нас и него от гробното и джехеннемско наказание и ни събери в дженнета. 
О, Аллах, отреди нашия и неговия гроб да бъде градина от градините на Дженнета.
О, Аллах, отреди в Съдния ден да получим книгата на делата ни от дясната страна и ни отреди да бъдем от печелившите и на дунята и Ахирета.”
И други такива молби, които извират от сърцето ти.

 Човек  всеки ден трябва да се моли за себе си, за семейството си, за близките си, и за всички мюсюлмани по света - за живите и умрелите - с тези думи и подобни на тях.

•  Друго, което не е желателно да се прави, а в някои села се прави е когато хората излязат от намаза на Рамазан байрам и от Курбан байрам взимат семействата  си и отиват на гробищата да уважат близките си.
•  Това дело е хубаво, но не се прави на двата байрама, а в останалото време на годината.
•  А празниците,тях  Аллах ги е дал на мюсюлманите да се веселят по начин, по който е позволен в Исляма.
• Забелязва се, че хората, които носят дженазето и влизат  в гробището не отправят  дуата, която Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казвал:

„Есселяму алейкум я ехлед-дияр, минель-му’минине уель-муслимин, уе инна иншаеллаху бикум леляхикун, ес’елюллахе лена уе лекумуль афийе.”
„Селям за вас, о, вие пребиваващи в тази обител 

- вярващи и мюсюлмани! 

И ние, ако Аллах пожелал, ще ви последваме.

 Моля Аллах за благополучие и за нас, и за вас.”

Тази дуа се казва и когато пътуваш или отиваш някъде и минаваш покрай мюсюлманско гробище.
Правилното, когато един човек отиде до гроба на свой близък или роднина, да вдигне ръцете към Аллах и да отправи дуа, в която се моли за умрелия и за себе си 

- като казва:
„О, Аллах, предпази него и нас  от гробното и джехеннемско наказание и ни дари с Дженнет.
О, Аллах, отреди да бъдем заедно в Дженнета…”

• Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни е известил, 
• че с умрелия вървят три неща:
•  Близките му:
•  Имуществото му:
•  Делата му:

     Две от тях се връщат: близките и имуществото,

 а делата остават с умрелия.”

• Много от ходжите казват, че когато меляйкетата дойдат при умрелия и сядат пред очите му за разпит, 
• той се удря в дъските и те чуват това нещо. 
• А забравят, че става въпрос за друго измерение, 
• и хората не могат да видят какво става там.

Но Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни е известил в този момент какво да правим:
Осман Ибн Аффан р.а. е казал:
„Когато свършваха със зариването на умрелия, 

Пратеникът с.а.с заставаше прав до гроба и  казваше:
„Искайте опрощение за вашия брат и се молете за него да бъде убеден, защото сега го разпитват.”                            
Предаден от Ебу Дауд 3/550  

•  Някои хора казват:

„А бе ходжа нашия баща снощи дойде от гроба у нас.”

 Човек, когато умре той отива в друго измерения и неможе да се върне повече. 

Но ако го е видял това е джин, защото джиновете имат способността да се преобразяват  във формата на човек.

• Днес се забелязва как мюсюлманските гробища заприличаха на гробищата на друговярващите, отливане на цимент около гроба, китки - цветя, големи мраморни плочи, желязна ограда, или тотално украсяване на гроба. 
•  Гробища, които Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е порицал и забранил .

 „Пратеникът (с.а.с.) забрани да се украсява и слага мрамор на гроба, да се стъпва и сяда върху него, и да се строи върху него, и да се пише върху него.”                                                            
Предаден от Муслим 2/667        

•  Днес мюсюлманите всички тези забранени неща ги правят, а от онова, от което умрелия има полза и нужда не се прави.

     Умрелият има нужда от твоя ибадет,

 от твоята садака и от твоята дуа. 

Единствено се разрешава заграждане на гроба, 

когато цялото гробище не е заградено отстрани.

• Едно от нещата което се прави и не е от Исляма, това е носенето на чайник с вода, не само че са носи а са обръща голямо внимание на него. 
• Когато умрелия го зарият, казват на носещия внимавай да не се изсипи водата, и трябва да изсипваш, че да стигне до края и без да повтаряш, ако слушаш отстрани и нямаш познание за Исляма ще кажеш, че тая вода е свещена и от нея зависи нещо.

Но за съжаление независи нищо от нея, даже вреди защото хората го правят с някакво убеждение че помага.
Това сипване на вода идва от някой арабски страни където гробищата им са от пясък, и слагат вода върху целия гроб за да може пясъка да се втвърди, и като дойде силна буря да не разпилее пясъка от гроба.      

• За съжаление много от мюсюлманите когато погребат техния близък, мислят си че всичко свършва със смъртта.
•  А забравят, че Пратеникът (с.а.с.) ни е известил,
•  че след като умрелия го сложат в гроба идват меляйкетата Мункер и Некир за разпит, и в зависимост от отговора му неговия гроб ще бъде градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема. 
• За това ние всеки ден трябва да се молим за нас и нашите близки, да искаме опрощение и Дженнет.
• Много от мюсюлманите, които са дошли да уважат умрелия си мислят, че само с присъствието си помагат на умрелия. Но не е така, защото ако не е взел абдест да кланя дженазе намаз, не носи умрелия и не го зарива, то няма смисъл от неговото присъствие там. Умрелият няма нужда от религиозни туристи.

Пратеникът (с.а.с.) е казал:     
„Който следва дженазето и кланя дженазе намаз и дочака  зариването му, наистина той се връща с две планини от награди, всяка  планина е колкото  Ухуд.”                                 
Предаден от Бухари 1/108

• Следващия проблем, който е свързан с умрелия е кога идва 52 вечер, от когато е умрял. 
• Защо е проблем? 
• Защото никъде в Исляма не се споменава, 
• че я има тази вечер,
•  а хората отдават голямо значение на това. 
• И никой не си задава въпроса:
•  „Защо се прави тази вечер, дали има полза от това и какво трябва да се прави?”

52 вечер в Исляма я няма, но след като близките на умрелия са решили да съберат хората и да споменат техния близък, могат да го направят по всяко време, когато имат финансова възможност. 

Но не само един път, а през целият им живот.
В Исляма всяко едно действие и дело което извършва човека, влиза в едно от тези неща, за това трябва да се внимава много:

•  Фарз – заповядано.
•  Харам – забранено.
•  Суннет – желателно.
•  Мекрух – не желателно.
•  Халал – позволено.

   

• Да видим кои неща остават в полза на човека след неговата смърт.

Пратеникът (с.а.с.) е казал:
„Когато някой умре от синовете на Адем а.с., той скъсва с този свят, освен с три неща:

•  Текуща садака – джамия, абдестна, чешма и др.
•  Ползотворна наука – да остави книга или да купи книги и да ги раздаде, за да се възползва обществото от тях.
•  Праведно дете, което да се моли за него.

•  Текущата садака – например джамия.

Пратеникът (с.а.с.) е казал:
„Който построи джамия, Аллах ще му построи дворец в Дженнета.”