От Ибн Масуд (радияллаху анх) се предава, че попитал:
“Я, Расулеллах!
Кое е първото нещо, с което мъртвецът ще се срещне, когато бъде положен в гроба.”
Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
“Я, Ибни Месуд!
Никой не ми е задавал този въпрос преди теб.
Само ти попита.
Когато умрял човек бъде поставен в гроба,
едно меляике проговаря.
Името на това меляике е Руман.
Влиза измежду гробовете.
Казва: “О, Абделлах (т.е. раб на Аллах)!
Напиши си делата!
Онзи човек отговаря:
“Нито лист, нито молив имам тук.
Какво да пиша?”
А онова меляике казва:
“Тези твои думи не се приемат.
Твоят кефен е твоят лист.
Слюнката ти е твоето мастило,
а пръстите ти са моливът.”
Меляикето реже парче от кефена му и му го подава.
Този раб, дори да не е знаел да пише в земния живот, написва всичките си [дела, които са му донесли] севаби и [всичките си дела, които са му донесли] грехове,
като че ли ги е извършил през онзи ден.
След това ангелът сгъва парчето кефен,
където е писано, и го окачва на шията на мъртвеца.”
После Расулюллах
(салляллаху теаля алейхи ве селлем)
прочел 13-о знамение на сура Исра, чийто меал е:
“И привързахме страниците, показващи делата на всеки човек към неговата шия.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар