''Хасан-ал Басри много плачел от страх към Аллах.
Един път бил на дженазе на свой приятел.
След заравянето,на намиращите се там хор
а казал:
,Ей,братя мюсюлмани!
Гробът е последното място за отсядане на дюнята
и е първото място за отсядане на Ахирета.
Тъй като всички ще умрем и ще влезнем в
гроба,тогава как може да се разхождаме увлечени
в насладите на земния живот и да вършим Харам.
Тези от общността на имана(вярата)обезпокоени
(з агрижени) се събуждат и загрижени си лягат.
Те са между два страха.
Първият е за един преминал гю
нах,как
ще се срещне със Аллах.
за този извършен гюнах .
Вторият техен страх е за останалият им живот,
как ще го прекарат.
Знаещият,че накрая ще го пости
гне
смъртта,вярващият в Съживяването и ставането
в къяметския ден и увереният,
че след ставането от гроба ще застане
пред
Аллахповече е натъжен.
''Аллах
Повелява:
,,Където и да сте, смъртта ще ви догони,
дори да сте във въздигнати кули.”
(Сура Ан-Ниса /Жените/, 78)
;,,Затова към Аллах се устремете!..”
(Сура Аз-Зарийат /Отвяващите/ , 50).''
Смъртта няма познат език, ала в нейната дълбока
тишина са погребани ужасяващи значения.
Всеки надгробен камък е пламенен съветник, говорещ
с мълчание и чрез езика на смъртта.
Му
ха
ммед
(Саллеллаху алейхи ве селле