Кои хора няма да могат да отговорят на въпросите в гроба

 

Имам Газали (рахметуллахи алейх) в книгата си

 “Съдният ден и отвъдният живот” казва:

 “На много хора им се схваща езика, когато умират. 

Ако са с грешно вероубеждение

 [т.е. ако не са повярвали съгласно съобщеното от суннитските учени и са следвали ехл-и бидат (реформаторите)], не успяват да кажат:

 “Господарят ми е Аллах.”

 Вместо това, такъв човек започва да говори друго. Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, който после изгасва, оставайки така няколко дни.

 После огънят пак се появява в гроба.

 Това състояние продължава до настъпването на Киямет (Съдния ден).

   Много хора пък не могат да кажат:

 “Религията ми е Ислямът”, защото или са умрели, съмнявайки се, или са били сполетени от фитне (изпитание), докато са умирали. 

[Подвел се е от думите или писанията на хора, които не са Ехли суннет.] 

Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, както и в предишния случай.

   Някои хора не успяват да кажат: “Ел-Кур’ани имами”, т.е.: “Имамът (водачът) ми е Коран-и керим”, защото тези хорат четат Куран-и керим, но не си вземат поука от него,

 не изпълняват повелите в него и не отбягват забраните. Такива хора биват сполетени от същото, което сполетява и предишните.

   Делата на някои хора приемат ужасен образ и ги дърпат. Такива хора биват подложени на изтезания в гроба в зависимост от греха им. 

Според едно предание се казва:

 “Делата на някои хора придобиват образа на хунут.” 

Хунут е малкото на прасе.

   Някои хора пък не могат да кажат:

 “Моят пейгамбер е Мухаммед (алейхисселям)”, 

защото когато са били на света са били забравили суннета на Пратеника (т.е. заповедите и забраните на Исляма). Следвали са модата. 

Не са научили децата си да четат Коран-и керим, 

не са ги научили на заповедите и забраните на 

Аллахю Теаля.

   Някои хора не могат да кажат: 

“Моето къбле е Кяабе-и шериф”, защото са се обръщали малко към къбле, за да кланят намаз,

 или са имали пропуски в абдеста,

 или са обръщали внимание на друго, 

а не на намаза, или пък са извършвали неправилно руку 

и седжде, т.е. не са спазвали тадил-и еркян.”