Състоянието в гроба е от неведомото

Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото и я оставят там.

Тогава идват меляйкета Мункир и Некир, но те идват в страшен и грозен вид, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават същите три въпроса: "

- Кой е твоя Господар?

 Коя е твоята религия?

Кой е твоя Пратеник?".

А този човек няма да може да отговори и ще казва само:

"Не знам. Ха, ха, ха”.

Тези меляйкета ще му се явят в много страшен вид и той не ще може да отговари. Те ще продължават да питат и отговора ще бъде същия.

Те ще го удрят с едни джехеннемски чукове и пак ще го питат, така ще го изтезават дълго време.

След това гроба така ще се стесни, че левите ребра ще минат от дясната страна, а дясните от лявата.

После при него ще дойде един човек с черни дрехи и грозно лице, а душата в гроба ще попита: "- Кой си ти, че толкова си грозен и страшен и нещо ми предвещаваш много лошо?

- Аз съм твойте дела, които ти си извършил на земята!".

След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Джехеннема, където ще бъде след като стане киямет.

От този прозорец ще се вижда огромното наказание (силен огън, вряща вода, отровни плодове) и ще му идва отвратителна миризма.

Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва: "

- О, Аллах, нека никога да не става киямет, защото виждам какво страшно място ме очаква!”

Вярващ човек може да бъде наказван заради някой недостатъци:

-  няма достатъчен интерес към айетите на Аллах;

-  пренебрегва заповедите на Аллах.

Тогава гроба ще бъде или градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема.

От хадиси научаваме, за някои неща поради, които може да бъде наказан един човек:

-  човек, който не се измива след ходене по нужда (невнимателен когато отива по нужда той винаги ще бъде мръсен)

-  доносничество (фитне) - човек, който прави раздор между хората;

-  лъжата - в гроба неговите усни ще бъдат изтегляни до тила;

-  човек, който изостави Корана - в гроба ще бъде замерян с камъни;

-  за прелюбодеянието - ще бъде на желязна плоча и под нея ще има огън;

-  човек, който взима лихвата - в гроба ще плува в река от кръв и ще бъде замерян с камъни в устата;

-  длъжника - няма да бъде допуснат до Дженнета заради дълга.

Най-добрите средства, който предпазват от наказанието в гроба са:

-  редовно отслужване на петкратната молитва;

-  говеене през месец Рамадан;

-  даване на задължителната плата зекят;

-  добрите дела;

-  садаката;

-  посещението на близките;

-  добрите отношения с хората;

-  винаги да отправя дуа към Аллах;

-  да правим дуа Аллах да ни предпазва от наказанието в гроба.

Тези който ще бъдат предпазени от задгробното наказание са:

-  шехидите и този, който е умрял в името на Аллах; (при точно определени шериатски обстоятелства);

-  мюсюлманин, който умира в петък.

 В хадис се казва:

“Няма мюсюлманин,

 който да е умрял в петък

и Аллах да не го предпазил от задгроброно наказание”.

(Ахмед и Тирмизи)

-  човек, който умира от болест в корема.

Пратеника САС казва:

“Който го убива неговия корем - за него няма да има задгробно наказание”.

(Ахмед и Тирмизи)

Състоянието в гроба е от неведомото и е недостижимо за нашите сетива.

Ако беше достижимо за сетивата ни ще ше да се изгуби ползата за вярата в отвъдното, а и хората не биха погребвали умрелите, ако чуваха задгробното наказание.

Както е казал Мухаммед САС:

“- Ако не ме беше страх,

 че ще оставяте мъртъвците не погребани,

щях да поискам от Аллах

да ви позволи да чуете мъчението в гроба,

 както аз го чувам”.

(Муслим)

На гробищата е забранено да се правят следните неща, както и да се извършват изброените действия:

1. Да се принася в жертва курбан (независимо дали гроба е на близък роднина, и курбана е заради Аллах). Тази забрана се подкрепя от словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, сведени в следния хадис: “Няма [такова]колене [жертвоприношение на гробищата] в Исляма”. И Абдуразак Ибн Хаммам е пояснил, че: “Многобожниците са колели на гробищата крава или овца, като жертвоприношение”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/57) и Ахмед (4/57)/; 2. Да се издига гроба над земята повече от позволеното; 3. Да се избелва гроба като се използва вар, боя и т.н. Забранено е да се слага мрамор на гроба; 4. Да се изписват надписи. Допустимо е ако това се прави с цел да се разпознае гроба; 5. Да се строи постройка върху гроба; 6. Да се седи върху гроб; Относно тази забрана има хадиси: Първият: От Джабир радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се шпаклова гроба с гипс, да се седи върху него, както и да се строи върху него, забрани също така и [да се издига над земята повече от позволеното], както и [ да се изписват различни надписи]”. /Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/284,285,286), ат-Тирмизи (2/155), ал-Хаким (1/370), ал-Бейхаки (4/4) и Ахмед (3/295). Допълненията в скобите са от Абу Дауд, ан-Насаи и ал-Бейхаки, ат-Тирмизи и ал-Хаким./ Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се изграждат постройка върху гроб”./Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/473)./ Третият: От Абу ал-Хийядж ал-Асади се предава: “Али Ибн Абу Талиб (веднъж) ми каза: “Ти искаш ли да те подтикна към (да те накарам да направиш) това, което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме подтикна (ме накара да направя)? Не оставяй нито една статуя [в друг вариант: изображение, картина, скулптура] [в дома] унищожи [изтрий ги] всички, както и гробниците издигнати (високо) над земята, сравни ги всички!”/Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (51/28), ат-Тирмизи (2/153-154), ал-Хаким (1/369), ал-Бейхаки (4/3), ат-Тайалиси (155) и Ахмед (741,1064)./ Четвъртият: От Самама Ибн Шафий се предава: "Бяхме заедно с Фадала Ибн Обейд ал-Ансари по земите на Рум, [при остров Родос], когато един от нашите спътници почина. Тогава Фадала Ибн Обейд изпълни намаза дженазе, и заповяда гроба да бъде (снижен) равен със земята, а после каза: "Чувал съм как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, повеляваше гробовете да бъдат снишавани изравнени със земята”./Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (1/285), ал-Бейхаки (4/2-3) и Ахмед (6/18)./ След този хадис шейх ал-Албани е казал следното: “Очевидния смисъл на думите: “ …гроба да бъде равен със земята.”, не се отнасят за издигането на гроба над земята според позволеното, и това не означава, че трябва да бъде сравнен със земята, защото има доказателство, че според Благородната Сунна, гроба може да бъде една педя над земята, както бе посочено по-рано. В подкрепа на този същия хадис са думите и на Фадала, който не е повелил да се премахне напълно пясъка, който покрива гроба и е над земята. Това е тълкуването на учените улема. Виж повече в “ал-Марака” (2/372) Петият: От Абу Хурейра радияллаху анху,се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, за някой от вас, да седне върху горящи въглени, и да се подпали дрехата му, и те (горящите въглени) да достигнат до кожата му, е по-добре, отколкото той да седне върху гроб”. /Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/287), Ибн Маджа (1/484), ал-Бейхаки (4/79) и Ахмед (2/311)./ Шестият: От Укба Ибн Амир се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който ходи върху горещи въглени, или върху острието на меч, или си кърпи сандалите от палмови листа[нощем, защото тогава това е много трудно нещо], то за мен е той по-любим от онзи, който стъпва върху гроба на мюсюлманин. И не ходете по малка нужда на гробищата, защото това е като да ходиш по малка нужда насред пазара на открито”/Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба (4/133) и Ибн Маджа (1/474)./ Седмият: От Абу Мурсад ал-Ганави се предава, че е чул как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не извършвайте намаз на гробищата и не сядайте върху тях!” /Този хадис е сведен от Муслим (3/62) и авторите на сборниците “ас-Сунан”./ 7. Забранено е да се извършва намаз на гробищата; Доказателство за това има в хадиса представен по-горе: “Не извършвайте намаз на гробищата…” В този хадис има доказателство, че е забранено извършването на намаз на гробището и то с явна забрана. Това мнение е избрал имам ан-Навави. 8. Забранено е да се извършва намаз редом, и близо до гроб, независимо, че извършващия намаза не се обръща в посока към гроба; Относно тази забрана има хадиси: Първият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Цялата земя е месджид [място за намаз],освен гробищата и банята”. /Този хадис е сведен от всички автори на сборниците “Сунан”, без ан-Насаи./ Вторият: От Анас се предава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се извършва намаз между гробовете.” /Този хадис е сведен ал-Баззар (2/27)/ Третият: От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Извършвайте намаза си във вашите домове, а не ги вземайте [домовете си]за гробове!” /Този хадис е сведен ал-Бухари (1/420), Муслим (2/187) и Ахмед (4511, 6045)./ Четвъртият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”. /Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./ В тази посока ал-Хафиз при тълкуването на третия хадис приведен по-горе, е казал следното в резюме: “От словата в хадиса: “… а не ги вземайте [домовете си]за гробове”, означават, че гробищата не са място за изпълнение на поклонение ибадет, и извършването на намаз там е порицаемо мекрух, и се отхвърля. 9. Забранено е да се строи месджид върху гроб. Във връзка с тази забрана има хадиси, и ще спомена някои от тях: Първият: От Айша и Ибн Абдуллах се предава: “Веднъж, по време на низпосланието [на Свещения Коран] към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той се покри с черна наметка. Когато не му стигна въздуха, той свали наметката от лицето си и в такова положение каза: “Проклятието на Аллах [да се стовари върху] юдеите и християните, [тъй като те] превърнаха гробовете на своите пророци в храмове!” Той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се опасяваше от това, което те са сторили.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари(1/6,422/8,386/116), Муслим (2/67), ан-Насаи(1/115), ад-Дарами (1/326), ал-Бейхаки(4/80) и Ахмед (1/6, 218)./ Вторият: От Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на болестта си, от която не се е оправил, е казал: “Аллах е проклел юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”. И тя е казала: “И ако това не бе така, то той обезателно би сторил своя гроб отличаващ се, но той се страхуваше от това, гроба му също да не се превърне в месджид!”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/156, 8/114), Абу Аввана (2/399) и Ахмед (6/255)./ Третият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах да порази юдеите[в друг вариант: Аллах е проклел] юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/422), Муслим и Абу Аввана (2/400), Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/80) и Ахмед (2/366)./ Четвъртият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “О, Аллах! Не прави гроба ми да е идол! Аллах е проклел народа, който е превърнали гробовете на пророците си в място за поклонение.” /Този хадис е сведен от Ахмед (2/246), Ибн Саад в “ат-Табакат” (2/362), Абу Наим в “ал-Хиля” (7/317)./ Петият: От Джундуб се предава, че чул как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, пет дни преди смъртта си да казва: [Вие ми бяхте братя и другари], и аз наистина съм чист пред Аллах, тъй като нито един от вас не е мой възлюбен халил. Това е така, защото Всевишният Аллах ме е избрал за Свой възлюбен халил, така както Той е избрал Ибрахим за Свой възлюбен халил. Ако аз бих могъл да избера от моята общност Умма възлюбен халил, то щях да избера за такъв Абу Бакр. А нима онези, които бяха преди вас не превръщаха гробовете на своите пророци и благочестиви праведници в място за поклонение!? И затова не превръщайте гробовете в място за поклонение! Аз ви забранявам да правите това! /Този хадис е сведен от Муслим (2/67-68), аш-Шаукани (2/114) и Абу Аввана (2/401)./ Шестият: От Абдуллах Ибн Месуд се предава: “Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Най-лошите измежду хора са онези, които Часът завари живи и които превръщат гробовете в място за поклонение.” /Този хадис е сведен от Ахмед (4342), Ибн Абу Шейба, и Ибн Хиббан и ат-Табарани в “ал-Кабаир”) Седмият: От Айша радияллаху анху, се предава, че когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, бил болен, някои от неговите съпруги Умм Хабиба и Умм Селяма разказали, че в Етиопия видели църква (наречена Марийа), в която имало красиви изображения. А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал за всичко това следното: “Наистина, ако някой сред тях е благочестив и умре, то върху гроба му строят храм и там рисуват тези изображения. Те (постъпващите така) са най-лошите създания пред Аллах [в Деня Къямет]!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/421-422), Муслим (2/66-67), ан-Насаи (1/115), Абу Аввана (2/401-402), ал-Бейхаки (4/80), Ахмед (6/51), Ибн Абу Шейба (4/140)./ От споменатото съдържание на хадисите, представени по-горе, разбираме, че те включват като забрана следните неща: Първо: Извършването на намаз при гробища с посока към тях. Второ: Да се прави седжде на гроба. Трето: Да се изграждат върху гроба постройки с цел извършване на поклонения. Смисълът на втората забрана е ясен, както и третата, които произтичат от текста на някои от хадисите представени по-горе. Аз детайлно съм разяснил мнението за това на учените, като съм го привел в специалната книга “Тахзир ас-Саджид мин Иттихаази ал-Кубур Месаджид”. Също така съм споменал в историята за включване в Свещената Джамия на гроба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и че в това няма противоречие с представените по-горе хадиси, както и че намаза извършван там не е порицаем мекрух. Който желае по-подробно да се запознае с мненията на учените около този въпрос, да се обърне към тази книга. 10. Забранено е на гробищата да се провеждат каквито и да било празненства и чествания, като мевлюд и т.н. Също така са забранени събиранията на гробищата в определено време, или в определени сезони. От Абу Хурейра радияллаху анху се предава,че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не правете моят гроб място за празненство! И не превръщайте домовете си в гробове! Когато отправите благослов за мен, то вашият благослов ще стигне до мен.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1/319) и Ахмед (2/367)/ 11. Забранено е да се извършват пътувания за посещения на гробищата. Относно тази забрана има хадиси: Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се отправяйте на път [в друг вариант: Не извършвайте пътешествие] (за посещение), освен в трите джамии: Забранената Джамия (ал-Месджид ал-Харам в Мекка), Джамията на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем (в Медина), и Джамията ал-Акса (в Йерусалим)” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и авторите на сборниците “Сунан”, Ахмед (2/501) и ад-Дарами (1/330)./ Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че чул, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се отправяй на път [в друг вариант: Не се отправяйте на път] (за посещение), освен в моята Джамия (в Медина), Забранената Джамия (ал-Месджид ал-Харам в Мекка) и Джамията ал-Акса”./Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим и Ахмед (3/93,64)./ Третият: От Абу Басра ал-Гифари се предава, че срещнал Абу Хурейра и го попитал: “От къде идваш?” Абу Хурейра му отговорил: “Идвам от гората (ат-Тур), там извърших намаз.” Абу Басра му казал: “Що се отнася до мен, то аз бих ти препоръчал да не ходиш, защото чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Не се отправяй на път, освен към трите джамии: Забранената Джамия, моята Джамия и Джамията ал-Акса”. /Този хадис е сведен ат-Тайалиси (1348) и Ахмед (6/7)./ Четвъртият: От Каз’ат ал-Басри се предава, че поискал да отиде до гората (ат-Тур) и попитал Ибн Омар. Той му отговорил: “Доколкото знам, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: : “Не се отправяй на път, освен към трите джамии: Забранената Джамия, Джамия на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и Джамията ал-Акса”. Затова откажи се от ходене до гората ат-Тур и не тръгвай натам!” /Този хадис е сведен от ал-Азраки в книгата “Ахбар Мекка” стр.304, ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(4/4), ат-Табарани в “ал-Кабир” и “ал-Аусат”./ 12. Забранено е поставянето на светилници, свещи и т.н. върху гробовете. Доказателство за това намираме в следните няколко обстоятелства: Първото: Това е съвременно нововъведение, което не е било известно на праведните предшественици (селеф). Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Всяко нововъведение [бидаат] [в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Огъня на Джехеннема.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи и Ибн Хузейма./ Второто: Не трябва да се проявява излишество и да се прахосват средства, което е забранено с текст от хадис, представен в раздел 42., където се разглежда този въпрос. Третото: Чрез поставянето на светилници върху гробовете, мюсюлманите се уподобят на огнепоклонниците. Ибн Хаджар в книгата “аз-Заваджир” (1/134) е казал следното: “Нашите сподвижници (учените улема), разясняваха забраната относно поставянето на светилници върху гробовете, казвайки, че не трябва да се използват нито от местно лице нито от посетител. Причината за това е свързана с прахосването на средства, както и с оприличаване и имитация на огнепоклонниците”. 13. Забранено е чупенето на кости от трупа (скелета) на мюсюлманин; Доказателство за това намираме в казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Чупенето на кости на починал правоверен, е подобно като чупенето на кости на жив”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), Ибн Маджа (1/492), ат-Тахави в “ал-Мишкал” (2/108), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (776), Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака” (стр.551), ад-Даракутни (367), ал-Бейхаки (4/58) и Ахмед (6/264)./ В този хадис има доказателство, че е забранено трошенето на кости от трупа на починалия правоверен. /Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз”

Препоръки за Дженазе намаз

 

В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния

 

   Слава на Аллах Господарят на Световете. Който ни съживява и умъртвява и при Него ще бъде завръщането. Нека саляту ве селям да бъде за Мухаммед (с.а.в) пратеникът на Аллах. Неговото семейство, сподвижници и всички последователи до Съдният ден.

Уважаеми братя мюсюлмани!

   Смъртта е явление на което всекидневно сме свидетели и което не сме в състояние да предотвратим. Смъртта ни разделя от родители, роднини, приятели и комшии. Човек не може да предотврати смъртта, което доказва неговата слабост и съществуването на съвършена сила, която контролира това явление.

   В мюсюлманското общество в което живеем наблюдаваме много нередни неща, които се извършват от страна на мюсюлманите по време на погребение, и най-интересното е, че тези неща са различни в различните населени места. Всички тези неща, или така наречените нововъведения в Исляма се извършват поради единствената причина, че мюсюлманите днес са далеч от същността на ислямската религия или защото са видели някой да върши това така и те го вършат без да се съобразяват дали това дело е в рамките на нашата религия или не. Пример за това можем да посочим, че на много места в България населявани от мюсюлмани, когато има дженазе забелязваме, че погребението се извършва в ковчег и мъртвеца е облечен в костюм, което противоречи на Исляма. Пророка Мухаммед (с.а.в) ни известява, че когато умре един мюсюлманин другите мюсюлмани имат четири задължения към него: да го измият, да го облекат в кефин, да му кланят дженазе намаз и да го погребат.  Когато умре един мюсюлманин не трябва да се облича с костюм, защото по този начин се оприличаваме с християните. Така също можем да посочим за пример, който е много разпространен в нашето общество, това са украсяването на гробищата със цветя, мрамор и снимки, които забелязваме още с влизането в мюсюлманските гробища. Това са действия, които са порицани от исляма, защото са взети от другите религии.  Мухаммед (с.а.в) е казал:

“ Който се оприличи с един народ той е от тях”.

(Имам Ахмед)

   От нередните неща, които също забелязваме е плаченето на глас. Пейгамбера Мухаммед (с.а.в) забранява подобни действия като казва следното:

“ Несъмнено мъртвеца се наказва с гласовия плач, когато близките плачат за него” . Може човек да плаче, когато загуби близък човек и това е съвсем нормално, но да е без глас. Когато Мухаммед (с.а.в) загуби сина си Ибрахим още като бебе от очите му се стекоха сълзи, защото му беше тъжно.

 

     Скъпи братя мюсюламни!

   За да няма такива различия в ислямското общество не само в България а и в целият свят единственият път по който можем де се обединим и да премахнем различията по между ни, е да следваме Корана и суннета на Пейгамбера Мухаммед (с.а.в). В Корана се казва:

   "О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход".

Ан-Ниса-59

 

   Когато наш брат мюсюлманин почине ние трябва да се молим за него продължително, защото мъртвеца в един такъв момент има нужда от нашата дуа. Така също, когато следваме   дженазето трябва да съблюдаваме три неща от които, както ние ще се възползваме така и мъртвеца, а те са следните:

-         Да участваме в носенето на мъртвеца.

-         Да кланяме дженазе намаз.

-         Да участваме зариването на дженазето.

 

Уважаеми братя!

   Когато загубим наш близък човек несъмнено това е едно изпитание от Аллах и ние като вярващи в един такъв момент трябва да проявим търпение. Трябва да знаем, че ние сме от Аллах и при Него ще се завърнем. Трябва да се приготвим за деня на нашата смърт, в деня, когато застанем пред Аллах да имаме запас от добри дела.

   Ние като вярващи за да спечелим задоволството на Всевишният Аллах и Неговата обич трябва да следваме Аллах и Неговият пратеник Мухаммед (с.а.в). Да се предпазваме от нововъведенията в исляма, защото всяко едно нововъведение унищожава един суннет. Да не се оприличаваме с последователите на другите религии. Когато не знаем отговорите на определени въпроси да питаме онези, които знаят.

Казва Всевишният Аллах:

“Питайте хората на Писанието, ако вие не сте узнали”

Ан-Нахл-43 ­

 

   В края на това хутбе се обръщам към Всевишният Аллах да ни предпазва от нещата, които са несъвместими с ислямската религия по време на погребение. Да ни предпази от вършенето на неща оприличаващи действията ни с действията на  невежите общества преди исляма. Да предпазва нашите семейства, близки и приятели и да ни дари с напътствие по правата вяра. АМИН!

 

ПОСЕЩЕНИЕ НА ГРОБИЩА

  От Шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз (рахимеху Аллах)
 

В съответствие с достоверната Сунна от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, на жените се забранява да бъдат в траур повече от три дни за някой, освен за своя съпруг.

 Траурът за съпруга е задължителен и продължава до приключването на срока идда – четири месеца и десет дни, а ако тя е бременна то траура продължава докато не роди.
Що се отнася до мъжете, то на тях им е забранено да са в траур по който и да е, независимо дали са роднини или други хора.

 На мъжете е позволено понякога да посещават гробищата, за да отправят дуа за умрелите и да искат от Всевишният Аллах да ги помилва.

Това също така е и за да се напомня за смъртта и онова, което следва след нея.

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Посещавайте гробищата, защото те ви напомнят за отвъдния живот”.

/Този хадис е сведен от Ахмед и Муслим/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, също така е обучавал своите сподвижници на дуа, която те да произнасят по време на посещенията на гробищата:

/Мир вам, о обитатели на жилищата, правоверни и мюсюлмани!

Наистина, по волята на Аллах и ние ще се присъединим към вас.

Нека Аллах да помилва тези, които се поминаха по-рано и тези, които ще се поминат по-късно.

Моля Аллах за избавление на нас и на вас./
А що се отнася до жените, то на тях не им е позволено да посещават често гробищата.

Причината за тази забрана, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е проклел жените, които често посещават гробищата.

Това е така, защото жените са слаби и по-емоционални, и затова съществува опасност, че те няма да проявят необходимото търпение и ще бъдат подложени на изкушение, което може да доведе до извършването на грях.”

/Откъс от трактата “Важни уроци за Ислямската общност” на Ибн Бааз,/



Шейх ал-Албани е казал:

 “На жените не е разрешено да посещават често гробищата, защото честото посещение на гробищата ги подтиква към нарушение на Шерията.

Там те могат да плачат и ридаят на висок глас в присъствието на чужди мъже, или да превърнат гробовете в място нежелани срещи, или да си загубят времето в безполезни разговори.

Такива неща в днешно време могат да се видят в някои мюсюлмански страни.

 Очевидно, именно това се разбира в известния хадис, в който се казва:

 “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е проклел жените, които често посещават гробищата”.

 В друга версия на този хадис се казва:

“Аллах е проклел жените, които често посещават гробищата”.

Този хадис е разказан от няколко сподвижника:

 Абу Хурейра, Хассан Ибн Сабит и Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхум.

Хадисът от Абу Хурейра радияллаху анху, са свели ат-Тирмизи, Ибн Маджа, Ибн Хиббан, ал-Бейхаки, ат-Тайалиси, Ахмед и Ибн Абд ал-Бар.

 Ат-Тирмизи го е квалифицирал като надежден хасен, хадис и достоверен сахих.

Всички разказвачи риджаль на хадиса заслужават доверие, освен Омар Ибн Абу Салама, чиито предадени хадиси в най-лошия случай могат да бъдат смятани за надеждни хасен.

Този хадис обаче е достоверен сахих, тъй като се потвърждава и от други съобщения.

 Хадисът от Хассан Ибн Сабит радияллаху анху, са свели Ибн Абу Шейба, Ибн Маджа, ал-Хаким, ал-Бейхаки и Ахмед.

 Ал-Бусири е квалифицирал хадиса като достоверен сахих, а неговите разказвачи риджаль заслужаващи доверие.

 Обаче разказвач на име Ибн Бахман са нарекли заслужаващ доверие само Ибн Хиббан и ал-Иджли, които са известни със своята снизходителност при оценката за справедливостта на разказвачи.

Ибн ал-Мадини е казал, че не знае за такъв разказвач. Но въпреки всичко Ибн Хаджар ал-Аскаляни е казал, че след като се отчетат всички обстоятелства, този хадис може да бъде приет.

 Хадисът от Ибн Аббас радияллаху анху, е стигнал до нас чрез Абу Салих.

 Него са го свели Ибн Абу Шейба, Абу Дауд, ат-Тирмизи, ан-Насаи, Ибн Маджа, Ахмед и други.

В някои версии на този хадис се казва, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е проклел жените, които често посещават гробовете.

 Ат-Тирмизи е квалифицирал хадиса като надежден хасен. Обаче Абу Салих, освободен роб на Умм Хани Бинт Абу Талиб, е бил слаб разказвач.

Дори някои познавачи на хадисите са го подозирали в лъжа.

 От всичко казано следва, че в достоверните версии на хадиса се говори за жените, които често посещават гробища.

Така се казва във версиите на Абу Хурейра и Хассан Ибн Сабит радияллаху анхума, и в болшинството версии при Ибн Аббас радияллаху анху.

Следователно, проклятието попада само върху жените, които често посещават гробищата, но не и за останалите. Ето защо даденият хадис не противоречи на хадисите в които се говори, че посещението на гробища от жените се явява желателно предписание.”.

 /Откъс от “Ахкам ал-Джанаиз”, стр. 235-237./

Молитвата при погребение(салату-л-джаназа)

1. Молитвата за починалия мюсюлманин е общо колективно задължение (фард кифая). Това означава, че ако тази молитва отслужат част от вярващите, които присъстват в момента, това е достатъчно, другите мюсюлмани се освобождават от тази отговорност.

2. Когато мюсюлманин умре, цялото му тяло трябва да бъде измито със сапун или друг прах или дезинфекциращо средство, и изчистено от всички видими нечистотии, като се започва с частите, измивани при частично обмиване(уду). Когато цялото тяло е почистено, то се завива в един или повече ката бял памучен плат, покриващи всички части на тялото.

3. След това мъртвото тяло се слага на поставка и се носи до мястото за молитва джамия или друго чисто помещение. Тялото се поставя с лице към Мека.

4. Всички участници в молитвата трябва да извършат частично обмиване(уду),освен ако не са извършили такова преди. Водителят имам стои до тялото на мъртвеца към къбле с последователите, които са в редици зад него.

5. Водителят вдига ръце към ушите си, като изрича тихо намерението си да отслужи молитва за починалия и призовава “Аллаху акбар” “Аллах е най-велик”. Поклонниците следват водителя, после слагат десните си ръце върху левите под пъпа, както при другите молитви. После водителят и поклонниците тихо четат ал-Фатиха.

6. След това водителят произнася “Аллаху Акбар” , без да вдига ръце и рецитира втората част на ташаххуд(от “Аллахумма салли ала сайидина Мухаммед” до края).

7. Имамът изрича третия такбир с думите “Аллаху акбар”,без да вдига ръце,и се моли за починалия с подходящите думи,които знае.За предпочитане са следните:

Аллахумма-игфир ли хаийнна уа майитина, уа шахидина уа гаибина уа сагирина уа кабирина уа закирина уа унсана.

Аллахумма ман ахяйтуху минна фа ахийки ала-л-Ислям. Уа ман тауаффайтаху минна фа тауаффаху ала-л-Ислям. Аллахумма ла тахримна аджраху уа ла тафтинна бадаху.

“Господи наш! Опрости на живите от нас и на мъртвите, на тези, които присъствуват и отсъствуват, на младите и на възрастните, на мъжете и на жените!

Господи наш, на когото Ти даваш живот сред нас, помогни му да живее в Исляма и на когото Ти взимаш душата, помогни му да умре във Вярата!

Господи наш! Не ни лишавай от наградата за търпението за неговата загуба и не подлагай на изпитание!”

После се прави четвъртият такбир (с думите “Аллаху акбар” ) без вдигане на ръце,последвано от мирни приветствия надясно и наляво, както при другите молитви.

Трябва да се помни, че поклонниците, които са отзад в редици, следват водителя имам неотклонно и всеки рецитира същите фрази с тих глас.

8. След завършването на молитвата тялото се спуска за погребение с лице, обърнато към Мека. При спускане на тялото се изричат следните думи:

“Би-сми-л-Лахи уа би-л-Лахи уа ала миллати расули-л-Лахи салла-л-Лаху алайхи уа саллам.”

“В името на Аллах и с [помощта на] Аллах, и в пътя на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!”

Ако е починало дете преди пубертета, молитвата е същата, с изключение на това, че след третия такбир и вместо тази молба поклонниците рецитират следните думи:“Аллахумма иджалху лана фаратан уа яджалху лана зухран, уа иджалху лана шафина уа мушаффаа.”

“Господи наш! Направи го(я) наш предвестник и нека той бъде награда за нас и съкровище, направи го наш застъпник и приеми молбите му!”

Цялата молитва при погребението се извършва в стояща поза. При преминаване на погребалното шествие, независимо дали е на мюсюлманин или не, всеки мюсюлманин трябва да стане от уважение към починалия.

Мъж се измива от мъж, жена се измива от жена. Жена може да измие съпруга си, а мъж или жена могат да измият малките деца. По време на миенето ръцете на миещия трябва да бъдат покрити с ръкавици или друга тъкан, а интимните части на мъртвото тяло трябва да бъдат покрити и измити, без да се гледат.

Гробът трябва да се изгради и обозначи по обикновен начин. Мъртвото тяло трябва да се покрие с бял памучен плат от стандартен материал. Ислямският обичай отхвърля екстравагантността при изграждането на гроба или обличането на тялото във фини одежди. Това е изкуствена суета и загуба на средства, които могат да бъдат използувани по друг, много по-полезен.

Обичаят на някои северноамерикански мюсюлмани да дават голям и скъп банкет при погребение на починал също не е ислямски и е безотговорно пилеене на пари и усилия, които ще са по-полезни, ако се използват по друг начин.

Когато посещаваме гробовете на родителите си и на други близки,с какво можем да им бъдем от полза?

 Има значителен брой хадиси които поясняват, че делата в земния живот ще застигнат човека в отвъдния, поощряващи добродеятелността и взаимопомощта.

   Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва следното:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати: Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него."  (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   За да разясним по-добре темата ще се опитаме да разделим на точки делата които други хора могат да правят за умрелите им близки или роднини :

1.Да се изплатят дълговете на починалия.

   Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора. Понеже както е споменато в следния хадис:

   "Духът на вярващия, остава свързан с него докато не му се изплатят задълженията."  (Tirmizi, Sünen, Cenaiz, 76; İbn Mace, Sünen, Sadakat, 12)

   Поради тази причина, за човек починал но оставил след себе си материални задължения, и в същото време е оставил след себе си наследство, то от това наследство първо се изплащат задълженията му.    Тук заплащането на материалните задължения не биват задължително изплатени от близките на покойникът. Който и да ги изплати, човекът бива избавен от този товар.(Buhari, Sahih, Havalat, 3.)

 2. Молитва и молба за опрощаване на греховете им:

   Една от най-големите добрини които може да се направи за починал човек, е да се молим за него и за опрощаването на греховете му. В тази връзка, Ебу Убейд Малик Ибн Рабиа ес-Саиди е задал следния въпрос:

   "О Пратенико на Аллах, има ли възможност да правя добрини на майка ми и баща ми след като са починали, с какво мога да им бъда полезен."

   На който Пратеника (с.а.с.) отговорил:

   "Да има. Това може да стане чрез молитвата за тях, и молитвата към Аллах да им опрости греховете, изпълняването на завещанието им, поддържане на близки връзки с роднините им, както и нагостяване на приятелите им" (Ebu Davud, Sünen, Edeb, 12; İbn Mace, Sünen, Edeb, 2.)

   А подобни айети като:

   "А които дойдоха след тях, казват: "Господи, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата..."(Сура ал-Хашр 59/10)

потвърждават, че кланянето на погребална молитва, молитвата като цяло и молбата за опрощение на греховете на покойника ще бъдат от полза за него/нея. (Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 107)

   На базата на подобни айети и хадиси учените са стигнали до извода че подобни молитви за мъртвите са от полза за тях. Но условие за това е покойникът да е бил вярващ (му'мин), понеже нищо няма да е от полза на онези които нямат вяра.  И без това не правилно да се прави подобна молитва. Според имам Еш'ари, "Според мнозинството изследователи на хадиси и Ехл-и Суннет, молитвата и садаката, могат да бъдат от полза за мюслюманите и след смъртта им, поради което се счита за правилно да се правят подобни молитви."

   Най-известния хадис по тази тема е:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати: Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него."  (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   От него правим следните заключения:

     a. Така наречената "Sadaka-i cariye" или садака в обществена полза, която може да бъде построяване на път от който могат да се възползват хората, мост, джамия, чешма, месджид и вакъфски учреждения сред които най-полезните и пълзотворни са училища и общежития в които могат да бъдат обучавани пълзотворно младите поколения, биват искрени дела които оставайки в "живот" след покойника, по думите на Пратеника (с.а.с.), понеже дават начало или пример за правене на праведни дела, то той ще бъде възнаграден и с дял от праведните дела които са продиктувани от даването на този тип садака и след смъртта му, докато това учреждение съществува.

    б. Добрите научни разработки също са като садака в обществена полза. Ученият (алим), бива възнаграден спрямо капацитета си. Отделно и подкрепата на учените, и покриването на нуждите им от книги, тефтери, храна и облекло, също биват като постоянно отворена врата за добрини и садака в обществена полза.

   в. Заминаващия дух на умрелия човек, би искал да остави след себе си едно добро поколение което да извършва праведни дела и да отгледа праведни и добри поколения. Само ако след себе си остави подобно поколение, то това поколение би му било от полза и в Съдния ден. Иначе мъртвия не очаква нито да хапне халва, нито седма, четиридесета или педесет и втора вечер, нито мевлит, нито платен хатим,  нито девир, нито закачането на някоя стара снимка на стената.

3. Даване на милостиня (садака):

   Учините от Ехл-и Суннет са стигнали до взаимно съгласие, че милостинята дадена от името на покойника ще бъде от полза за него.

   Има хадиси на Пратеника(с.а.с.) които потвърждават това мнение.

   В хадис предаван от Ибн-и Аббас(р.а.) се казва следното:

   "Един човек дойдe и попита: "О Пратенико на Аллах, майка ми почина. Ако дам милостиня (садака) от нейно име, това би ли било от полза за нея?"

А Пратеника(с.а.с.) отговори: "Да."

След което човекът добави: "Имам една овощна градина, бъди ми свиделтел, че я давам за милостиня от името на майка ми."(Buhari, Sahih, Vesaya, 15, 20, 26.)

   За дадената милостиня в името на покойник независимо дали е дадена от най-близките му като сина или някой друг се счита единодушно че достига като добро дело до покойника.

Са'д Ибн Убаде разказва в друг хадис, коя от милостините давани за покойника е по-добра и значима. Са'д разказва следното:

"О Пратенико на Аллах, майка  ми почина, коя от милостиня направена в нейно име е по-добра и значима."

Отговорът бе: "Вода!...", вследствие на което Са'д изкопа кладенец и каза:

"Този кладенец е за майката на Са'д".

 Този хадис потвърждава че подобен тип милостини от името на покойници са възможни.

4. Отговяването на задължителните дни за постене на починалия от близките му:

   За починалия човек който не си е отговял задължителните дни за постене по време на месец Рамазан има две положения:

    а. Извинителни причини като недостиг на време, болест, пътуване, непосилност за говеене поради, които починалия не е изпълнил това свое религиозно задължение: Според множеството от учените, поради това че причините не са зависими от покойния, то това не го прави грешник и съответно това не изисква и по-нататъшни действия. Понеже тези пости са задължения за които не е получил физическата възможност да бъдат изпълнени. Поради тази причина ако човек умре на път или по време на болест, няма нужда да се отговяват изпуснатите дни за говеене. 

     б. За починалия, който не си e отговял пропуснатите дни, въпреки че е имал физическата и времева възможност за това, няма възможност това богослужене да бъде изпълнено от близките му. По-точно според мнозинството от учените по фъкъх (ислямско право), не е ваджип (положение близко до фарз (задължително)) да се отговеят останалите неизпълнени задължителни дни за постене на починалия. Понеже постенето е тип физическо богослужене и е поставено в Исляма като един от неговите стълбове. Както приживе така и след смъррта на някой, наследсвеността и приемствеността му не се считат за позволени. В това направление то е като намазът (молитвата). В един хадис по темата се предава следното:

"Никой не може отслужва молитва или да пости вместо друг. Но от негово име за всеки ден може да даде храна на бедните в размер на един мюд (мерна единица, равняваща се на съд с вместимост от около 18 литра)"

   По въпроса за постенето вместо починалия човек:

- Ахмед Ибн Ханбел казва че ако починалия не си е отслужил дните за пости от Рамазан, постите за даден обет или постите за кефарет (милостиня или постене с което човекът се надява да му бъде опростен даден грях от Аллах), то те могат да бъдат отслужени от негов настойник (близък или роднина).

- Имам Малик, Шафии и Ебу Ханифе смятат, че настойникът на починалия, трябва да даде милостиня (садака) в размер на 1 'саа' (3.333 кг.) ечемик или половин 'саа' (около 1.667 кг.) пшеница за всеки пропуснат ден от покойника. По същия начин, за всеки намаз (според някои за всеки ден) трябва да се даде милостиня (садака) в същото количество. И мнозинството от учени считат, че физическите бослужения на покойника не могат да бъдат отслужени от друг.

 Поради притеснението, че отварянето на подобна врата, може да навреди на богослуженето на хората в техните здрави и трудоспособни години, някои учени се изказват, че "не може да се отговява никакво говеене за друг човек, а само може се отплати кефарет за него."

5. Хадж който може да се направи от името на починалия:

   Даден човек може да отслужи хадж вместо починал човек и да посвети доброто дело на него. И наистина в хадис предаден от Бурейре(р.а.) и Ебу Давуд(р.а.), на въпрос на една жена, която е питала дали може да изпълни поклонението хадж вместо починалата и майка, която е нямала тази възможност приживе: Пратеника (с.а.с.) отговаря : "Да, направи хадж за\вместо нея."(Müslim, Sahîh, Sıyâm, 27)

Колкото и мнозинството от учени, да твърдят че физическите богослужения не могат да бъдат изпълнени от другиго, с поставяне на условието за непосилност за изпълнението му приживе, само хаджът се счита че може да бъде изпълнен от някой друг. Непосилност се обяснява като, смъртта на човека или хронична болест от която се счита че болния няма да се излекува и го възспира от това богослужене, например инвалидност. (İbrahim Canan, a.g.e, 2/488)

   В друг хадис предаден от Зейд Ибн Еркам (р.а.) се споменава следното:

Пратеника(с.а.с.) каза следното: "Ако някой от вас направи хадж вместо родителите си, то с този хадж ще бъде изпълнен дълга на родителя. Това положение бива възвестено на родителя в отвъдното. Дори този човек да не се е подчинявал на родителите си, поради тази негова постъпка, пред Аллах бива записан измежду добрите Му раби(служещи Му)." 

   Разбира се, причината и смисълът на тези предания, е да се покаже възможността на извършването на това богослужене вместо друг. С надеждата че с безмерната милост на Всевишния, поради това направено добро ще опрости неизпълнените задължения на своите раби, но в случай че имайки тази възможност в своите здрави години те изоставят това богослужене и умрат в това положение то със сигурност от тях ще се търси равносметка за тези им постъпки.

   Както се изразява Ибн-и Кудаме, починалия може се възползва от богослужения направени в негова полза от други хора. Понеже богослужения като говеенето, молитвата (дуа), молитвата за прошка и хаджът са физически. Аллах Теаля позволява достигането на тези добрини до починалия човек.

   Но причините поради които тези богослужения не са изпълнени от починалия, трябва да са от рода на болестно състояния поради което болния не може да говее и преди да е оздравял или да е имал физическата възможност да говее за  пропуснатите дни, да умре. Само имайки подобни причини неизпълнените и пропуснати богослужения на починалия могат да се изпълнят от близките му и те да бъдат приети от Аллах, а не изоставените нарочно и безпричинно.

6. Правене на курбан от името на покойника:

   Възможно е да се направи курбан от името на покойника и да се раздаде като милостиня (садака). Следния случай който ще споменем потвърждава това мнение:

" Видях Али (р.а.) да прави курбан на два козела, като каза следното:

"Единия е за мен, а другия за Пратеника (с.а.с.)" и добави "Пратеника(с.а.с.) ми постанови така и докато съм жив няма да го изоставя"" (Tirmizi, Dâhâyâ, 2; Ebu Davud, Dâhâyâ, 2)

   Курбанът който прави Али (р.а.) е след кончината на Пратеника (с.а.с.).   Ебу Давуд записва хадиса в една глава озаглавена "Курбан от името на покойник". Тирмизи от своя страна отбелязва че някои учени дават позволение за подобен курбан докато други са против това.

   Отделно от това, има различни хадиси които споменават, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е правил курбан в името онези от своята общност които свидетелствали за единството на Аллах и за неговото пратеничество.

   Следователно от действията на Пратеника (с.а.с.) разбираме че подобни действия които се правят за умрелите, ще ги застигнат и те ще получат дял от направените добрини за подобни действия. В това отношение обаче, много от хората, правят курбани пред гробовете с цел за да удовлетворят покойниците или правят курбана за покойника (а не за Аллах, и да се надяват доброто дело да достигне до покойника), като това едно напълно погрешно разбиране и е нововъведение (би'да) в религията. Поради тази причина Пратеника (с.а.с.) казва следното:

"В исляма няма правене на курбан в(покрай) гроба на покойника."

   Понеже курбанът е вид богослужене, а те се правят единствено заради Аллах. И поради тази причина правенето на курбан заради гроб или гробници, да оставим настрана доброто, може да ни навреди на вярата или да ни доведе до идолопоклоннически действия. И категорично човек трябва да се пази от подобни действия. Това е обичай останал от времената на невежеството, защото арабите от онова време, са правели курбан в определени времена или веднага след погребването на покойника и раздавали месото му.

А всъщност Пратеника(с.а.с.) казва,

"Странете от противопоставянето в религията, всяко нещо добавено в религията впоследствие е нововъведение (би'да) и всяко нововъведение води до отклоняване от правия път." (Dârimî, Mukaddime, 16)

с което ни и предупреждава, в друг хадис пък се казва,

"Оставям ви две неща за които докато се придържате здраво, няма да бъдете отклонени от правия път: Книгата на Аллах и сунната на пратениците . . ."

с което пък ни насочва как да отсяваме нововъведенията и отклоняванията от правия път.

7. Четене на Коран и възжелаването добрината за това да бъде дадена на покойника:

   По въпроса дали може добрите дела от намаз и четене на Коран да бъдат направени от името на покойника учените се разделят на две основни течения: 

   Според учените от мезхебите Ханбели и Ханефи а и на някои от по-скорошните учени от Шафии и Малики добрината от четенето на Коран и правенето на молитва (дуа) за покойник, достига до него дори и четящия да не е до гроба му. А и четенето на молитва (дуа) след четенето на Коран се счита за по-подходящо и човек може да се надява повече за нейното приемане.

   Според първите учени от Малики и Шафии, добродетелта от богослуженията не достигат до никой освен до онзи който ги извършва.

   Според Ханефиите, човек може да дари добрината от делата си на някой друг. Дали това ще е намаз, говеене, милостиня или други дела не е от значение. Даряването на добрините от тези дела на покойникът не намаля от дела на неговата добрина.

Според Ханбелиите, не се счита за проблемно четенето на Коран до гроба на някой.

Според Маликиите, четенето на Коран над човека след смъррта му или над гроба му е нежелателно (мекрух). Понеже първите мюслюмани не са предприемали подобни действия. Но по-съвременните Маликии считат че няма нищо порицателно в четенето на Коран и споменаването на Аллах, покрай гроба на покойника както и в даряването на добрините от тези дела на покойника.

Известното според Шафиите виждане е, че нищо освен собствените дела на покойника не ще му бъде от полза. Но по-съвременните учени от Шафии, твърдят че подобно четене и даряване на добри дела би било от полза за покойника. Като по този начин се вижда че и четирите мезхеба стигат до единно отношение към този въпрос.

   Според Ибн Салах, след четенето на Коран би било подходящо да се каже "О Аллах, предай добрините от четенето на Коран на ...(името на покойника)". В това отношение близостта на човека не е от значение. Необходимо е човек да е убеден че това ще бъде от полза за покойника. Дори пратеника понякога посещаваше гробищата и правеше молитва за покойниците там.

Понякога Пратеника (с.а.с.) отиваше на гробищата Баки' и казваше така:

"О покойници в дома на вярващите! Селям на вас! И ние ще се завърнем при вас с позволението на Аллах. И моля Аллах да опрости и нас и вас, и да ни опази от трудностите и страховете на отвъдния живот и да ни дари с мир и спокойствие."(Müslim, Sahih, Cenaiz, 102; Farklı rivayetler için bkz.: Ebu Davud, Sünen, Cenaiz, 79; Neseî, Sünen, Taharet, 109, Cenaiz, 103; İbn Mace, Sünen, Cenaiz, 36, Zühd, 36)

   Както се вижда Пратеника (с.а.с.), се моли за заминалите от този свят хора и им пожелава сладост и спокойствие. И всъщност ако подобен зов(дуа) би бил безмислен то той не би го направил. Понеже както се споменава в Корана той никога не би говорил заради показност. Каквото и изказване да е правил то то е обвързано с низпосланите му знамения. 

   Добрините от делото за четене на Коран могат и е препоръчвано на първо място да бъдат дарявани на Пратеника(с.а.с.). Защото той е причнителя за избавянето ни от отклоненията в религията. С това се изразява благодарност и е една красива отплата. Четенето на Фатиха, Ясин и на целия Коран за покойниците могат да бъдат дарени на безброй умрели души едновремено, и всички те биха получили от това благо. Понеже това не би било непосилно за величието на Аллах.

   Някои учени твърдят, че освен добрините от четенето на Коран, така и всякакви други добрини могат да достигнат и до покойника при условие че това бива споменавано при извършването им. Само че условието за това е в тези дела да се търси задоволството на Всевишния Аллах. Както и всъщност не може да се плаща за четене на Коран и после да се дарява доброто от това четене. Защото четенето на Коран е богослужене. А богослуженето бива прието като добрина когато се прави за задоволството на Аллах, а не за пари, и чак тогава това би било от полза на покойника. В противен случай не би било добрина, пък камо ли някой да се възползва от нея.

   Според известното мнение на Маликии и Шафиите, понеже делото и изборът не е личен, дори и четенето на Коран или каквото и да е друго физическо богослужене не може да бъде от полза за покойника, освен в случаите когато Коранът се чете до гроба на човека, тогава той бива възнаграден за това че се явява слушател на това четене.

   Други учени твърдят че само близки роднини и деца могат да отслужат пропуснатите, хадж, молитва (намаз) и пости. Но като най-сполучливо считаме мнението, че без да отпада отговрността за пропуснатите богослужения, покойните мюслюмани могат да получават добрини за дарени за тях богослужения. (Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 108)

   Не бива да забравяме и следната истина,  покойникът със сигурност ще бъде питан за пропуснатите и игнорираните от него религиозни задължения. А не както се счита от някои неуки хора, че покойникът не ще бъде отговорен за действията си след като примерно му се изплати милостиня за пропуснатите задължителни богослужения. Ако подобни деяния са направени по подобаващ начин, с подобно даряване на добрини, може само да се надява да бъде опростен за тази своя нехайност.

( съкратен превод от Doç. Dr. Hüdaverdi ADAM, Köprü Dergisi, Güz 2001, Sayı: 76)