Състоянията на мъртъвците в гробовете

Мъртъвците в гробовете се намират в четири състояния. Някои седят върху петите си.

 Те остават в това състояние, докато очите им се разложат, телата се надуят и станат на пръст.

 После душите им обикалят в света на меляикетата освен 

в земното небе.

   На някои от тях Аллахю Теаля дава сън.

 Няма да знаят за случващото се чак до първото протръбяване на Рога. 

След първото протръбяване се събуждат и после пак умират.

   Някои от тях остават в гробовете си два или три месеца. После душата се качва върху райска птица, която я откарва, летейки, до Дженнета.

 Хадисите, съобщаващи това, са сахих (достоверни). Собственикът на Исляма (салляллаху алейхи ве селлем) 

е казал: 

“Душата на вярващия е заедно с птица.

 Остава на някое от дженнетските дървета.”

   Когато бил попитан за душите на шехидите (мъчениците), той казал:

 “Душите на шехидите, намирайки се в стомасите на зелени райски птици, стоят по дженнетските дървета.”

   Някои хора се издигат от своите степени, когато поискат, а други стоят там до протръбяването с Рога.

   Четвъртото състояние е характерно за пейгамберите и евлиите. 

Някои от тях летят до Киямета и повечето от тях могат да се видят нощем.

 Аз вярвам, че Ебу Бекр Сиддик и

 Умер-ул-Фарук (радияллаху теаля анхума) са от тях.

Ето, намиращите се в гробовете са в едно от тези четири състояния. 

Т.е. те биват измъчвани, помилвани, оскърбявани или биват дарени с благословии.

   Има много хора сред евлиите, които гледат внимателно към умиращ човек.

 Широките граници се стесняват за тях, а в много случаи се отварят. 

Те виждат това състояние и предават.

 

Кои хора няма да могат да отговорят на въпросите в гроба

 

Имам Газали (рахметуллахи алейх) в книгата си

 “Съдният ден и отвъдният живот” казва:

 “На много хора им се схваща езика, когато умират. 

Ако са с грешно вероубеждение

 [т.е. ако не са повярвали съгласно съобщеното от суннитските учени и са следвали ехл-и бидат (реформаторите)], не успяват да кажат:

 “Господарят ми е Аллах.”

 Вместо това, такъв човек започва да говори друго. Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, който после изгасва, оставайки така няколко дни.

 После огънят пак се появява в гроба.

 Това състояние продължава до настъпването на Киямет (Съдния ден).

   Много хора пък не могат да кажат:

 “Религията ми е Ислямът”, защото или са умрели, съмнявайки се, или са били сполетени от фитне (изпитание), докато са умирали. 

[Подвел се е от думите или писанията на хора, които не са Ехли суннет.] 

Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, както и в предишния случай.

   Някои хора не успяват да кажат: “Ел-Кур’ани имами”, т.е.: “Имамът (водачът) ми е Коран-и керим”, защото тези хорат четат Куран-и керим, но не си вземат поука от него,

 не изпълняват повелите в него и не отбягват забраните. Такива хора биват сполетени от същото, което сполетява и предишните.

   Делата на някои хора приемат ужасен образ и ги дърпат. Такива хора биват подложени на изтезания в гроба в зависимост от греха им. 

Според едно предание се казва:

 “Делата на някои хора придобиват образа на хунут.” 

Хунут е малкото на прасе.

   Някои хора пък не могат да кажат:

 “Моят пейгамбер е Мухаммед (алейхисселям)”, 

защото когато са били на света са били забравили суннета на Пратеника (т.е. заповедите и забраните на Исляма). Следвали са модата. 

Не са научили децата си да четат Коран-и керим, 

не са ги научили на заповедите и забраните на 

Аллахю Теаля.

   Някои хора не могат да кажат: 

“Моето къбле е Кяабе-и шериф”, защото са се обръщали малко към къбле, за да кланят намаз,

 или са имали пропуски в абдеста,

 или са обръщали внимание на друго, 

а не на намаза, или пък са извършвали неправилно руку 

и седжде, т.е. не са спазвали тадил-и еркян.”

Кое е първото нещо, с което мъртвецът ще се срещне?

От Ибн Масуд (радияллаху анх) се предава, че попитал: 

“Я, Расулеллах! 

Кое е първото нещо, с което мъртвецът ще се срещне, когато бъде положен в гроба.” 

Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) казал:

 “Я, Ибни Месуд!

 Никой не ми е задавал този въпрос преди теб. 

Само ти попита. 

Когато умрял човек бъде поставен в гроба, 

едно меляике проговаря.

 Името на това меляике е Руман.

 Влиза измежду гробовете. 

Казва: “О, Абделлах (т.е. раб на Аллах)!

 Напиши си делата! 

Онзи човек отговаря: 

“Нито лист, нито молив имам тук.

 Какво да пиша?” 

А онова меляике казва:

 “Тези твои думи не се приемат. 

Твоят кефен е твоят лист.

 Слюнката ти е твоето мастило, 

а пръстите ти са моливът.” 

Меляикето реже парче от кефена му и му го подава.

 Този раб, дори да не е знаел да пише в земния живот, написва всичките си [дела, които са му донесли] севаби и [всичките си дела, които са му донесли] грехове, 

като че ли ги е извършил през онзи ден. 

След това ангелът сгъва парчето кефен, 

където е писано, и го окачва на шията на мъртвеца.” 

После Расулюллах 

(салляллаху теаля алейхи ве селлем) 

прочел 13-о знамение на сура Исра, чийто меал е: 

“И привързахме страниците, показващи делата на всеки човек към неговата шия.”

 

Смъртта на неверника

 Душата на фаджира, т.е. на неверника, 

бива отнета по много болезнен начин и лицето му става като на динята Aбу Джихл. 

Меляикетета се обръщат към него с думите: 

“О, душа мръсна! 

Излез от тялото мръсно!” 

Неверникът започва да реве като магаре. 

Когато душата излиза, Азраил (алейхисселям) я подава на зебаниите (изтезаващите меляикета), 

чиито лица са изключително грозни,

 облечени в черни дрехи, миришещи лошо 

и държащи парче вълнен плат, подобен на стар килим. 

Те увиват душата в него. 

По това време душата придобива човешка форма, 

голяма колкото скакалец. 

Причината е, че тялото на неверника ще е по-голямо от тялото на вярващия в отвъдния живот. 

В хадис шериф се посочва: 

“Един кътник на неверник в Ада ще е голям,

 колкото планината Ухуд.”

   Джебраил (алейхисселям) взема тази душа и заедно достигат до първото небе.

 Оттам питат:

 - Кой си ти?

 - Джебраил!

 - Кой е до теб!

 - Синът на еди-кого си.

Тогава Джебраил (алейхисселям) го споменава с грозните и лоши имена, с които неверникът не е обичал да се обръщат към него в земния живот.

 Портата на небето не се отваря за него и му се казва:

 “Този човек няма да влезе в Дженнета, 

докато камила не премине през иглено ухо.”

   Чувайки тези слова, Джебраил (алейхисселям) пуска нечестивата душа от ръката си и вятърът я отвежда на далечни места. 

Ето, това е меалът на 31-о знамение на сура Хадж: 

“А който съдружава с Аллахю Теаля, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място и там се погубва.”

 Когато този човек падне на земята, 

един зебани го взема и го отвежда до Сидж’джин.

 Това е голяма скала под земята или на дъното на Джехеннема, където се отнасят душите на неверниците

 и грешниците.

Голямото изпитание по време на смъртта!

 Когато душата се дърпа и остава само една връзка с тялото, умиращият човек бива сполетян от твърде много фитнета (изпитания).

 Това са изпитания, причинени от Иблис (шейтана), който праща помощниците си специално за този човек.

 Те се преобразяват като майката или бащата, или брата, или сестрата, или любимите хора на този човек, умрели преди него, и идват при него, като му казват:

  “О, ти еди-кой си! 

Умираш! 

Ние те изпреварихме в това отношение. 

Умри като вярващ в еврейската религия. 

Това е истинската и приетата от Аллах религия.” 

Ако той откаже да им повярва и не се вслуша в тях, те го оставят и си заминават.

 Този път идват други и му казват:

 “Умри като християнин! 

Това е религията на Месих, т.е. Иса (алейхисселям), 

която отмени религията на Муса (алейхисселям).”

 По този начин те ще изброят пред него всички религии. Тогава ще се отклони този, за когото Хак Теаля е пожелал да се отклони. 

Ето това е състоянието, за което се съобщава в 8-о знамение на сура Ал-и Имран: 

“О, нашият Господар! 

Не отклонявай сърцата ни по време на смъртта така, както ни даде вяра в земния живот.”

   Ако Аллахю Теаля пожелае твърдост в напътствието и вярата за един Свой раб, за него идва милостта Му.

 Някои ислямски учени казват, че под “милост” се има предвид Джебраил (алейхисселям).

   Милостта на Аллахю Теаля отдалечава шейтана и заличава умората от лицето на болния. 

Тогава човек се успокоява и усмихва. 

Много умиращи хора са виждани да се усмихват на този етап, когато милостта на Аллахю Теаля 

(т.е. Джебраил (алейхисселям)) идва при него и казва: “Познаваш ли ме?

 Аз съм Джебраил, а това са демоните, враговете ти. 

Умри като един от народа на Ибрахим (алейхисселям) 

и религията на Мухаммед (алейхисселям)!” 

Ето, за човек няма по-любимо и по-успокояващо от това меляике! 

Последната част на 8-о знамение на сура Ал-и Имран съобщава това състояние:

 “Я, Рабби! Дари ни милостта Си. Само Ти си Вседаряващия.”