Смъртта и гроба

 

“И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате и защо, ако не ще бъдете съдени, не я върнете обратно, ако говорите истината?”

(Ал-Уакиа:83-87).

В хадис предаден от Берае Ибн Азиб, Пратеника САС казва:

"Когато свърши земния живот на един вярващ мюсюлманин и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.

Те са толкова много, колкото достига погледа на човек. Те са със светли лица, бели дрехи и носят със себе си кефин от Дженнета и много приятна миризма (миск).

Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.

Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта (мелекул меут) и казва:

"- Ей, чиста душо, излез! Аллах е доволен от тебе!".

"Кажи:

“Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени.

После към вашия Господ ще бъдете върнати.”

(Ас-Саджда:11).

След като чуе тези думи, тази душа ще се зарадва много. А меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова лесно, както от един мех за вода излиза една капка вода. След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин, който мирише на миск и се отправят към небесата.

Когато минават през първото небе покрай другите меляйкета те питат:

"- Чия е тази чиста душа, та мирише толкова хубаво? -Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-прекрасните имена.

И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто (на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.

Като усетят тази приятна миризма портиерите отварят вратите на второто небе и продължават така на горе до седмото небе, като през всяко небе искат разрешение да продължат нагоре.

Там има една книга, която се казва "Иллийун", в която се записват душите на дженнетлийте, и там меляйкетата записват душата на този, който носят, след което се връщат с нея в гроба.

"Ала не!

Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун.

(“Книгата на праведниците е в Иллийун” означава, че те самите са в Иллийун въздигнати места в Рая).

Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

Книга ясно записана.

(Ал-Мутаффифин:18-20)".

Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото и я оставят там.

Тогава идват две други меляйкета, които се казват Мункир и Некир, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават три въпроса:

"- Кой е твоя Господар?

Коя е твоята религия?

Кой е твоя Пратеник?".

А този човек ще отговори:

"- Господаря ми е Аллах, религията ми е Исляма, а Пратеника ми е Мухаммед САС.

(Тези въпроси ще бъдат задавани на арабски, като всеки ще разбира този език).

Тези меляйкета ще му се явят в много приятен вид и той ще отговаря с лекота.

След като отговори на тези три въпроса, Аллах ще му разшири гроба толкова, до колкото му достига погледа.

После при него ще дойде един човек с бели дрехи и усмихнато лице, а душата в гроба ще попита:

"- Кой си ти, че толкова си хубав и приятен и нещо ми предвещаваш на добро?

- Аз съм твойте дела, които ти си спечелил на земята!". След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Дженнета, където ще бъде след като стане киямет.

От този прозорец ще му идва приятна миризма и той ще вижда красотите и хубостите на Дженнета.

Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва: "- О, Аллах, нека стане по-бързо киямет за да отида в това място, което си ми отредил!"

И казва Пратеника САС:

"Когато свърши земния живот на един неверник и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.

Те са толкова много, колкото достига погледа на човек в четирите посоки.

Те обаче са чени, грозни и страшни, който носят със себе си кефин от Джехеннема и много отвратителна миризма.

Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.

Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена.

Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта (мелекул меут) и казва:

"- Ей, мръсна душо, излез!

Аллах не е доволен от теб!".

След като чуе тези думи, тази душа от страх се разпръсква по цялото тяло и запълва всяко едно нервче и сухожилие.

Тогава меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова трудно, както излиза кука от чувал с вълна.

След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин и се отправят към небесата.

Когато минават покрай другите меляйкета те питат:

"- Чия е тази мръсна душа, та мирише толкова лошо? - Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-грозните имена.

И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто (на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.

Като усетят тази неприятна миризма портиерите няма да ги допуснат по-нагоре.

Тогава ще севърнат и ще отидат в седмия кат под земата където се намира една книга, която се казва

"Сиджжин", в която се записват душите на тези, който са осъдени на Джехеннем.

"Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин. Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?

(“Книгата на разпътниците е в Сиджжин” означава, че те самите са в Сиджжин, затвора на Ада.).

Книга ясно записана.

(Ал-Мутаффифин:7-9)".

Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото и я оставят там.

Тогава идват меляйкета Мункир и Некир, но те идват в страшен и грозен вид, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават същите три въпроса:

"- Кой е твоя Господар?

Коя е твоята религия?

Кой е твоя Пратеник?".

А този човек няма да може да отговори и ще казва само:

"Не знам. Ха, ха, ха”.

Тези меляйкета ще му се явят в много страшен вид и той не ще може да отговари.

Те ще продължават да питат и отговора ще бъде същия. Те ще го удрят с едни джехеннемски чукове и пак ще го питат, така ще го изтезават дълго време.

След това гроба така ще се стесни, че левите ребра ще минат от дясната страна, а дясните от лявата.

После при него ще дойде един човек с черни дрехи и грозно лице, а душата в гроба ще попита:

"- Кой си ти, че толкова си грозен и страшен и нещо ми предвещаваш много лошо?

- Аз съм твойте дела, които ти си извършил на земята!". След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Джехеннема, където ще бъде след като стане киямет.

От този прозорец ще се вижда огромното наказание (силен огън, вряща вода, отровни плодове) и ще му идва отвратителна миризма.

Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва: "- О, Аллах, нека никога да не става киямет, защото виждам какво страшно място ме очаква!”

Вярващ човек може да бъде наказван заради някой недостатъци:

- няма достатъчен интерес към айетите на Аллах;

- пренебрегва заповедите на Аллах.

Тогава гроба ще бъде или градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема.

От хадиси научаваме, за някои неща поради, които може да бъде наказан един човек:

- човек, който не се измива след ходене по нужда (невнимателен когато отива по нужда той винаги ще бъде мръсен)

- доносничество (фитне) - човек, който прави раздор между хората;

- лъжата - в гроба неговите усни ще бъдат изтегляни до тила;

- човек, който изостави Корана - в гроба ще бъде замерян с камъни;

- за прелюбодеянието - ще бъде на желязна плоча и под нея ще има огън;

- човек, който взима лихвата - в гроба ще плува в река от кръв и ще бъде замерян с камъни в устата;

- длъжника - няма да бъде допуснат до Дженнета заради дълга.

Най-добрите средства, който предпазват от наказанието в гроба са:

- редовно отслужване на петкратната молитва;

- говеене през месец Рамадан;

- даване на задължителната плата зекят;

- добрите дела;

- садаката;

- посещението на близките;

- добрите отношения с хората;

- винаги да отправя дуа към Аллах;

- да правим дуа Аллах да ни предпазва от наказанието в гроба.

Тези който ще бъдат предпазени от задгробното наказание са:

- шехидите и този, който е умрял в името на Аллах;

(при точно определени шериатски обстоятелства);

- мюсюлманин, който умира в петък.

В хадис се казва: “Няма мюсюлманин, който да е умрял в петък и Аллах да не го предпазил от задгроброно наказание”.

(Ахмед и Тирмизи)

- човек, който умира от болест в корема.

Пратеника САС казва:

“Който го убива неговия корем - за него няма да има задгробно наказание”.

(Ахмед и Тирмизи)

Състоянието в гроба е от неведомото и е недостижимо за нашите сетива.

Ако беше достижимо за сетивата ни ще ше да се изгуби ползата за вярата в отвъдното, а и хората не биха погребвали умрелите, ако чуваха задгробното наказание.

Както е казал Мухаммед САС:

“- Ако не ме беше страх, че ще оставяте мъртъвците не погребани, щях да поискам от Аллах да ви позволи да чуете мъчението в гроба, както аз го чувам”.

(Муслим)

Гробът – дом на спасението или наказанието

 

Гробът – дом на спасението или наказанието

Според исляма всеки човек, дали след смъртта ще бъде погребан или не, та дори ла го изядат зверове, или да се удави в морето или да бъде изгорен (изпепелен) ще бъде питан за своите дела и ще бъде въздаден за доброто с добро, а за лошото с лошо.

 Наказанието в гроба ще бъде върху душата и тялото му.

Всички живи същества ще минат през четири стадия на развитие, като всеки от тях е по-голям от предходния:

- живот в утробата на майката;

- живот след неговото раждане (в света), през който ще спечели своите добри или лоши дела;

- живот в гроба (берзах) 

- това е задгробният живот, който се намира между света и Ахирета.

- живот в Дженнета (рая) или Джехеннема (ада).

След тях няма друго развитие и там душите ще пребивават вечно.

Всеки един от тези стадии има своите особености, по които се различава от другите. 

Тук ще разгледаме третия стадий на развитие - гроба, като първа стъпка към вечността. Място, към което носим най-близките си; място, което с мълчанието ни дава най-добри съвети за нашите души.

За задгробния живот има много доказателства в Свещения Коран и суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).

„А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва:

 „Господарю мой, върни ме, за да сторя праведно дело в живота, който оставих”. 

Ала не това си е негово слово, но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени”.

 (Муминун, 99-100)

В този айет под преграда (берзах) се разбира предпазване от две неща, което се отнася до наказанието и наградата в гроба.

Пратеникът на Аллах Теаля (салляллаху алейхи уе селлем), когато минал покрай два гроба, казал:

 „Наистина тези двамата ги наказват, но не ги наказват за нещо голямо. Единият не си пазел дрехите от урина, а другият разнасял думи.” 

(Хадис разказан от Бухари и Муслим)

В много достоверни хадиси се съобщава, че след като бъде положен човек в гроба, при него ще дойдат две меляикета (ангели) Мункер и Некир и ще му зададат следните въпроси:

 „Кой е твоят създател?

 Коя е твоята религия?

 Кой е твоят пратеник, коя е твоята книга?”

На истинския мюсюлманин, който отговори на тези въпроси, ще му се покаже място в Дженнета, а на който не може да отговори, ще му се покаже място в Джехеннема. 

Лицемерът и неверникът с подигравка ще кажат:

 „Ха-ха-ха!

 Не знам”. 

Ще им се каже:

 „Не си знаел и не си се потрудил да узнаеш.”

 И след това ще бъде ударен с един железен боздуган и ще се извика толкова силно, че гласа му ще чуят всички живи същества с изключение на хората и джиновете.

Имам Ахмед чул Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да казва:

 „Когато умрелият бъде погребан, той ще чува стъпките на хората, които се отдалечават. 

Ако е вярващ, намазът ще му стои откъм главата, оручът ще стои от дясната му страна, садаката от лявата страна, а добрите му дела откъм краката. Когато меляикетата се приближат откъм главата, намазът няма да позволи; ако се приближат откъм дясната страна, оручът няма да позволи, ако се приближат от ляво, садаката няма да позволи, ако се приближат откъм краката, добрите дела няма да позволят.

 И ще му се каже:

 „Седни!” 

И той ще седне и след това ще му се отвори вратата към дженнета и ще му се каже:

 „Това е мястото, което е подготвил Аллах Теаля за теб!”

 и той ще се зарадва много. Гробът му ще се разшири седемдесет аршина и ще се просветли.”

Аллах Теаля повелява: „Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот и в отвъдния.” 

(Ибрахим: 27)

Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:

 „Този айет е изпратен за наказанието в гроба, ще му се рече, кой е твоят създател. 

Той ще отговори:

 „Моят създател е Аллах Теаля и моят пратеник е Мухаммед (с.а.с.)".

Какво ще бъде наказанието в гроба? 

За наказанието в гроба се споменава в много хадиси.

 В един се разказва:

 „Гробът му ще се стесни, докато му се счупят ребрата и преминат едно през друго.“

В хадис разказан от имам Тахави се споменава, че за някои ще бъде наредено да им бъдат ударени сто бича и той ще моли Аллах Теаля докато му намали до един. 

Неговият гроб ще бъде изпълнен с огън, когато се повдигне ще види светлината и ще каже: „Защо ме бичувате?”

 Ще му отговорят:

 „Ти си кланял намаз без абдест и не си помогнал на вярващите в беда”. 

Във връзка с това Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:

 „Ако помолех Аллах да ви даде възможност да чуете наказанието в гроба, страхувам се, че няма да погребвате вашите близки.” 

(разказан от Нисаи и Муслим)

А какво правим ние, хората?

 Все още се съмняваме и казваме кой се е върнал от там?

 Нима в тази Аллахова милост и благодат все още хората ще се съмняват.

Дали мъртвецът се изважа от гроба или Лехда поради причина

 Дали мъртвецът се изважа от гроба или Лехда поради причина

Разказа ни Муседдед, съобщи ни Бишр ибн Ел-Муфеддал, разказа ни Хусейн Ел-Муаллим,

от Ата, от Джабир

/радийеллаху анху/, рече:

„След като баща ми пристигна в Ухуд, ме повика през нощта и рече:

„Не се виждам по друг начин освен убит сред първите, които ще бъдат убити от сподвижниците на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/.

И наистина не оставям след мен по-велико нещо за себе си - от теб, освен душата на Пратеника /саллеллаху алеййхи уе селлем/.

Наистина имам заем затова го погаси!

Завещавам ти да се отнасяш добре със сестрите си!”

Осъмнахме и той бе сред първите убити.

Заедно с него бе погребан и друг в гроба.

Душата ми не бе спокойна да го оставя заедно с другия [в един гроб],

затова го извадих след шест месеца.

И ето, изглеждаше така, както в деня в който го поставих там освен ухото му!”

(Бухари 1351)

Кияметът

 

След протръбяването с Рога, тогава, когато Аллахю Теаля пожелае да се случи Кияметът, планините ще полетят и ще се носят като облаците. 

Моретата ще прелеят едни в други.

 Сиянието на слънцето постепенно ще стане тъмно черно. Планините ще се превърнат в прах. 

Световете ще влязат едни в други. 

Звездите ще се разпръснат така, както се разпръсват перлите от скъсан низ.

 Небесата ще се стопят като розово масло и  яростно ще се въртят като мелница. 

Небесата ту ще се събират, ту ще бъдат разстилани. 

Аллахю Теаля ще заповяда на небесата да се разпаднат на парчета.

 В седемте слоя на земята и на седемте небеса, и на Кюрси няма да остане живо творение. 

Всички ще умрат, а ако е човек, душата му ще го е напуснала. По земята няма да остане камък върху камък и няма да остане нищо живо.

   Аллахю Теаля ще се прояви в Своя ранг на бог. 

Ще вземе седемте небеса в дясната си сила, а седемте земи - в лявата, и ще каже:

 “О, земя долна! 

Къде са безпомощните, които върху теб твърдяха, че са божества и бяха обожествявани от глупаците, и

 (къде са) тези хора, които (ти) ги измами, като им се представяше хубава, и ги стори да забравят за отвъдния живот?”

 После Той ще се похвали с унищожителната Си сила и мъдрост.

 После, както се посочва в сура Му’мин, ще каже: 

“Чие е владението?” Никой няма да отговори. 

Аллах, Който е Каххар (Поразяващ, Унищожаващ), сам на Себе Си ще каже:

 “На Дженаб-и Аллах, който е вахид (единствен)

 и каххар.”

   След това ще се появи още по-голяма божествена воля и мощ от предходната.

 Тогава Той ще каже: 

“Аз съм Мелик-у деййан [единственият Владетел и Собственик на Деня на Киямет].

 Къде са онези, които ядоха от препитанието, което дадох, и Ми приписваха съдружници, и правеха ибадет на идолите, освен на Мен? 

Къде са насилниците и угнетителите, които се подсилваха с препитанието, дадено им от Мен, и станаха от непокорните? 

Къде са онези, които се възгордяваха и хвалеха? 

Чие е владението сега?”

 Няма да се намери кой да отговори.

 Хак субханеху ве теаля ще изчака известно време, колкото пожелае. 

Ще настане тишина. 

Тогава от Арша до Макам-и ехадиййет няма да има нито едно създание, което да мисли и да може да се види. Аллахю Теаля ще е отнел и душите на хуриите (момичетата) и гилманите

 (прислужниците, сътворени от сияние) в Дженнетите. 

После Аллахю Теаля ще отвори врата от Сакар - една от ямите в Джехеннема.

 Оттам ще избухне огън. 

Ето този огън ще изгори всичко, ще изсуши четиринадесетте морета, ще стори земната павърхност тъмно черна и ще стори небесата като жълт зехтин или разтопен мед. 

Тогава, когато яростта на огъня се доближи до небесата, Аллахю Теаля ще му възбрани с такава изключителна сила, че напълно ще изгасне, без да остане и помен от него.

   След това Аллахю Теаля ще отвори едно от съкровищата на Арша. 

То ще съдържа морето на живота. 

Това море, със заповедта на Аллахю Теаля, ще изсипе силен порой над земята. 

Дъждът ще продължи толкова, че водата ще покрие цялата земна повърхност и ще се издигне на около четиридесет аршина височина (около 27 метра). 

След това хората и животните, превърнали се в пръст, ще поникнат като трева.

 В хадис-и шериф се казва: 

“Човек е създаден от опашната кост и после пак ще бъде създаден от нея.” 

В друг хадис-и шериф се посочва:

 “Всички части на човека ще изчезнат и изгният, с изключение на опашната кост. 

Човек е създаден от нея и от нея ще се върне 

(към живот).” 

[Опашната кост е последната кост от гръбначния стълб.] Голяма е колкото леблебия и в нея няма костен мозък.

   Живите същества и всички техни крайници ще изникнат от гробовете си като зелена трева. 

Всички ще произлязат от тази кост. 

Като в мрежа, те ще бъдат оплетени едни в други поради многото хора. 

Главата на един ще е върху рамото на друг, а ръката на друг ще е върху гърба на друг.

 Аллахю Теаля в 4-о знамение на сура Каф казва:

 “Ние наистина знаем, че земята няма да пропусне нито един от тях. 

Защото Ние имаме съхранявана книга, т.е. 

Ние знаем всички Наши създания.”

Надгробните камъни

 

Да чуваме и да не чуваме; 

да виждаме или не,

тя е сред нас, до нас, пред нашите двери.

Не! Тя е в ръцете и в кръвта ни,

 написана е на челата,

Всяка жива твар в нея ще се стопи.

Всеки жизнен път в нея края си ще намери,

И нивга вече не ще се върне... 

И ще не ще,пътя си напред ще продължи 

и не ще се върне вече..."

Този неизбежен край, наречен смърт, винаги е бил един от трудните проблеми, върху които хората са размишлявали не един път в продължение на цялата човешка история.

 Много неща са казани и написани за смъртта, тъй като истината и темата за смъртта засяга всеки човек. 

Така че много пъти сме се замисляли върху нея и многократно на сън сме умирали и съживявали. 

И всеки път, когато сме се изправяли пред смъртта, сме изпитвали нужда да се замислим, да направим равносметка на живота си и сме изпитвали ужаса, че не сме готови за нея при толкова много натрупани грехове...

За мислещите хора всяко посещение на гробищата е повод за равносметка.

 Равносметка, която обуздава страстите, макар и за няколко часа, обезсмисля преходния живот и ни подтиква да се поучим от грешките си.

Надгробните камъни

Камъните, които се поставят над главата и краката, за да покажат къде е погребан покойникът, се наричат надгробни камъни. 

Тези камъни, които столетия наред са поставяни над гробовете, имат своята художествена и историческа стойност.

 Те представляват своеобразно свидетелство, което има своята художествена и историческа цена. За датата на раждането и смъртта на мнозина учени, писатели, поети и дейци на изкуството научаваме именно от надписите върху тях.

Според политическото и общественото положение, което е заемал покойникът, надгробните камъни са изработени в различна форма:

1. Неоформени и ненадписани надгробни камъни - това са знакови блокове, указващи мястото, където са погребани бедни и с ниско обществено положение хора. 

Те се поставят, за да показват известно време мястото, където те са погребани,

 и за да не бъдат отъпкани гробовете им. 

В селските райони надгробните камъни обикновено изглеждат така.

 В повечето случаи това са недодялани късове скали, върху които липсват всякакви надписи.

2. Правилно изсечени надгробни камъни без надписи върху тях: 

Такива камъни са поставяни върху гробовете на отшелници и аскети, които са завещали над главите им да има само по един камък, за да не се знае къде са погребани. 

Макар и без подписа си, тези камъни все пак имат определена форма, съответстваща на общественото положение на покойника.

3. Гладки надписани надгробни камъни - върху тях са издълбани най-често изразите: 

“Куллю нефсин заикату-л- мевт 

(всички ще вкусят смъртта) и “хувел бааки”

 (Аллах е вечен).

4. Художествено изработени надгробни камъни - върху тях има прозаични или поетични надписи. Срещат се и художествени надписи дело на известни художници и майстори каменоделци на своето време. 

Тези камъни също са изработвани в различна форма.

 При някои от тях има надписи на всяка от страните им.

Над всеки такъв надгробен камък са работили калиграфи, стенописци и майстори каменоделци.

Преди изработването на надгробния камък най-напред се подбират думите, които ще се изпишат върху него.

 След това калиграфът подбира с какъв шрифт, а каменоделецът определя формата на камъка.

 Едва след това се правят допълнителни промени с оглед композицията на паметника.

 След всичко това идва ред на майстора, който с чукчето и стоманеното длето издълбава надписа върху мрамора.

 Тази работа изисква също много старание, защото всяко, дори и най-малкото отклонение би нарушило красотата на надписа.

 След надписа идва ред на старателното изписване на очертанията на тюрбана, пискюла на феса, на букетите от рози и карамфили.

Надписите върху надгробните паметници

Думите, които се изписват се наричат надписи върху надгробни камъни (китабе-и сенг-и мезар). Върху тях личат издълбани или релефни имена, дата на раждане и смърт на покойника и професия. Понякога се добавят няколко стиха или афоризъм. Старите надписи обикновено са се изписвали в стил несих, сулюс и талик. 

Съществуват надписи, изписани пропорционално, както и такива, при които част от думите са изписани от дясно наляво и обратно.

Фигури и орнаменти

По надгробните камъни личат някои фигури и орнаменти, обозначаващи определени мистични школи. 

(У нас, в България, на надгробните камъни по-често се издълбават полумесец и звезда за обозначаване на мюсюлманските гробове, което в Турция не се забелязва).

По надгробните камъни на жени липсват т.н. “берпуши”, т.е. шапки, а има само букети от цветя. По такъв начин, без дори да се прочете надписът може да се познае дали гробът принадлежи на мъж или на жена.

Вместо рисунка, османските турци са развили калиграфията, където са създали неподражаеми образци.

 От XVI век насам по надгробните камъни се наблюдават разнообразни орнаменти. Усъвършенствайки се постепенно, надгробните камъни достигат своето съвършенство в първата половина на XIX век.

Не е възможно човек да не изпита възхищение от релефната изработка на надгробните камъни на османците в различните тюрбета (гробници), от украсата по женските надгробни камъни, прическите, воалите и т.н.

 Тези надписи са изработени от така наречените “сенгтраш”и (майстори каменоделци).

 Това красиво и тайнствено привличане, внушаващо покой, може да се види навсякъде.

Своите наблюдения в тази сфера Молтке описва по следния начин “Надгробните камъни на жените са украсени с цветя. 

Едва ли другаде по света гробищата са до такава степен в хармония със строгостта, достойнството и покоя на смъртта както в нашите.

 Понякога те са изящни като букет рози, издълбани върху мрамора, а друг път са потънали в дълбока тишина. 

Тези надгробни камъни често ни напомнят за недолюбени красавици и мъдри деди, очакващи синовната ни прегръдка.

Състоянията на мъртъвците в гробовете

Мъртъвците в гробовете се намират в четири състояния. Някои седят върху петите си.

 Те остават в това състояние, докато очите им се разложат, телата се надуят и станат на пръст.

 После душите им обикалят в света на меляикетата освен 

в земното небе.

   На някои от тях Аллахю Теаля дава сън.

 Няма да знаят за случващото се чак до първото протръбяване на Рога. 

След първото протръбяване се събуждат и после пак умират.

   Някои от тях остават в гробовете си два или три месеца. После душата се качва върху райска птица, която я откарва, летейки, до Дженнета.

 Хадисите, съобщаващи това, са сахих (достоверни). Собственикът на Исляма (салляллаху алейхи ве селлем) 

е казал: 

“Душата на вярващия е заедно с птица.

 Остава на някое от дженнетските дървета.”

   Когато бил попитан за душите на шехидите (мъчениците), той казал:

 “Душите на шехидите, намирайки се в стомасите на зелени райски птици, стоят по дженнетските дървета.”

   Някои хора се издигат от своите степени, когато поискат, а други стоят там до протръбяването с Рога.

   Четвъртото състояние е характерно за пейгамберите и евлиите. 

Някои от тях летят до Киямета и повечето от тях могат да се видят нощем.

 Аз вярвам, че Ебу Бекр Сиддик и

 Умер-ул-Фарук (радияллаху теаля анхума) са от тях.

Ето, намиращите се в гробовете са в едно от тези четири състояния. 

Т.е. те биват измъчвани, помилвани, оскърбявани или биват дарени с благословии.

   Има много хора сред евлиите, които гледат внимателно към умиращ човек.

 Широките граници се стесняват за тях, а в много случаи се отварят. 

Те виждат това състояние и предават.

 

Кои хора няма да могат да отговорят на въпросите в гроба

 

Имам Газали (рахметуллахи алейх) в книгата си

 “Съдният ден и отвъдният живот” казва:

 “На много хора им се схваща езика, когато умират. 

Ако са с грешно вероубеждение

 [т.е. ако не са повярвали съгласно съобщеното от суннитските учени и са следвали ехл-и бидат (реформаторите)], не успяват да кажат:

 “Господарят ми е Аллах.”

 Вместо това, такъв човек започва да говори друго. Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, който после изгасва, оставайки така няколко дни.

 После огънят пак се появява в гроба.

 Това състояние продължава до настъпването на Киямет (Съдния ден).

   Много хора пък не могат да кажат:

 “Религията ми е Ислямът”, защото или са умрели, съмнявайки се, или са били сполетени от фитне (изпитание), докато са умирали. 

[Подвел се е от думите или писанията на хора, които не са Ехли суннет.] 

Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, както и в предишния случай.

   Някои хора не успяват да кажат: “Ел-Кур’ани имами”, т.е.: “Имамът (водачът) ми е Коран-и керим”, защото тези хорат четат Куран-и керим, но не си вземат поука от него,

 не изпълняват повелите в него и не отбягват забраните. Такива хора биват сполетени от същото, което сполетява и предишните.

   Делата на някои хора приемат ужасен образ и ги дърпат. Такива хора биват подложени на изтезания в гроба в зависимост от греха им. 

Според едно предание се казва:

 “Делата на някои хора придобиват образа на хунут.” 

Хунут е малкото на прасе.

   Някои хора пък не могат да кажат:

 “Моят пейгамбер е Мухаммед (алейхисселям)”, 

защото когато са били на света са били забравили суннета на Пратеника (т.е. заповедите и забраните на Исляма). Следвали са модата. 

Не са научили децата си да четат Коран-и керим, 

не са ги научили на заповедите и забраните на 

Аллахю Теаля.

   Някои хора не могат да кажат: 

“Моето къбле е Кяабе-и шериф”, защото са се обръщали малко към къбле, за да кланят намаз,

 или са имали пропуски в абдеста,

 или са обръщали внимание на друго, 

а не на намаза, или пък са извършвали неправилно руку 

и седжде, т.е. не са спазвали тадил-и еркян.”

Кое е първото нещо, с което мъртвецът ще се срещне?

От Ибн Масуд (радияллаху анх) се предава, че попитал: 

“Я, Расулеллах! 

Кое е първото нещо, с което мъртвецът ще се срещне, когато бъде положен в гроба.” 

Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) казал:

 “Я, Ибни Месуд!

 Никой не ми е задавал този въпрос преди теб. 

Само ти попита. 

Когато умрял човек бъде поставен в гроба, 

едно меляике проговаря.

 Името на това меляике е Руман.

 Влиза измежду гробовете. 

Казва: “О, Абделлах (т.е. раб на Аллах)!

 Напиши си делата! 

Онзи човек отговаря: 

“Нито лист, нито молив имам тук.

 Какво да пиша?” 

А онова меляике казва:

 “Тези твои думи не се приемат. 

Твоят кефен е твоят лист.

 Слюнката ти е твоето мастило, 

а пръстите ти са моливът.” 

Меляикето реже парче от кефена му и му го подава.

 Този раб, дори да не е знаел да пише в земния живот, написва всичките си [дела, които са му донесли] севаби и [всичките си дела, които са му донесли] грехове, 

като че ли ги е извършил през онзи ден. 

След това ангелът сгъва парчето кефен, 

където е писано, и го окачва на шията на мъртвеца.” 

После Расулюллах 

(салляллаху теаля алейхи ве селлем) 

прочел 13-о знамение на сура Исра, чийто меал е: 

“И привързахме страниците, показващи делата на всеки човек към неговата шия.”

 

Смъртта на неверника

 Душата на фаджира, т.е. на неверника, 

бива отнета по много болезнен начин и лицето му става като на динята Aбу Джихл. 

Меляикетета се обръщат към него с думите: 

“О, душа мръсна! 

Излез от тялото мръсно!” 

Неверникът започва да реве като магаре. 

Когато душата излиза, Азраил (алейхисселям) я подава на зебаниите (изтезаващите меляикета), 

чиито лица са изключително грозни,

 облечени в черни дрехи, миришещи лошо 

и държащи парче вълнен плат, подобен на стар килим. 

Те увиват душата в него. 

По това време душата придобива човешка форма, 

голяма колкото скакалец. 

Причината е, че тялото на неверника ще е по-голямо от тялото на вярващия в отвъдния живот. 

В хадис шериф се посочва: 

“Един кътник на неверник в Ада ще е голям,

 колкото планината Ухуд.”

   Джебраил (алейхисселям) взема тази душа и заедно достигат до първото небе.

 Оттам питат:

 - Кой си ти?

 - Джебраил!

 - Кой е до теб!

 - Синът на еди-кого си.

Тогава Джебраил (алейхисселям) го споменава с грозните и лоши имена, с които неверникът не е обичал да се обръщат към него в земния живот.

 Портата на небето не се отваря за него и му се казва:

 “Този човек няма да влезе в Дженнета, 

докато камила не премине през иглено ухо.”

   Чувайки тези слова, Джебраил (алейхисселям) пуска нечестивата душа от ръката си и вятърът я отвежда на далечни места. 

Ето, това е меалът на 31-о знамение на сура Хадж: 

“А който съдружава с Аллахю Теаля, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място и там се погубва.”

 Когато този човек падне на земята, 

един зебани го взема и го отвежда до Сидж’джин.

 Това е голяма скала под земята или на дъното на Джехеннема, където се отнасят душите на неверниците

 и грешниците.