Наблюдавайки живота, който живеем забелязвам, че повечето от хората отделят по-голяма част от денонощието за тялото си и много малко време за душата си. Всеки от нас е сигурен, че тази свещена част – душата – един ден ще ни напусне без да иска нашето съгласие. Всевишният Аллах казва:
“Всяка душа ще вкуси смъртта”.
Тогава защо се заблуждаваме, нима ще останем завинаги на дунята? Нима някой има мощ и сила да спре смъртта! Всеки от нас е сигурен, че ще дойде ден, в който меляйкето на смъртта ще ни навести, за да вземе тази свещена част, която Аллах Теаля ни повери да запазим и предадем чиста и покорна на Него.
Нека сега да проследим какво става в този момент, в който идва меляйкето на смъртта. Всичко това ни е разяснено от Пратеника на Аллах (С.А.С.) в следния хадис, предаден от Имам Бухари:
Бера Ибн Азиб казва:
“ Бяхме в гробището Гаркад, когато погребвахме един човек. Тогава дойде Пратеника на Аллах (С.А.С.) и седна, и ние седнахме около него, като че ли имахме на главите си птици, а през това време се копаеше гроба. Тогава Пратеникът на Аллах (С.А.С.) рече три пъти:
“Аллах да ме предпазва от наказанието в гроба”.
След това рече: “ Наистина, когато един човек се прехвърля за ахирета и напуска дунята, към него се спускат група меляйкета със светещи лица като слънцето и сядат пред него. След това идва меляйкето на смъртта, сяда до главата му и казва:
“Ей хубаво душо, излизай към опрощението на Аллах и Неговото задоволство.”
Тогава душата излиза и се отделя от тялото, както се отделя капката вода от чашата, меляйкето на смъртта веднага я взема и я дава на другите меляйкета, които я слагат в кефина, подготвен за нея. Тогава се разнася аромат като най-хубавите аромати на земното кълбо. След това меляйкетата се изкачват с душата към небесата, минавайки покрай други меляйкета, които питат:
„Коя е тази хубава душа? „
А те отговарят: „Фулян, син на Фулян.”
Наричат го с най-хубавите имена, с които го наричаха на дунята, докато достигнат първия етаж от небесата. Искат разрешение за душата, за да продължат с нея нагоре. Отварят им и те продължават нагоре, като отвсякъде се стичат групи меляйкета към тази душа. Издигат се през всички небеса, докато достигнат до последния етаж на небесата. Тогава Аллах Теаля казва: Запишете книгата на моя раб сред най-извисените жители на Дженнета. И го върнете към земята, защото Аз го създадох от нея, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изкарам още един път. Тогава душата му се връща отново в тялото и двете меляйкета – Мункер и Некир – идват да го разпитват, като му казват:
„Кой е твоя Господар?”
А той отговаря:
„Моят Господар е Аллах.”
Питат го пак:
„Коя е твоята религия?”
А той отговаря:
„Моята религия е Исляма.”
След това го питат:
„Кой е този човек, който беше изпратен при вас?”
А той отговаря:
„Пратеникът на Аллах – Мухаммед (С.А.С.).”
Питат го:
„А от къде знаеш това?”
А той им отговаря:
„Четях книгата на Аллах, убедих се и увярвах в нея.”
Тогава се провиква викач в небето:
„Моят раб е искрен, т.е отговори правилно и издържа изпита. Постелете гроба му с постели от Дженнета и му отворете врата от Дженнета.”
Така в гроба му идват дженнетските аромати и красоти. Тогава гробът му се разширяват до където му виждат очите. След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) казва:
„ След разпита при него идва един човек с хубави дрехи и приятен мирис и му казва:
„Радвай се на това, което ще те направи щастлив, това е твоя ден, който ти бе обещан.”
А той го пита:
„Кой си ти? Лицето ти е като на човек, идващ с добро.”
А човекът отговаря:
„Аз съм твоите добри дела.”
А той казва:
„Я рабби (о, Господарю мой), нека да настане часът, за да се върна при моите близки и състояние.”
“Всяка душа ще вкуси смъртта”.
Тогава защо се заблуждаваме, нима ще останем завинаги на дунята? Нима някой има мощ и сила да спре смъртта! Всеки от нас е сигурен, че ще дойде ден, в който меляйкето на смъртта ще ни навести, за да вземе тази свещена част, която Аллах Теаля ни повери да запазим и предадем чиста и покорна на Него.
Нека сега да проследим какво става в този момент, в който идва меляйкето на смъртта. Всичко това ни е разяснено от Пратеника на Аллах (С.А.С.) в следния хадис, предаден от Имам Бухари:
Бера Ибн Азиб казва:
“ Бяхме в гробището Гаркад, когато погребвахме един човек. Тогава дойде Пратеника на Аллах (С.А.С.) и седна, и ние седнахме около него, като че ли имахме на главите си птици, а през това време се копаеше гроба. Тогава Пратеникът на Аллах (С.А.С.) рече три пъти:
“Аллах да ме предпазва от наказанието в гроба”.
След това рече: “ Наистина, когато един човек се прехвърля за ахирета и напуска дунята, към него се спускат група меляйкета със светещи лица като слънцето и сядат пред него. След това идва меляйкето на смъртта, сяда до главата му и казва:
“Ей хубаво душо, излизай към опрощението на Аллах и Неговото задоволство.”
Тогава душата излиза и се отделя от тялото, както се отделя капката вода от чашата, меляйкето на смъртта веднага я взема и я дава на другите меляйкета, които я слагат в кефина, подготвен за нея. Тогава се разнася аромат като най-хубавите аромати на земното кълбо. След това меляйкетата се изкачват с душата към небесата, минавайки покрай други меляйкета, които питат:
„Коя е тази хубава душа? „
А те отговарят: „Фулян, син на Фулян.”
Наричат го с най-хубавите имена, с които го наричаха на дунята, докато достигнат първия етаж от небесата. Искат разрешение за душата, за да продължат с нея нагоре. Отварят им и те продължават нагоре, като отвсякъде се стичат групи меляйкета към тази душа. Издигат се през всички небеса, докато достигнат до последния етаж на небесата. Тогава Аллах Теаля казва: Запишете книгата на моя раб сред най-извисените жители на Дженнета. И го върнете към земята, защото Аз го създадох от нея, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изкарам още един път. Тогава душата му се връща отново в тялото и двете меляйкета – Мункер и Некир – идват да го разпитват, като му казват:
„Кой е твоя Господар?”
А той отговаря:
„Моят Господар е Аллах.”
Питат го пак:
„Коя е твоята религия?”
А той отговаря:
„Моята религия е Исляма.”
След това го питат:
„Кой е този човек, който беше изпратен при вас?”
А той отговаря:
„Пратеникът на Аллах – Мухаммед (С.А.С.).”
Питат го:
„А от къде знаеш това?”
А той им отговаря:
„Четях книгата на Аллах, убедих се и увярвах в нея.”
Тогава се провиква викач в небето:
„Моят раб е искрен, т.е отговори правилно и издържа изпита. Постелете гроба му с постели от Дженнета и му отворете врата от Дженнета.”
Така в гроба му идват дженнетските аромати и красоти. Тогава гробът му се разширяват до където му виждат очите. След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) казва:
„ След разпита при него идва един човек с хубави дрехи и приятен мирис и му казва:
„Радвай се на това, което ще те направи щастлив, това е твоя ден, който ти бе обещан.”
А той го пита:
„Кой си ти? Лицето ти е като на човек, идващ с добро.”
А човекът отговаря:
„Аз съм твоите добри дела.”
А той казва:
„Я рабби (о, Господарю мой), нека да настане часът, за да се върна при моите близки и състояние.”
После Пратеникът на Аллах (С.А.С.) казва:
„А когато умиращият човек е невярващ и напуска дунята, и се обръща към ахирета, при него се спускат група меляйкета от небесата с черни лица, които носят смазващ кефин от тръни, и сядат пред умиращия невярващ. Тогава идва и меляйкето на смъртта, сяда до главата му и казва:
“Ей мръсна душо, излизай към яда и омразата на Аллах.”
Душата на умиращия се разкъсва, но меляйкето на смъртта я изкарва както се изкарва бодил от мокра вълна. Меляйкето на смъртта веднага я подава на групата меляйкета, които я поставят в кефина от тръни. Тогава от него се разнася миризма както най-лошата миризма на земята, излизаща от умряло животно. После се издигат с нея към небесата и когато минат край меляйкетата в небесата, те им казват:
„Каква е тази лоша миризма?”
А те казват:
„Фулян, син на Фулян.”
Наричат го с най-лошите му имена, с които са го наричали на дунята. Така стигат до първия етаж на небето, искат разрешение за да пуснат душата нагоре, но не й се отварят небесните врати.
След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) прочита следния айет от Свещения Коран:
“Няма да се отворят за тях вратите на небесата, и няма да влязат в Дженнета, докато не мине камила през ухото на игла.”
Тогава Аллах Теаля казва:
“Запишете книгата му сред жителите на Джехеннема в най-долната земя.” Тогава меляйкетата хвърлят душата му от небесата към земята. После Пратеникът на Аллах (С.А.С.) прочита следния айет от Свещения Коран:
“И който прави ширк и съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.”
Душата му се връща в тялото и двете меляйкета веднага идват да го разпитват, като му казват:
„Кой е твоят Господар?”
А той отговаря:
„А-а-а, не знам.”
После го питат:
„Коя е твоята религия?”
А той казва:
„А-а-а, не знам.”
След това го питат:
„Кой е този човек, който беше изпратен към вас хората?”
А той отговаря:
„А-а-а, не знам.”
Тогава се провиква викач от небето:
„Моят раб излъга, постелете гроба му с огън от Джехеннема и му отворете врата към Огъня.”
Така при него идват жегата и отровите от Джехеннема. После гробът му се стеснява дотолкова, че ребрата му се начупват. След това при него идва един човек с много грозно лице, с грозни дрехи, с лоша миризма и казва:
„Аз съм твоите лоши дела. Радвай се на това, което ще те направи нещастен и ще почерни лицето ти. Това е деня, който ти беше обещан.”
Тогава той казва:
„Я рабби, нека да не настъпва Часа. Нека да не настъпва Киямета.”
„А когато умиращият човек е невярващ и напуска дунята, и се обръща към ахирета, при него се спускат група меляйкета от небесата с черни лица, които носят смазващ кефин от тръни, и сядат пред умиращия невярващ. Тогава идва и меляйкето на смъртта, сяда до главата му и казва:
“Ей мръсна душо, излизай към яда и омразата на Аллах.”
Душата на умиращия се разкъсва, но меляйкето на смъртта я изкарва както се изкарва бодил от мокра вълна. Меляйкето на смъртта веднага я подава на групата меляйкета, които я поставят в кефина от тръни. Тогава от него се разнася миризма както най-лошата миризма на земята, излизаща от умряло животно. После се издигат с нея към небесата и когато минат край меляйкетата в небесата, те им казват:
„Каква е тази лоша миризма?”
А те казват:
„Фулян, син на Фулян.”
Наричат го с най-лошите му имена, с които са го наричали на дунята. Така стигат до първия етаж на небето, искат разрешение за да пуснат душата нагоре, но не й се отварят небесните врати.
След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) прочита следния айет от Свещения Коран:
“Няма да се отворят за тях вратите на небесата, и няма да влязат в Дженнета, докато не мине камила през ухото на игла.”
Тогава Аллах Теаля казва:
“Запишете книгата му сред жителите на Джехеннема в най-долната земя.” Тогава меляйкетата хвърлят душата му от небесата към земята. После Пратеникът на Аллах (С.А.С.) прочита следния айет от Свещения Коран:
“И който прави ширк и съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.”
Душата му се връща в тялото и двете меляйкета веднага идват да го разпитват, като му казват:
„Кой е твоят Господар?”
А той отговаря:
„А-а-а, не знам.”
После го питат:
„Коя е твоята религия?”
А той казва:
„А-а-а, не знам.”
След това го питат:
„Кой е този човек, който беше изпратен към вас хората?”
А той отговаря:
„А-а-а, не знам.”
Тогава се провиква викач от небето:
„Моят раб излъга, постелете гроба му с огън от Джехеннема и му отворете врата към Огъня.”
Така при него идват жегата и отровите от Джехеннема. После гробът му се стеснява дотолкова, че ребрата му се начупват. След това при него идва един човек с много грозно лице, с грозни дрехи, с лоша миризма и казва:
„Аз съм твоите лоши дела. Радвай се на това, което ще те направи нещастен и ще почерни лицето ти. Това е деня, който ти беше обещан.”
Тогава той казва:
„Я рабби, нека да не настъпва Часа. Нека да не настъпва Киямета.”
Скъпи братя и сестри!
Кой от нас е готов за този момент. Кой от нас е готов за деня, в който меляйкето на смъртта ще дойде и ще поиска душата ни!? В какво състояние ще ни намери – в джамията, в ибадет, в говорене на добро или във вършене на харам, като пием алкохол, вземаме лихва, прелюбодействаме, не влизаме в джамията, не падаме на седжде пред Аллах Теаля – Господаря на всички светове? Как ще отговорим на Мункер и Некир в гроба, след като техният глас е по-силен и по-лош от най-силната гръмотевица на земята? Как ще отговорим на тези въпроси след като никой не може да ни помогне и никой не може да ни подскаже, и в тази тъмнина чуваме стъпките на близките ни, които ни оставят сами в гроба? Всичко зависи от нас, този нов дом – гроба – можем да го превърнем в градина от дженнетските градини или в дупка от джехеннемските огнени дупки.
За това живеем, за да се отблагодарим на Аллах, Който ни създаде и да се подготвим за този момент, да посрещнем меляйкето на смъртта с усмивка на лицето и радостно сърце, изпълнено с иман и вяра, че ще срещнем нашия Господар – Аллах Теаля – в Дженнета.
Кой от нас е готов за този момент. Кой от нас е готов за деня, в който меляйкето на смъртта ще дойде и ще поиска душата ни!? В какво състояние ще ни намери – в джамията, в ибадет, в говорене на добро или във вършене на харам, като пием алкохол, вземаме лихва, прелюбодействаме, не влизаме в джамията, не падаме на седжде пред Аллах Теаля – Господаря на всички светове? Как ще отговорим на Мункер и Некир в гроба, след като техният глас е по-силен и по-лош от най-силната гръмотевица на земята? Как ще отговорим на тези въпроси след като никой не може да ни помогне и никой не може да ни подскаже, и в тази тъмнина чуваме стъпките на близките ни, които ни оставят сами в гроба? Всичко зависи от нас, този нов дом – гроба – можем да го превърнем в градина от дженнетските градини или в дупка от джехеннемските огнени дупки.
За това живеем, за да се отблагодарим на Аллах, Който ни създаде и да се подготвим за този момент, да посрещнем меляйкето на смъртта с усмивка на лицето и радостно сърце, изпълнено с иман и вяра, че ще срещнем нашия Господар – Аллах Теаля – в Дженнета.
Скъпи братя и сестри!
Някои от нас може би си мислят, че меляйкетата, които ни изпитват ще се смилят над нас, но нека да видим другия изпит, когато слънцето ще е до главите ни и ще плуваме в пот, деня в който ще застанем пред Аллах Теаля и лично Той ще ни разпитва за всичко, което сме извършили на земята и няма да има между нас и Него преводач.
Когато меляйкето Исрафиль надуе тръбата и всичко живо умре, Аллах Теаля нарежда на меляйкето на смъртта да вземе душите и на меляйкетата, след това и на Джебраиль, Исрафиль и Микяиль. След това Аллах Теаля му нарежда да извади и собствената си душа. Тогава остава Вечният, Който никога не умира – Аллах Теаля.
След това Аллах Теаля съживява меляйкетата и когато Исрафиль надуе пак Сура, всички хора излизат от гробовете си и се запътват към Мехшер, където Аллах Теаля ще ни съди. Тогава всички хора чакат 40 години с вдигната глава към небесата, чакайки да започне този велик съд в този велик ден. Нека да проследим внимателно какво ни е известил Пратеникът на Аллах (С.А.С.) в следния хадис, предаден от Ебу Хурейра (Р.А.) и потвърден от имам Бухари и Муслим.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Аз съм водача на хората в Съдния ден. Знаете ли какво е това? Аллах ще събере предците и последните, всички на едно място, всички ще се чуват и виждат, слънцето ще се приближи до главите им. Хората ще ги обхване непоносим страх, тъга и загриженост, което не могат да понесат, нито могат да издържат. Тогава те казват:
„Не виждате ли в какво състояние сте и до какво сте достигнали, няма ли да потърсите някой да се застъпи за вас и да иска шефат (застъпничество) от вашия Господар?”
И си казват едни на други:
„Вашият баща Адем.” Идват при него и му казват:
„О, Адем, ти си баща на цялото човечество, Аллах те сътвори със собствените си ръце и Той ти вдъхнови душата, нареди на меляйкетата да ти направят седжде и те ти се поклониха, настани те да живееш в Дженнета, няма ли да се застъпиш за нас и да искаш шефат от твоя Господар? Не виждаш ли в какво състояние сме и докъде сме достигнали?”
А той казва:
„Наистина моят Господар днес се е ядосал, никога не се е ядосвал така и никога няма да се ядоса така в бъдеще. Той ми забрани да ям от дървото, а аз сгреших – себе си, душата ми, себе си. Отидете при друг. Отидете при Нух.” Отиват при Нух и казват:
„О, Нух, ти си първият от Пратениците – русули на земята. Аллах те нарече най-благодарния раб, не виждаш ли в какво състояние сме, не виждаш ли до какво сме достигнали, няма ли да се застъпиш за нас и да искаш шефат (застъпничество) от твоя Господар?”
А той казва:
„Наистина моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога няма да се ядоса така след това. Аз приканвах моя народ към Аллах, но се отзоваха много малко. Душата ми, нефси, душата ми, отидете при друг, отидете при Ибрахим.”
След това отиват при Ибрахим и се обръщат към него:
„О, Ибрахим, ти си Пратеника на Аллах и неговия искрен приятел от жителите на земята, застъпи се за нас, искай шефат за нас от твоя Господар! Не виждаш ли в какво състояние сме?”
А той им казва:
„Наистина моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога след това няма да се ядоса така. Аз излъгах три пъти, душата ми, нефси, душата ми, отидете при друг, отидете при Муса.”
Отиват при Муса и казват:
„О, Муса, ти си Пратеник на Аллах, Аллах те удостои над хората с Неговите писания и разговаря с теб без посредник, застъпи се за нас, искай шефат за нас от твоя Господар! Не виждаш ли в какво състояние сме?”
А той им казва:
„ Моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога няма да се ядоса така след това. Аз убих човек, а не ми беше повелено да го убия. Душата ми, нефси. Отидете при друг, отидете при Иса.”
После отиват при Иса и казват:
„О, Иса, ти си Пратеник на Аллах, Аллах те създаде с една думичка в утробата на Мерйем. Ти говореше с хората още в пелени, застъпи се за нас, искай шефат (застъпничество) за нас от твоя Господар! Не виждаш ли в какво състояние сме?”
Тогава Иса им казва:
„Наистина моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога след това няма да се ядоса така. Отидете при друг, отидете при Мухаммед (С.А.С.).”
Някои от нас може би си мислят, че меляйкетата, които ни изпитват ще се смилят над нас, но нека да видим другия изпит, когато слънцето ще е до главите ни и ще плуваме в пот, деня в който ще застанем пред Аллах Теаля и лично Той ще ни разпитва за всичко, което сме извършили на земята и няма да има между нас и Него преводач.
Когато меляйкето Исрафиль надуе тръбата и всичко живо умре, Аллах Теаля нарежда на меляйкето на смъртта да вземе душите и на меляйкетата, след това и на Джебраиль, Исрафиль и Микяиль. След това Аллах Теаля му нарежда да извади и собствената си душа. Тогава остава Вечният, Който никога не умира – Аллах Теаля.
След това Аллах Теаля съживява меляйкетата и когато Исрафиль надуе пак Сура, всички хора излизат от гробовете си и се запътват към Мехшер, където Аллах Теаля ще ни съди. Тогава всички хора чакат 40 години с вдигната глава към небесата, чакайки да започне този велик съд в този велик ден. Нека да проследим внимателно какво ни е известил Пратеникът на Аллах (С.А.С.) в следния хадис, предаден от Ебу Хурейра (Р.А.) и потвърден от имам Бухари и Муслим.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Аз съм водача на хората в Съдния ден. Знаете ли какво е това? Аллах ще събере предците и последните, всички на едно място, всички ще се чуват и виждат, слънцето ще се приближи до главите им. Хората ще ги обхване непоносим страх, тъга и загриженост, което не могат да понесат, нито могат да издържат. Тогава те казват:
„Не виждате ли в какво състояние сте и до какво сте достигнали, няма ли да потърсите някой да се застъпи за вас и да иска шефат (застъпничество) от вашия Господар?”
И си казват едни на други:
„Вашият баща Адем.” Идват при него и му казват:
„О, Адем, ти си баща на цялото човечество, Аллах те сътвори със собствените си ръце и Той ти вдъхнови душата, нареди на меляйкетата да ти направят седжде и те ти се поклониха, настани те да живееш в Дженнета, няма ли да се застъпиш за нас и да искаш шефат от твоя Господар? Не виждаш ли в какво състояние сме и докъде сме достигнали?”
А той казва:
„Наистина моят Господар днес се е ядосал, никога не се е ядосвал така и никога няма да се ядоса така в бъдеще. Той ми забрани да ям от дървото, а аз сгреших – себе си, душата ми, себе си. Отидете при друг. Отидете при Нух.” Отиват при Нух и казват:
„О, Нух, ти си първият от Пратениците – русули на земята. Аллах те нарече най-благодарния раб, не виждаш ли в какво състояние сме, не виждаш ли до какво сме достигнали, няма ли да се застъпиш за нас и да искаш шефат (застъпничество) от твоя Господар?”
А той казва:
„Наистина моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога няма да се ядоса така след това. Аз приканвах моя народ към Аллах, но се отзоваха много малко. Душата ми, нефси, душата ми, отидете при друг, отидете при Ибрахим.”
След това отиват при Ибрахим и се обръщат към него:
„О, Ибрахим, ти си Пратеника на Аллах и неговия искрен приятел от жителите на земята, застъпи се за нас, искай шефат за нас от твоя Господар! Не виждаш ли в какво състояние сме?”
А той им казва:
„Наистина моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога след това няма да се ядоса така. Аз излъгах три пъти, душата ми, нефси, душата ми, отидете при друг, отидете при Муса.”
Отиват при Муса и казват:
„О, Муса, ти си Пратеник на Аллах, Аллах те удостои над хората с Неговите писания и разговаря с теб без посредник, застъпи се за нас, искай шефат за нас от твоя Господар! Не виждаш ли в какво състояние сме?”
А той им казва:
„ Моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога няма да се ядоса така след това. Аз убих човек, а не ми беше повелено да го убия. Душата ми, нефси. Отидете при друг, отидете при Иса.”
После отиват при Иса и казват:
„О, Иса, ти си Пратеник на Аллах, Аллах те създаде с една думичка в утробата на Мерйем. Ти говореше с хората още в пелени, застъпи се за нас, искай шефат (застъпничество) за нас от твоя Господар! Не виждаш ли в какво състояние сме?”
Тогава Иса им казва:
„Наистина моят Господар днес е ядосан, никога не се е ядосвал така и никога след това няма да се ядоса така. Отидете при друг, отидете при Мухаммед (С.А.С.).”
Скъпи братя и сестри!
До кога ще продължава този мъчителен ден, кога ще свършат мъките ни, няма ли кой да се застъпи за нас, за да започне великия изпит и да разберем къде ще отидем – за Дженнета или за Джехеннема? Защо Аллах Теаля е толкова ядосан на хората, че не иска да започне да ги разпитва, с какво сме предизвикали гнева на Аллах?
Отговорът е ясен – с нашите лоши дела – като ядем харам, слушаме харам, гледаме харам, забравихме нашия велик създател - Аллах Теаля - и ето деня, в който и Той не се сеща за нас.
До кога ще продължава този мъчителен ден, кога ще свършат мъките ни, няма ли кой да се застъпи за нас, за да започне великия изпит и да разберем къде ще отидем – за Дженнета или за Джехеннема? Защо Аллах Теаля е толкова ядосан на хората, че не иска да започне да ги разпитва, с какво сме предизвикали гнева на Аллах?
Отговорът е ясен – с нашите лоши дела – като ядем харам, слушаме харам, гледаме харам, забравихме нашия велик създател - Аллах Теаля - и ето деня, в който и Той не се сеща за нас.
Скъпи братя и сестри!
Целият този страх и ужас ще го изпитаме преди да започне изпита, а какъв страх и ужас ще изпитаме по време на изпита?!
След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“После всички хора идват при мен и ще кажат:
„О, Мухаммед, ти си Пратеник на Аллах и последния от пейгамберите, Аллах ти бе опростил всички грехове, застъпи се за нас, искай шефат за нас от твоя Господар. Не виждаш ли в какво състояние се намираме?”
Тогава Мухаммед (С.А.С.) казва:
„Тръгвам и стигам под престола на Аллах Теаля, падам на седжде пред моя Господар. След това Той ми разкрива благодарности и дуи, които не е разкривал на никой друг преди мен и с тях искам от Него. След това се чува:
„О, Мухаммед (С.А.С.), вдигни главата си, искай, ще ти се даде, искай защита и застъпничество, ще ти бъде позволен шефата.”
След това вдигам главата си и казвам:
„Я, рабби (о, Господарю мой), спаси моята общност, моя народ. Я рабби, спаси моя уммет, я рабби, спаси моя народ.”
След това се чува:
„О, Мухаммед, вкарай от твоя уммет онези, които няма да бъдат разпитвани, през дясната врата от вратите на Дженнета.”
След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) казва:
„Кълна се в Онзи, в чиито ръце е моята душа, големината на вратите е като разстоянието между Мекка и Хеджер или Мекка и Бусра.”
Целият този страх и ужас ще го изпитаме преди да започне изпита, а какъв страх и ужас ще изпитаме по време на изпита?!
След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“После всички хора идват при мен и ще кажат:
„О, Мухаммед, ти си Пратеник на Аллах и последния от пейгамберите, Аллах ти бе опростил всички грехове, застъпи се за нас, искай шефат за нас от твоя Господар. Не виждаш ли в какво състояние се намираме?”
Тогава Мухаммед (С.А.С.) казва:
„Тръгвам и стигам под престола на Аллах Теаля, падам на седжде пред моя Господар. След това Той ми разкрива благодарности и дуи, които не е разкривал на никой друг преди мен и с тях искам от Него. След това се чува:
„О, Мухаммед (С.А.С.), вдигни главата си, искай, ще ти се даде, искай защита и застъпничество, ще ти бъде позволен шефата.”
След това вдигам главата си и казвам:
„Я, рабби (о, Господарю мой), спаси моята общност, моя народ. Я рабби, спаси моя уммет, я рабби, спаси моя народ.”
След това се чува:
„О, Мухаммед, вкарай от твоя уммет онези, които няма да бъдат разпитвани, през дясната врата от вратите на Дженнета.”
След това Пратеникът на Аллах (С.А.С.) казва:
„Кълна се в Онзи, в чиито ръце е моята душа, големината на вратите е като разстоянието между Мекка и Хеджер или Мекка и Бусра.”
Скъпи братя и сестри!
Видяхме, че никой от пейгамберите не иска да се застъпи за нас, всеки гледа да спаси себе си и душата си. Никой няма да ни помогне, нито родителите, нито децата ни, нито водачите ни, единствено нашия Пратеник - Мухаммед (С.А.С.). Чухме, че той се застъпва за неговия уммет и Аллах Теаля му разрешева да вкара когото си иска от неговия уммет в Дженнета.
В друг хадис Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ни известява, че тези хора са 70 000. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) няма да избере хората, които пият алкохол, крадат и лъжат, вземат лихвата и прелюбодействат, които не знаят дори и кой е техния пратеник, хора, които забравиха Аллах и не се сещат за Него, освен когато имат нужда – при болест, катастрофа или дженазе.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ще избере хора, които обичат Аллах Теаля и Неговия Пратеник, които когато чуят да се чете Корани Керим, очите им се просълзяват, хора, които винаги са обърнати с вдигнати ръце към Аллах, искат Неговата милост и опрощение, които се радват и искат да са заедно с Пратеника на Аллах (С.А.С.) и неговите сахаби (сподвижници) в най-високата степен на Дженнета – Фирдеус.
Видяхме, че никой от пейгамберите не иска да се застъпи за нас, всеки гледа да спаси себе си и душата си. Никой няма да ни помогне, нито родителите, нито децата ни, нито водачите ни, единствено нашия Пратеник - Мухаммед (С.А.С.). Чухме, че той се застъпва за неговия уммет и Аллах Теаля му разрешева да вкара когото си иска от неговия уммет в Дженнета.
В друг хадис Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ни известява, че тези хора са 70 000. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) няма да избере хората, които пият алкохол, крадат и лъжат, вземат лихвата и прелюбодействат, които не знаят дори и кой е техния пратеник, хора, които забравиха Аллах и не се сещат за Него, освен когато имат нужда – при болест, катастрофа или дженазе.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ще избере хора, които обичат Аллах Теаля и Неговия Пратеник, които когато чуят да се чете Корани Керим, очите им се просълзяват, хора, които винаги са обърнати с вдигнати ръце към Аллах, искат Неговата милост и опрощение, които се радват и искат да са заедно с Пратеника на Аллах (С.А.С.) и неговите сахаби (сподвижници) в най-високата степен на Дженнета – Фирдеус.
Скъпи братя и сестри!
Не е лесно да спечелим застъпничеството на Пратеника на Аллах (С.А.С.), но в следния хадис, се споменава как може да стане това.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Когато един човек слуша езан и повтаря след муезинина неговите слова и накрая след ‘Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллеллах’ – след като ги повтори прочете следните дуи – ‘Аллахумме салли...; след това Аллахуме барик...; след това:
„Аллахумме раббе хазихид-деауетит-таммех, уессалятиль каимех, ати Мухаммединиль уесилете уель-фадилете уеб`асху мекамен махмуден еллези уеаддтех, иннеке ля тухлифуль-миад.”
Не е лесно да спечелим застъпничеството на Пратеника на Аллах (С.А.С.), но в следния хадис, се споменава как може да стане това.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Когато един човек слуша езан и повтаря след муезинина неговите слова и накрая след ‘Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллеллах’ – след като ги повтори прочете следните дуи – ‘Аллахумме салли...; след това Аллахуме барик...; след това:
„Аллахумме раббе хазихид-деауетит-таммех, уессалятиль каимех, ати Мухаммединиль уесилете уель-фадилете уеб`асху мекамен махмуден еллези уеаддтех, иннеке ля тухлифуль-миад.”
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
„Който стори това, моето застъпничество му е халал.”
В тази дуа ние искаме от Аллах Теаля да дари Мухаммед (С.А.С.) с най-високата степен в Дженнета – ел-Уесиле и да го изпрати на обещаното му място на благодарностите – Мекамен махмуден – където Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ще се застъпи за нас. За това нека не забравяме тази велика дуа след всеки езан, за да заслужим застъпничеството на Мухаммед (С.А.С.).
„Който стори това, моето застъпничество му е халал.”
В тази дуа ние искаме от Аллах Теаля да дари Мухаммед (С.А.С.) с най-високата степен в Дженнета – ел-Уесиле и да го изпрати на обещаното му място на благодарностите – Мекамен махмуден – където Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ще се застъпи за нас. За това нека не забравяме тази велика дуа след всеки езан, за да заслужим застъпничеството на Мухаммед (С.А.С.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар