сряда, 31 юли 2019 г.

„Увеличавайте споменаването на смъртта, която ще ви прекъсне сладострастията”


Всевишният Аллах казва:
„Всичко принадлежи на Аллах, и завръщането е при Него”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Увеличавайте споменаването на смъртта, която ще ви прекъсне сладострастията”
(Тирмизи и Несаи) ...

Днес се забелязват много неща въведени – бидати – в Исляма около умрелия и всички тези неща които не са от Исляма или са във вреда на умрелия или на живия
Вредите:

Когато някой умре, близките му започват да крещят и да плачат силно, а забравят че крещенето и силния плач вреди на умрелия, и това се получава повечето при жените.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Умрелият го наказват в гроба докато някой силно плаче и крещи за него.”
(Бухари и Муслим)

Когато на някой му умре - син, дъщеря, родител, близък човек, слушаме най различни глупави неща.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Никой да не пожелава смъртта си заради нещастия, трудности или болести или изпитания които са го сполетели. Но ако трябва да желае, да казва:
О, Аллах удължи живота ми докато живота е добро за мен, и вземи душата ми когато смъртта е добро за мен.”
(Бухари и Муслим)

Живият човек когато чуе, че някой е умрял, да каже:
„ИННА ЛИЛЛЯХИ УЕ ИННА ИЛЕЙХИ РАДЖИУН” – „Всичко принадлежи на Аллах и завръщането е при Аллах.”
А днес хората всичко друго казват, но не и това, което трябва да кажат.

Когато живият е на смъртно легло при него стоят хора и си развиват най различни клюки от които легналия на смъртно легло няма нужда а забравят думите на Пратеника (с.а.с.):
„ Казвайте при вашите умиращи:
„ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ.”
Тоест един от близките сяда до леглото му и започва да казва многократно: „Ля иляхе иллеллах”, за да подсети умиращия и той да ги каже, и за да бъдат последните негови слова на дунята: „Няма друг бог освен Аллах”.

Нещо, което е разпространено при нас тоест при жените е когато почине чужд мъж, комшия ли било или друг, жените влизат при умрелия без мъжете им, а това е порицано и забранено от нашата религия.
Близките на умрелия трябва да отидат при ходжата и да попитат какво трябва да направят с умрелия.
Ходжата трябва да ги посъветва да направят това, което е правил Пратеникът на Аллах ((с.а.с.)) и неговите сподвижници. Но за голямо съжаление при нас не е така. Ходжата им нарежда да донесат определена сума пари, за да може да опростят намаза на умрелия. Слагат, тази сума пари и започват да я въртят от ходжа на ходжа и всеки от тях му опрощава определен броя от молитвите. След като приключат с намаза, започват с говеенето, после със задълженията към родителите, към съседите, към животните…Аллах да ни предпазва от това шейтанско дело.
А забравят, че единствено и само Аллах опрощава греховете.
Един мой приятел казва: „Когато дойдох в България за една нощувка в хотела ми поискаха 200 лева, а вие искате с 500 лева да влезете в Дженнета и то вечно, без да сте в подчинени на Аллах. Но това няма как да стане.
От тези пари изкарват 71 лева кефарет и ги раздават на хората.
Кефарета по принцип се дава когато грешника е жив.



Ходжата казва на близките трябва да се вика салях на три места – какво означава салях:
Същността на салях: саляхът е съвкупност от айет и съчинения. Съчинения в които се споменава Аллах и Мухаммед (с.а.с.)
Обаче в съчиненията има израз който е фатален: „Я, Расулеллах!” това е ширк – искат в този салях застъпничество от Пратеника (с.а.с.) още на този свят за умрелия. Но единствено застъпничеството на Пратеника (с.а.с.) ще бъде на Съдния ден и трябва да се иска от Всевишния Аллах.
Никъде в Исляма не се споменава, че когато умре някои трябва да се извести на три места. Но ако се известява, то по малкия харам е да не се учи салях, а да се учи Езан – без – Хайе алес – салях и хай алель – фелях.
Така правят ислямските държави при влизането времето на Имсак – известяват с езан без –хай алес-салях и хай алел-фелях.

Когато тръгнат да изнасят умрелия от къщата веднага някои забива пирон в дюшемето, за да не вземе умрелия препитанието с него и да останат без препитание - суеверия.
А забравят че Аллах дава препитанието и го отнема от който пожелае.

Приготвяне водата за къпане на умрелия. Старите хора казват задължително трябва да се стопли в казан. Никъде не е посочено как да се приготвя водата. След като днес се развива технологията и вече почти в всяка къща има бойлер и е по хигиенично желателно е да се вземе топла вода от бойлера, но ако няма бойлер тогава да се топли в казан.
А който има голяма баня в къщи и има възможност да се сложи дъската за къпане в нея желателно е да се изкъпе в банята. Днес виждаме хора които имат тази възможност и като им кажеш, че може и в банята, ти казват ходжа как ще го изкъпеш там, като си помисля, че там сте изкъпали умрелия аз повече там няма да вляза, а камо ли да се къпя.
Близките на умрелия дават на ходжата или които къпят умрелия след като го изкъпят да сложат на гърдите на умрелия един лист. И на този лист пише на османски език отговорите на въпросите които ще му задават в гроба меляйкетата Мункер и Некир. А ако не можи да отговори, тогава умрелия ще извади този лист и ще прочете отговорите там. Глупости и суеверия.

Когато умрелия го приготвят за носене близките се събират от всякъде и коментират как е умрял, но не са молят за умрелия, както ни е известил Пратеникът с.а.с, когато е починал Ебу Селеме. Той влезнал при него и казал:
„ …Не се молете за вас освен с добро, защото меляйкетата казват: „Амин!” на онова което се молите. След това каза: „О, Аллах, опрости на Ебу Селеме, и издигни неговата степен в Дженнета, и разшири гроба му, и изпълни гроба му със светлина, и го предпази от наказанието му.”
Предаден от Муслим 2/634

петък, 26 юли 2019 г.

''Хасан-aл Басри



''Хасан-ал Басри много плачел от страх към Аллах.



Един път бил на дженазе на свой приятел.


След заравянето,на намиращите се там хор

а казал:


,Ей,братя мюсюлмани!


Гробът е последното място за отсядане на дюнята


и е първото място за отсядане на Ахирета.


Тъй като всички ще умрем и ще влезнем в


 гроба,тогава как може да се разхождаме увлечени

 

в насладите на земния живот и да вършим Харам.


Тези от общността на имана(вярата)обезпокоени


агрижени) се събуждат и загрижени си лягат.


Те са между два страха.



Първият е за един преминал гю
нах,как


ще се срещне със Аллах.



за този извършен гюнах .


Вторият техен страх е за останалият им живот,


как ще го прекарат.


Знаещият,че накрая ще го пости
гне


смъртта,вярващият в Съживяването и ставането


 в къяметския ден и увереният,


че след ставането от гроба ще застане



 пред
Аллахповече е натъжен.


''Аллах
Повелява:



,,Където и да сте, смъртта ще ви догони,



дори да сте във въздигнати кули.”


 (Сура Ан-Ниса /Жените/, 78)


;,,Затова към Аллах се устремете!..”


(Сура Аз-Зарийат /Отвяващите/, 50).''


 Смъртта няма познат език, ала в нейната дълбока

 

тишина са погребани ужасяващи значения.

 

Всеки надгробен камък е пламенен съветник, говорещ


 с мълчание и чрез езика на смъртта.



Му
ха
ммед
(Саллеллаху алейхи ве селле
м)

 казва:



,,Всевишният Аллах Повели:



 «За праведните Си раби



(за онези които вървят в Аллаховият Път)

 

подготвих невиждани и нечувани до сега блага,



 които никой човек не би могъл да си


 представи!»”



(Бухари, Бед’у’л-Халк, 8;

 Тафсир, 32/1;

Тевхид, 35; Муслим, Дженнет, 2-5).