Смъртта на неверника

 Душата на фаджира, т.е. на неверника, 

бива отнета по много болезнен начин и лицето му става като на динята Aбу Джихл. 

Меляикетета се обръщат към него с думите: 

“О, душа мръсна! 

Излез от тялото мръсно!” 

Неверникът започва да реве като магаре. 

Когато душата излиза, Азраил (алейхисселям) я подава на зебаниите (изтезаващите меляикета), 

чиито лица са изключително грозни,

 облечени в черни дрехи, миришещи лошо 

и държащи парче вълнен плат, подобен на стар килим. 

Те увиват душата в него. 

По това време душата придобива човешка форма, 

голяма колкото скакалец. 

Причината е, че тялото на неверника ще е по-голямо от тялото на вярващия в отвъдния живот. 

В хадис шериф се посочва: 

“Един кътник на неверник в Ада ще е голям,

 колкото планината Ухуд.”

   Джебраил (алейхисселям) взема тази душа и заедно достигат до първото небе.

 Оттам питат:

 - Кой си ти?

 - Джебраил!

 - Кой е до теб!

 - Синът на еди-кого си.

Тогава Джебраил (алейхисселям) го споменава с грозните и лоши имена, с които неверникът не е обичал да се обръщат към него в земния живот.

 Портата на небето не се отваря за него и му се казва:

 “Този човек няма да влезе в Дженнета, 

докато камила не премине през иглено ухо.”

   Чувайки тези слова, Джебраил (алейхисселям) пуска нечестивата душа от ръката си и вятърът я отвежда на далечни места. 

Ето, това е меалът на 31-о знамение на сура Хадж: 

“А който съдружава с Аллахю Теаля, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място и там се погубва.”

 Когато този човек падне на земята, 

един зебани го взема и го отвежда до Сидж’джин.

 Това е голяма скала под земята или на дъното на Джехеннема, където се отнасят душите на неверниците

 и грешниците.